Широко затворените очи на една индустрия

„Имали сме и по-тежки PR кризи", гласи текстът към една снимка, уж от името на Volkswagen, която завладя Facebook тези дни. На самата снимка се виждат Адолф Хитлер и Хайнрих Химлер, разглеждащи прототипа на VW Beetle.

Като оставим леко безвкусната шега настрана, това добре отразява мащаба на катаклизъма, в който се озова най-големият европейски автомобилен производител в резултат на едно привидно безобидно изследване на американска неправителствена организация.

Новият директор на Volkswagen Матиас Мюлер тепърва ще оценява щетите от така наречената афера "Мръсен дизел". Пазарната оценка на компанията вече се стопи с близо 25 милиарда евро заради срива на акциите (това всъщност не е чак толкова апокалиптично, защото пренебрежимо малък дял от ценните книжа се търгуват свободно). Бордът задели 6.5 милиарда евро за покриване на евентуални юридически и други щети - сума, която може и да не стигне на фона на лавината от съдебни искове в САЩ. Все пак говорим за страната, в която производителите на клечки за зъби са задължени да изписват инструкции за употреба върху тях, за да се предпазят от алчни адвокати, и където Macdonalds бе осъден за милиони, задето продава твърде горещо кафе. 

Но скандалът с така наречения „мръсен дизел" излиза далеч извън пределите на една-единствена компания, колкото и да е голяма. Той има потенциала да промени цялостната посока на развитие на автомобилната индустрия - а може би и на някои други сектори.

Аферата започва преди около две години с решението на Международния съвет за чист транспорт (ICCT), малка неправителствена организация с идеална цел, да провери в пътни условия вредните емисии от някои дизелови мотори европейско производство. Тестовете са проведени съвместно с Центъра за алтернативни горива към Западновирджинския университет и обхващат моделите VW Jetta и Passat, както и BMW Х5. Автомобилите на VW показват емисии на азотен оксид, до 35 пъти над заявените от производителя. Дизелът на BMW покрива обявените показатели (по начало по-високи от тези на VW). Резултатите от теста са изпратени до американската Агенция за опазване на околната среда (EPA). Каква комуникация е имало между EPA и Volkswagen, не е съвсем ясно, но през миналия декември германската компания се съгласява да изтегли от пазара 500 000 автомобила за подмяна на софтуера, отговорен за неочаквано високите емисии. По-късни проверки обаче показват, че софтуерът продължава да се инсталира в новите автомобили. По същество това е софтуер, който усеща кога колата е в тестов режим, и единствено тогава включва системите за понижаване на азотните емисии. През останалото време те са изключени, за да не влошават динамиката на двигателя.  

Важно е да се уточни нещо, което много медии пропуснаха: измамата не касае нито разхода на автомобилите, нито нивото на парниковите газове начело с CO2. Европейските дизели, и особено четирицилиндровите двигатели на VW, са сред малкото на пазара, които в реалния живот наистина се доближават до обявения в брошурите среден разход. Става дума единствено за азотния оксид и другите азотни съединения, които са отговорни за смога в градовете. В САЩ като цяло екологичните стандарти винаги са били по-хлабави, отколкото в Европа (дори и в момента най-продаваният автомобил на щатския пазар е пикапът Ford F150, чийто базов мотор е 3.5-литров V6 с минимален разход 12 на сто). Но регулациите за азотните съединения винаги са били по-строги - от една страна, заради тежкия смог, измъчвал с десетилетия градове като Лос Анджелис, а от друга, защото азотните съединения са проблем най-вече при дизеловите мотори, а дизелът е технология, налагана от европейските производители и презирана от американските. Някои експерти стигат дотам да твърдят, че щатските регулации за азотния оксид и фините частици са директни протекционистични мерки, насочени срещу европейските конкуренти. Почитатели на конспирациите дори заподозряха пряка връзка между тестовете, разкрили скандал, и финансирането на Центъра за алтернативни горива, което идва отчасти от американското правителство.