Фед няма да се реши

За вземащите решения във Федералния резерв на САЩ нито една добра новина не изглежда достатъчно добра. Откакто преди шест седмици Федералната комисия пооперациите на открития пазар (FOMC), която регулира паричната политика на САЩ, заседаваше за последно, почти всички икономически показатели в САЩ са позитивни. Икономическият цикъл достигна напреднала фаза. Последните данни за заетостта се оказаха изключително положителни, а  финансовите пазари направиха така, че британският преферендум за излизане от Европейския съюз да изглежда просто едно локално събитие без особено значение.

При следващата си среща във вторник и сряда (26 и 27 юли) почти всички експерти очакват, че FOMC ще направи онова, което винаги прави напоследък: нищо. Въпреки че последните данни надхвърлиха очакванията на всички икономисти, основната лихва най-вероятно няма да бъде вдигната, пише в свой анализ германското икономическо списание WirtschaftsWoche.

Препъникамъкът се намира извън САЩ. Докато американската икономика е във възход, икономическата ситуация в останалия свят все още е напрегната. И затова именно Федералният резерв е пред дилема. 

Джанет Йелън, икономистът, която стана първата жена начело на Федералния резерв, изглежда чака необорими доказателства. Трудната ситуация в Европа и Япония, референдумът за членството на Великобритания в Европейския съюз и отслабването на икономиката на Китай я кара да бави топката. Тя няма да посмее на направи това, което е необходимо. И всичко това поставя доверието в паричната политика в опасност.

САЩ успяват само през юни да създадат цели 287 000 нови работни места - много повече от очакваното. Това беше най-силният ръст от октомври миналата година. Икономистите очакваха с около една трета по-малко нови места.

Равнището на безработица е под 5% - това е нивото отпреди кризата. Тези цифри ще осигуряват облекчение за Фед, който се стреми към създаването на пълна заетост.

Налице е голямо търсене на специалисти. Пазарът на труда е наситен, а оттам следва и увеличаване на заплатите в някои сегменти. А според редица изследвания и самите американци очакват това. Някои икономисти вече говорят за пълна заетост. Всичко това са импулси, които говорят в полза на една увеличена инфлация. А с това – и за увеличение на лихвения процент.

През 2008 г., в разгара на финансовата криза, основната лихва се понижи до рекордно ниското ниво от между 0,0 до 0,25%. Едва седем години по-късно, през декември 2015 г. ръководителят на Фед Джанет Йелън леко отпусна юздите и обяви увеличение до 0,25 - 0,5%. Пазарите реагираха спокойно на увеличението, а курсовете на Wall Street дори поскъпнаха. Доходността по американските облигации се повиши едва доловимо, а в еврозоната доходността дори падна.

Д-р Торстен Полайт, главен икономист на Degussa, вижда още причини за по-нататъшни действия: „В момента инфлацията в САЩ отново е около 2%. Ето защо Фед трябва да се върне към нормалните лихвени проценти".