Време ли е да се мисли за данъчни стимули за сектора на имотите в България?

Световната криза доведе до срив в сектора на имотите, което принуди редица страни да предприемат стимули за възстановяването на пазара, някои от тях под формата на данъчни кредити и “ваканции”, а други под формата на гаранции.

Още през 2009 г. представители от строителния бизнес в България предложиха държавата да въведе различни финансови схеми за стимулиране на пазара на имоти. Тогава предприемачи поискаха да се прилага диференцирана ставка на ДДС при облагането на сделките с жилища по подобие на туристическия сектор, да се освободят от данъци спестяванията на населението, които се ползват за покупка на жилище, както е в Испания, и да се прилагат държавни гаранции за кредитите на млади семейства – купувачи на първо жилище.

Близо три години по-късно единственият стимул за младите семейства-собственици на жилище е доста спорното данъчно облекчение, което прилага Националната агенция за приходите (НАП).

По мненията на експерти приходната агенция е въвела прекомерно тежки изисквания за ползването на това облекчение. Някои анализатори са склонни да определят критериите на данъчните дори като дискриминационни по отношение на възрастовите ограничения, както и моментът на придобиване на първото за младото семейство жилище.

На фона на тежкото състояние на голяма част от жилищния фонд в страната и проблемите в сектора на имотите вероятно би могло да се помисли за известно стимулиране на купувачите и предприемачите в сектора. От една страна това може да стане с насърчаване на инвестициите в енергийна ефективност и повишаването на енергийния клас на сградите, както и на инвестициите в инфраструктура.

От друга страна ролята на стимул би моглo да изиграе временното въвеждане на преференциална или нулева ставка на ДДС за новите жилища, така че да се подпомогнат купувачите на първи дом, инвеститорите и предприемачите.

Подобна временна мярка беше въведена например в Ирландия. Временни данъчни стимули за чуждите купувачи на имоти отскоро прилага и Кипър. Ползването на данъчен кредит като стимул съществуваше за известен период от време и в Щатите, макар и ефектът за американския пазар от него да беше краткотраен.

Остава обаче въпросът за икономическата обоснованост от въвеждането на облекчения и преференции за определен икономически сектор, както и рискът от санкция за нерегламентирана държавна помощ. Затова е необходимо да се направи внимателна оценка на въздействието от една такава мярка, да се изчисли потенциалният ефект от нея за ползвателите й, какво би струвала на държавата, както и да се помисли за насочване на действието й към платежоспособни клиенти и перспективни, а не спекулативни предприемачи.