IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Oщетява ли бюджетните приходи и увеличава ли неравенството плоският данък?

Твърденията за задълбочаване на неравенството в резултат от въвеждането на пропорционален данък не отговарят на истината, смятат от ИПИ

12:00 | 30.05.15 г. 49
Автор - снимка
Създател
Oщетява ли бюджетните приходи и увеличава ли неравенството плоският данък?

Мине се не мине известно време и удобната дъвка ”пропорционален (плосък) или прогресивен подоходен данък” отново се качва на дневния ред на обществото. Това обикновено се случва около избори, като инициатори на дебата традиционно са политици от левите партии или представители на академичната общност с леви убеждения.

Темата за плоския данък, се оказва, е изключително удобна за предизборни кампании и политическо празнословие, тъй като тя не засяга никоя от най-наболелите теми в обществото - правосъдие, здравеопазване, пенсионно дело, образование, корупция и т.н. Много по-лесно е за един политик да отвори дебата за плоския данък, вместо, например, да представи мащабен план за реформа на съдебната система, който би накърнил доста интереси и би срещнал сериозен отпор от и извън системата, пише в свой коментар икономистът Десислава Николова от ИПИ.

Ето че избори отново предстоят наесен и ето че плоският данък за пореден път е на дневен ред. В края на април депутати от БСП дори внесоха в парламента законопроект за отмяната му и заместването му от прогресивен данък със ставки от 0% до 27% в зависимост от дохода.  На наскоро състояла се конференция на Института за икономически изследвания при БАН и Лабораторията за  управление на рискове към Нов български университет пък бившият премиер Иван Костов изложи тезата, че е време да се помисли за замяна на плоския данък с прогресивен с цел увеличаване на данъчните приходи.

Може би премиерът Иван Костов по някаква причина е забравил за Кривата на Лафер, която илюстрира обратнопропорционалната зависимост между данъчната тежест и приходите от данъци след достигане на определено ниво на данъчното облагане. Тоест, ако приемем, че Костов има предвид освен замяна на пропорционалния данък с прогресивно облагане, и увеличаване на средната ефективна данъчна ставка, то тогава не е лошо да си припомним, че данъчните приходи могат да растат само до определено ниво на данъчната тежест. Оттам насетне започват да падат, тъй като сивият сектор се разраства и все повече работещи бягат в него, за да не плащат високите данъци.

Може би Костов е забравил част от икономическата теория, която самият той преподава. Но дори и да оставим настрана икономическата теория, данните за бюджетното изпълнение в България последните години едностранно и безспорно потвърждават теорията за Кривата на Лафер. Може би Костов не е поглеждал и статистиката за изпълнението на бюджета последните няколко години?

Приходите от данъка върху доходите на физическите лица бяха единствените, които не се сринаха по време на кризата и по-специално през най-тежките 2009 и 2010 г., когато приходите в републиканския бюджет пострадаха сериозно. Въпреки огромната загуба на работни места (близо половин милион между 2009 и 2012 г.), данъкът върху доходите на физическите лица по трудови договори (т.е. 10%-ият пропорционален данък) беше единственият данък, приходите от който не спряха да растат през най-тежките години за икономиката и бюджета.

На фона на резкия спад на общите данъчни приходи в републиканския бюджет през 2009 г. приходите от данъка върху доходите на физическите лица продължиха да растат – и това при положение, че над 100 000 работни места бяха закрити само през 2009 година. Единственото обяснение зад разминаването между динамиката в приходите от данъка върху доходите и тази в броя на работещите е изсветляване на икономиката и то точно при трудовите доходи.

Другият често срещан аргумент срещу плоския данък, който се излага от неговите противници, е, че този данък, според тях, увеличавал неравенството. Срещаме го и в мотивите към внесения законопроект от депутати на БСП: „Сега прилаганата единна данъчна ставка е фактор за задълбочаване на социалното неравенство…”. Явно и вносителите са пропуснали да погледнат някой от използваните показатели за подоходно неравенство в България, поне не и през последните 7-8 години.

А какво показват те? Показват, че то не се е увеличило, напротив – дори през 2008 г., когато пропорционалният данък върху доходите на физическите лица беше въведен, неравенството намалява спрямо предходната година. По-конкретно, НСИ изчислява и публикува всяка година два показателя за неравенството в разпределението на дохода – коефициент на Джини и отношение между доходите на най-богатите и най-бедните 20% от домакинствата. И от двата е видно, че 2008 г. бележи намаление в подоходното неравенство прямо 2007 г. – коефициентът на Джини намалява от 35,9% на 33,4%, а отношението между доходите на най-богатите и най-бедните 20% общо за населението намалява от 6,5 до 5,9 пъти, като това намаление идва именно от възрастовата група под 65 години. Там попадат болшинството работещи на трудови договори, като съответно при тях това отношение намалява по-чувствително, от 6,8 пъти през 2007 г. до 5,9 пъти през 2008 година.

През следващите години показателите за неравенство се колебаят нагоре-надолу в относително тесни граници. Ако се сравнят последните данни на НСИ (които се отнасят за 2012 г.), то се вижда, че коефициентът на Джини през 2012 г. показва леко намаление на неравенството спрямо 2007 г., а отношението на най-бедните към най-богатите 20% от домакинствата – незначително увеличение. Т.е. общо погледнато, промяна в подоходното неравенство в България между 2007 и 2012 г. няма. Съответно и твърденията за задълбочаване на неравенството в резултат от въвеждането на пропорционален данък по никакъв начин не отговарят на истината.

Не би било лошо следващият път „кръстоносците” срещу пропорционалния подоходен данък да си припомнят икономическата теория или поне да погледнат някои статистически данни преди да атакуват една от малкото (ако не и единствената) успешна данъчна реформа от последното десетилетие.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 20:32 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

46
rate up comment 2 rate down comment 0
Pazar
преди 8 години
Благодаря за отговора. Едва ли и МИК мечтае да живее в такава държава.Аз имам и още един въпрос към него:Да приемем, че МИК няма собственост, печели малко пари, но все пак има работа и не остава гладен. Трябва да направи избор за да живее някъде:1) да струпа колиба или изкопае землянка някъде далеч от собствености и инфраструктура, т.е. без път, без вода и канал, без електричество, метро и т.н...2) ако трябва да работи още два часа дневно, но да вземе под наем някакво жилище за което ще му стигат парите, но да има и път, и вода, и дригите придобивки от предния вариант.И какво ще избереш МИК?Тогава защо пишеш такива неща за собствеността и собствениците? Ти самият вероятно също би искал да си собственик, макат и на една стая, но с инфраструктура ....
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
45
rate up comment 3 rate down comment 0
khao
преди 8 години
не че му подкрепям безумната идея на Мик, но понеже попита в кой свят няма собственици, да ти кажа .... в Северна Корея няма собственици, всичко е държавно :)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
44
rate up comment 5 rate down comment 0
Pazar
преди 8 години
Собствеността, на която още не е дошло времето да стане жилище или магазим или болница е като малко дете - трябва да хи храним, образоваме и т.н. докато станат достатъчно големи за да работят и произвеждат. Същото е и с имотите около които няма инфраструктура.Но защо казвате, че не се плаща за собственост - има данък собственост, има даже измислената и тотално несправедлива такса смет за парцел, върху който няма нищо и не се ползва, съответно не прави *** и никой не го чисти.А замисляте ли се че самото придобиване на собственост е рискова инвестиция, която влива пари в икономиката и дава възможност на продавача да консумира. Ако никой не купува собственост, парите на несбъдналите се купувачи ще стоят в банката а сегашните собственици (няма нещо, което да си няма собственик, нали?) може и от глад да умират..Колега, теорията ви за собствеността и за това, че собствениците за тунеядци е направо абсурдна. В кой свят няма собственици, и какво ще има тогава?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
43
rate up comment 2 rate down comment 4
mick
преди 8 години
Най-общо казано - проблемът е в това, че бюджетът се пълни от работещите и консумиращите, а се изразходва най-вече за удобствата на имащите/собственост/. Един плаща, друг яде. Справедливост ама друг път.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
42
rate up comment 2 rate down comment 5
mick
преди 8 години
Ако имаш собственост за 100 хил или 1 милиард - държавата/общината ти прави инфраструктурата около имотите ти. Пази ги. Съдът тъй като е субсидиран, би трябвало и за него да плаща собственика, щото със сигурност има много по-голям интерес от съд, отколкото човек който няма нищо, но получава заплата. Болниците, училищата, детските градини - са част от инфраструктурата около имотите. Ако около имоти няма инфраструктура, те струват много малко. Т.е. изграждането на инфраструктурата и поддържането и - обогатява собствениците. Обаче те не плащат за тази услуга. Един собственик даже и да не получава доход, пак трябва да заплаща услугите които държавата прави за него и за неговата собственост. Т.е. трябва да си размърда г*за и да произвежда нещо с тази си собственост. А не да я държи и нищо да не прави. И да плаща поне разходите които прави държавата за неговата собственост. Или да продава.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
41
rate up comment 6 rate down comment 0
Pazar
преди 8 години
do Mick:Какво значи плащат много по-малко?Този, който печели 10,000 - плаща 1000, този който печели 500, плаща 50. Кой плаща много по-малко?И ако няма такива, които да са спечелили пари и да са рискували да ги инвестират някъде, на какво ще прилича страната ни? Ще има ли изобщо икономика и общество ако няма пътища, електричество, метро, жп, летища. Мислите ли че ще има болници ако няма инфраструктура? Помислете още веднъж.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
40
rate up comment 5 rate down comment 0
Pazar
преди 8 години
do Mick:Какво значи плащат много по-малко?Този, който печели 10,000 - плаща 1000, този който печели 500, плаща 50. Кой плаща много по-малко?И ако няма такива, които да са спечелили пари и да са рискували да ги инвестират някъде, на какво ще прилича страната ни? Ще има ли изобщо икономика и общество ако няма пътища, електричество, метро, жп, летища. Мислите ли че ще има болници ако няма инфраструктура? Помислете още веднъж.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
39
rate up comment 2 rate down comment 6
mick
преди 8 години
"Mick, искаш да кажеш, че училищата болниците, улиците и детските градини ги използват само собствениците на имоти?"Разбира се, че не само собствениците, но ако до имота ти няма болница, училище, детска градина.. имотът ти няма да струва пукната пара. Ако болницата е на другия край на България.. ако детските градини са на другия край на София.. Реално собсвениците са много по-облагодетелствани от цялата тая инфраструктура. А плащат много по-малко.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
38
rate up comment 7 rate down comment 0
Pazar
преди 8 години
Лошо ли е да има неравенство на доходите и богатството/ трябва ли обществото да се стреми да заличава неравенството? И как да го заличава - както подтиква тези долу към образование и труд за да могат да получават и те повече, или да взема от тези по-горе, независимо, че те са тези които движат прогреса и създават работа на другите? Защо мислите че "изтичат мозъците" от бедните държави? Не е ли основно затова, че в тях се чувстават най-незащитени, и те самите и продуктите на труда им? Не трябва ли, така като признаваме, че единици могат да измислят нов продукт или да направят ново производство, да признаем, че тези хора не могат и не бива да искаме да са равни на масата и по доходи и по стандарт на живота?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
37
rate up comment 5 rate down comment 0
Pazar
преди 8 години
Лошо ли е да има неравенство на доходите и богатството/ трябва ли обществото да се стреми да заличава неравенството? И как да го заличава - както подтиква тези долу към образование и труд за да могат да получават и те повече, или да взема от тези по-горе, независимо, че те са тези които движат прогреса и създават работа на другите? Защо мислите че "изтичат мозъците" от бедните държави? Не е ли основно затова, че в тях се чувстават най-незащитени, и те самите и продуктите на труда им? Не трябва ли, така като признаваме, че единици могат да измислят нов продукт или да направят ново производство, да признаем, че тези хора не могат и не бива да искаме да са равни на масата и по доходи и по стандарт на живота?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още