Сексисткият проблем на Силициевата долина

Boob-er* e изразът, който главният изпълнителен директор на Uber Травис Каланик използва, за да опише ефекта на своя стартъп върху противоположния пол. Остроумието му изглежда емблематично за една дълбоко мачовска култура. В момента се води разследване по твърдения на бивша служителка, че Uber отказва да издига способни жени или да приема сериозно оплаквания за сексуален тормоз.

Uber не е единствената звезда в технологиите, която е на фокус заради третирането на жените, пише в свой коментар The Economist.

Така например Google бе обвинена от Министерството на труда на САЩ, че плаща значително по-малко на служителките си, отколкото на мъжете. Google категорично отрича. 

Само че няма съмнение, че технологиите по принцип и Силициевата долина по-специално имат проблем с пола. Изследване сред 210 жени в долината установи, че 60% са пострадали от нежелано сексуално посегателство и че 2/3 са се почувствали изключени от важни възможности.

Изследователската фирма PayScale установи, че само 21% от американските мениджъри в технологичния сектор са жени (в други сектори нивото е 36%).

Не всички проблеми са характерни само за Силициевата долина. Много хора са разтревожени от малкия дял на девойките, записващи се в курсове по природни науки, технологии, инженерство и математика. През 2013 г. само 18% от бакалавърските степени по компютърни науки в Америка бяха дадени на жени, в сравнение с 37% през 1985 г. Разликите в заплащането също са широко разпространени.

Само че това не трябва да оправдава долината. Тя се гордее с разрешаването на трудни проблеми и че възнаграждава според заслугите. След като е толкова зле, колкото и другите в отношението към жените, това е равносилно на голямо разочарование. По-специално долината страда от отличителна форма на сексизъм, който е по силите ѝ да реши.

Рисковите капиталисти са полубоговете на техноиндустрията. Чрез своите чекове, връзки и съвети те определят кои стартъпи успяват и кои буксуват. Те са умни, идват от кланове и са почти изключително мъже. Само около 6% от партньорите във фирмите за рисков капитал са
жени в сравнение с 10% през 1999 г. Под 40% от топ 100 на фирмите за рисков капитал имат за партньор жена, натоварена с инвестиране. Много от смятаните за най-престижни фирми, като Benchmark и Andreessen Horowitz, нямат такъв партньор.

Защитниците на долината имат два отговора. Единият е, че хвърлянето на камъни по най-успешния бизнес клъстър на света няма смисъл. Пазарните сили гарантират, че най-добрите идеи печелят финансиране независимо от пола.

Данните обаче показват друго. Според неотдавнашно изследване на Bloomberg само 7% oт основателите на технологични стартъпи в Америка, събрали поне 20 млн. долара, са жени. И кой би се заклел, че в 9/10 от случаите най-добрите основатели са мъже. Фирмите, основани от жени, получават средно по-малко финансиране (77 милиона долара) в сравнение с основаните от мъже (100 милиона долара).

Вторият аргумент на защита е, че рисковите капиталисти разчитат на близки взаимоотношения, при които доверието е основно. Да го наречем гамбит за „вечеря с Майк Пенс“ след оповестения отказ на американския вицепрезидент да се храни сам с друга жена, освен със съпругата си.

При този аргумент всеки външен наблюдател, особено такъв с липсваща Y-хромозома, е разглеждан като заплаха за ценната динамика на клуба. Венчър капиталът наистина е странна смесица от пари и контакти и поради това особено трудно може да се промени. Но като оправдание за сексизма членството в елитен клуб е толкова стар, колкото и плосък аргумент.

* В опит да демонстрира чувство за хумор шефът на Uber сравни дейността на компаньонките със своята компания – жени на повикване, както автомобили на повикване