Защо в Източна Европа избират интернет пиратството
Маркетинговите усилия за популяризиране на филми и музика не отговарят на възможностите за достъп до продуктите в по-бедните държави
 Протестът срещу ACTA в София. Снимка: Ройтерс |
Витезслав, 31-годишен чех, е един от мнозината в развиващия се изток на Европейския съюз, чието противопоставяне на новия антипиратски съюз достигна връхната си точка праз този месец, изразено в огромни протести в региона, които могат да провалят пакта.
Но за разлика от клиширания образ на беден източноевропеец, който просто иска да сваля безплатно филми и музика, младият търговец на суровини е схватлив, съвременен медиен потребител, който всъщност иска да плаща за това, което гледа. Всичко е въпрос на избор – или по-скоро на липсата му, пише в свой анализ Ройтерс
Тъй като не е в състояние да получи евтин и моментален достъп до дигиталните медии, достъпни в по-развитите държави чрез услуги като Netflix, той плаща месечно 250 чешки крони (приблизително 13 долара) на ulozto.cz – уебсайт, който предлага бърза скорост на сваляне на пиратски материал.
„Хората тук са се забили в този сайт, защото липсва друг провайдър, от когото могат да свалят филми. Така че го използваме и в момента плащаме за по-висок трафик“, казва Витезслав, който държи да не разкрива фамилията си. „Но ако има друга, законна услуга, би било по-лесно, аз бих се включил. Плащам за по-висок трафик, така че защо да не плащам за нещо законно?“, пита той.
Дилемата на Витезслав подчертава един слабо обсъждан аспект на световния дебат против пиратството. Докато САЩ и Холивуд натискат за енергични мерки срещу незаконното сваляне, ширещо се в развиващите се държави като тези в Източна Европа, те не вземат под внимание основната причина за тази тенденция – че пиратството е сред малкото начини потребителите да получат желаната стока.
Проблемът излезе на преден план, след като антипиратските усилия на медийната индустрия срещнаха противопоставяне под формата на обществен гняв, който може да отложи и дори да осуети реализирането на наскоро подписаното Споразумение срещу търговията с фалшиви стоки ( Anti-Counterfeiting Trade Agreement – ACTA), създадено за борба с кражбите на дигитални продукти.
Според Джо Караганис, директор на Съвета за изследвания в обществените науки към Университета в Колумбия, филмовите и музикалните студиа продават своите продукти по целия свят, но до голяма степен пренебрегват потребителите извън богатите държави. Това прави до голяма степен пиратството по-скоро проблем на предлагане на цена и достъп, отколкото на престъпно съзаклятие.
„Има невероятно разделение между тази изумително успешна световна маркетингова кампания за холивудски стоки и истинската липса на интерес за съответното разширяване на достъпа до тези стоки", каза той.
Е, според сегашните дифиниции, споделянето на книга си е пиратство. Споделянето на заглавие, препоръка или линк към е-магазин, откъдето да се купи тази книга, не е пиратство. И тук големият въпрос е как да се плати на авторите - дали малко хора да си купят на дебели цени, а останалите да "пиратстват" или цената да се свали драстично и повече хора да я плащат. Аз лично съм за втория модел. Големите компании обаче са свикнали на (и си искат) първия модел. Това е дилемата и тя може и ще бъде решена само с натиск и борба. Поне засега, няма индикации, че някой ще отстъпи доброволно.
и сами може да смятате - по добре на сухо
Изгледайте това видео и ще видите че става въпрос само и единствено за напъни да се контролира хоризонталната комуникация между хората от страна на управляващите! Те искат да са посредниците... В ерата на ИТ революцията няма как вече това да продължава...
Според Пол Кругман, ако разгледаме графиката за максимизиране на общите приходи на монопола, тя ни показва, че това се случва при удовлетворяване на една втора от пазарното търсене. Увеличавайки количествата след тази точка, пределните приходи са отрицателни, а общите започват да намаляват. Изводът му е, че монополът може да предоставя продуктите безплатно след точката, в която е максимизирал приходите (защото дори да ги продава срещу някаква цена, тя трябва да намалява, а това ще доведе до намаляване на приходите). Теоретично до момента, в който приходите се максимизират, това става в резултат на намаляване на цената при еластично търсене (повишаване на приходите), след това търсенето е нееластично и намаляването на цената води до спад в приходите.
