Как една случайност разкри машинациите на Volkswagen

Всичко започва с една обществена поръчка. Американската екологична организация International Council on Clean Transportation (ICCT) е потърсила в началото на 2013 г. инженери, които да тестват дизелови автомобили за отделяните от тях газове. Това събужда интереса на Арвинд Тирувенгадам, Даниел Кердър, Марк Беш и Хемънт Капана от West Virginia University. За хора извън сектора е трудно разбираемо как подобна поръчка може да е толкова вълнуваща, но не и за тях, пише в свой репортаж германският икономически всекидневник Handelsblatt.

До този момент учените в Center for Alternative Fuels, Engines, and Emissions (Института за алтернативни горива, двигатели и емисии) са проверявали само емисиите на отработените газове от камиони или автобуси. Сега обаче те ще са в състояние да тестват своите мобилни устройства и на леки автомобили. Проектът е „тера инкогнита“ в науката. „Такова нещо в Америка никой досега не бе правил“, казва Тирувенгадам. 

Екипът е трябвало да преодолее много препятствия: липса на пари, безсъние и липса на тестови автомобили. И е чиста случайност, че един Passat влиза в бройката на тестовите коли. В противен случай машинните инженери никога не биха хванали, макар и не целенасочено, Volkswagen в измамата. Но така те установяват, че в реални условия Passat отделя до 20 пъти повече азотни оксиди, отколкото е позволено от стандартите на САЩ. Въпреки това в лабораториите колата се представя отлично. Решението на загадката – концернът от Волфсбург е манипулирал със специален софтуер изпусканите от своите дизелови автомобили емисии, които при лабораторни тестове е свивал изкуствено.

Останалото е история - Volkswagen трябва да плати милиарди долари, а главният изпълнителен директор Мартин Винтеркорн бе принуден да си тръгне. А екипът инженери неочаквано получи световна слава. „Упоритата детективска работа в лабораторията ни предостави информацията, която доведе до разобличаването на Volkswagen“, казва Ричард Кори, ръководител на Борда за атмосферните ресурси на Калифорния (CARB).

Самият проект в началото си не е бил никак атрактивен. Бюджетът е бил само 50 хил. долара - твърде малко, за да може да се карат и измерват няколко коли в продължение на седмици – в задръствания, дълги маршрути и маршрути в планински местности. В крайна сметка екипът е похарчил двойно по-висока сума. Членовете му са изстисквали средства от други подобни проекти, за да осъществят проучването си. „На какво се надявахме? Само академичното ни любопитство ни даваше кураж да продължим“, разказва Тирувенгадам, който е родом от Индия.

В описанието на проекта фондацията не е описала изисквания за конкретен производител. Вместо това тя е поискала да се тестват две системи за контрол на емисиите. Едната е филтър, който експертите наричат Lean NOx Trap (LNT) - „капан за азотни оксиди“. Другата система функционира с карбамид, от който директно се инжектира амоняк в потока отработени газове и се свързва с до 90 на сто от азотните оксиди. Вариантът е по-скъп, карбамидът трябва да се съхранява в резервоар и да се долива. Затова се използва главно в скъпи автомобили като BMW или Mercedes, но също така и във VW Passat.

За екипа това се превръща в истински проблем. Защото трудно може да намерят скъпа кола за тестове. Инженерите са пускали обяви във вестници и онлайн форуми по Източното крайбрежие, но без успех. „Собствениците на луксозни коли не биха искали да видят как им пълним багажниците с нашите тестови устройства“, разказва Тирувенгадам. “А и не искат да се лишат от колите си за цели седмици“. Компаниите за отдаване на автомобили под наем също не били склонни да предоставят съответните модели. Затова изследователите били принудени да се откажат от първоначалната си идея да прекосят Америка от Източното до Западното крайбрежие, като така измерват газовете.

Вместо това си потърсили щастието в Лос Анджелис. Градът има много предимства – в близост е Маунт Бълди, висока 3000 метра планина, в която може да се измерват газовете в екстремни условия. Има и много задръствания – манна небесна за учените. „Мисля, че едва ли имаше някой в този град, който да се радваше повече от нас на задръстванията“.

Но най-голямото предимство е, че има рент-а-кар компании, които са предоставили модел Jetta от 2010 г. с LNT система. Те са предоставили и дизелов BMW X5, която е снабдена с по-скъпия филтър с карбамид. На групата им липсвал само втори модел със системата за карбамид.

Дълго са търсили подобен модел, докато най-накрая един собственик на Passat не прочел обявата им във вестник и не им се обадил. Първоначално той искал да продаде колата си, но го убедили да им я заеме за две седмици срещу 4000 долара. 

Чиста случайност е, че именно един Passat попада сред тестваните коли. Ако се е обадил собственик на Mercedes или BMW, Тирувенгадам и Сие никога не биха разкрили измамата. „Нашата цел не беше със сигурност да разобличим който и да е производител. Не ни и хрумваше такова нещо“, казва той.

Инженерите са тествали и модела Jetta. От нея са очаквали по-слаби резултати, защото тя разполага с по-слабата система. Капанът на азотен оксид има "много недостатъци", които са общоизвестни. Ефективността зависи от размера на резервоара, на дълги разстояния той често свършва, а азотните оксиди изтичат нефилтрирани в атмосферата. Ето защо и при теста Jetta превишава изискванията на стандартите на САЩ с 15 до 35 пъти. 

По друг начин се представя моделът Passat. Системата с карбамид е  сложна, изтънчена и надеждна. Производителят инсталира само един резервоар за амоняк, който е достатъчно голям, за да държи емисиите под контрол. Но именно него Volkswagen очевидно си е спестил и вместо това е внедрил тайно софтуер. Обаче той работи само в лабораториите. Ето защо учените са измерили нива на емисиите, които надхвърлят изискванията 25 пъти. „Това ни накара да станем подозрителни", казва Тирувенгадам.

Тестовете са били доста тежки. Всяка сутрин учените стават в 6 часа и подготвят колите за целодневно шофиране. Времето е пари – само за BMW X5 са плащали наем от 500 долара за ден. В 22 часа се връщат обратно в хотела, за да изтеглят данните. След четири до пет часа сън всичко започва отначало.

Но усилията си стрували. Екипът става известен само за една нощ. Тирувенгадам се надява славата им да им донесе повече пари за проектите им. Той не е „щастлив" от катастрофата на Volkswagen и Винтеркорн, защото „в крайна сметка това ще коства работни места и ще навреди на икономиката на региона. Инженерът твърди, че не се радва и не чувства удовлетворение, тъй като в крайна сметка страда околната среда. „Но аз лично съм разочарован“, казва той. Има толкова много системи за пречистване на изгорелите газове, които са чисти, издръжливи и не особено скъпи. Ето защо индиецът не може да проумее защо Volkswagen е посегнал към чантата с трикове...

Повече за скандала можете да прочетете тук