Има много примери за това как дългосрочното инвестиране посредством съвкупна рента или лихва с натрупване (compound interest return ) многократно увеличава инвестираните средства. Малко хора знаят, че именно това Айнщайн определя като “осмото чудо на света”. По дефиниция, това е процесът при който инвестираната главница нараства във времето заедно със спечелената по нея лихва, без последната да се тегли в края на периода на олихвяване.

Смятам, че следният пример чудесно илюстрира същността на този подход на инвестиране чрез интересен и лесен за разбиране сценарий:

Двама ученици – Иво и Юлиян – на по 18 години, току що са завършили гимназия. Като подарък по случай дипломирането бащата на Иво му открива банкова спестовна сметка за сумата от $20 000, а Юлияновият баща влага същата сума във взаимен фонд. Уговорката е, че и в двата случая момчетата не могат да теглят от сумите до настъпване на пенсионна възраст (примерно на 65 г.). Бащата на Иво отива още по-далеч и заявява, че автоматично ще добавя по $20 000 към спестовната сметка всяка година до пенсионирането на сина си. Когато двете момчета дискутират подаръците си, Юлиян е огорчен и изненадан заради избора на баща си.

За целта на този пример, нека приемем, че годишното ниво на инфлацията е 3%. Понеже такава е и възвращаемостта от банков депозит за момента, сметката на Иво нараства (като се изключат допълнителните ежегодни вноски) точно с толкова, че да компенсира инфлацията. Юлияновият взаимен фонд предлага възвръщаемост от 10% над нивото на инфлация.

10-годишнината от завършването: На празника Иво и Юлиан сравняват инвестициите на тяхно име. Юлиян има само $51 875, докато подаръкът на Иво се е превърнал в $200 000. Юлиян е огорчен.

20-годишнината от завършването: И на този юбилей Иво и Юлиан обсъждат падаръците си. Юлияновият е вече $134 550, а Ивовият – цели $400 000. Юлиан е още по-натъжен.

30-годишнината от завършването: Макар и напразно, двамата отново правят сравнение на пенсионните си сметки: Юлиян е натрупал $348 988 от взаимния фонд, а Иво има вече $600 000. Юлиян е отчаян и се е примирил с идеята, че Иво ще се пенсионира значително по-богат.

47 години след завършването, в деня на пенсионирането, Юлиян телефонира на съученика си и от дума на дума те стигат до въпроса за пенсионните си спестявания. Иво се хвали, че има натрупани цели $940 000, всичко това директно от джоба на баща му година след година. Каква е изненадата му, когато научава, че еднократният подарък от $20 000, инвестиран във взаимен фонд, който Юлиян получава в деня на завършването, се е превърнал в изумителните $1 763 950! Сега е ред на Иво и баща му да се почувстват огорчени. 

   

Графиката показва растежът на двете инвестиции във времето. Еднократна инвестиция във взаимен фонд при лихва с натрупване (червената крива) се оказва инструмент, достатъчно мощен да надделее над схема на ежегодно внасяне на фиксирана сума в продължение на 47 години (синята линия). Интересно е да се отбележи и че ако и към Юлияновия взаимен фонд бяха добавяни $20 000 всяка година в продължение на 47 години, на края той щеше да е притежател на ценни книжа на стойност $17 599 856! Извод: Истината е в ранното и често инвестиране!

Препоръки и коментари са добре дошли на ganevd@karoll.net

Вижте всички статии от категория Обучение