АЕЦ Белене през 2011 година – стъпка настрани и ново отлагане

Строителството на АЕЦ Белене не стартира и през 2011 г., въпреки някои очаквания отпреди година на представители на енергийния сектор това да се случи.

През тази година дори не  беше взето окончателно решение дали изобщо ще се изгражда втора атомна централа. За сметка на това обаче проектът предизвика множество дебати.

През януари беше обявено, че започват разговори с експерти от Росатом - в чиято структура влиза и избраният за изпълнител на АЕЦ Белене „Атомстройекспорт“, за да се получи „яснота“ по окончателната цена на централата. Този въпрос обаче и досега не е решен.

През февруари премиерът Бойко Борисов заяви, че „ако не започнем да строим АЕЦ Белене и бъдат спрени пети и шести блок на АЕЦ Козлодуй, при цените на електроенергията от ветрогенераторите и соларните паркове, след 15 години икономиката на България ще банкрутира“.

Борисов обаче бе категоричен, че ще иска от Европа отново да потвърди, че „тези реактори ще са безопасни“.

При варианта, който се обмисля за разпределението на собствеността в АЕЦ Белене, предвиждаме делът на държавата да е мажоритарен, тоест поне 51%, казаха малко след това  премиерът и министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков.

Беше поставено задължително условие, че държавата не трябва да плаща пряко за строителството на АЕЦ Белене, нито да се дават държавни гаранции за заема, който ще е необходим за изграждането на централата.

През март министър-председателят съобщи, че дори се обсъжда идеята – при положение че се договорим с Росатом – мощността на двата реактора на бъдещата АЕЦ Белене да се увеличи от 1000 на 1200 мегавата чрез замяна на руските турбини с френски. Тази идея обаче няма продължение, поне досега.

Аварията на ядрения реактор в Япония след опустошителните земетресения в страната през март предизвика повишаване на изискванията в Европа към безопасността на атомните централи – както за действащите, така и за тези, които предстои да се изграждат.