IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Нова ера за финансовите пазари

Фед може би ще започне да свива баланса си, а ЕЦБ скоро ще повиши лихвите

18:22 | 20.09.17 г. 8
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	Гъсти облаци над сградата на ФЕД.&nbsp;<em>Снимка: Ройтерс</em></p>

Гъсти облаци над сградата на ФЕД. Снимка: Ройтерс

А беше време, когато самата идея, че дадена централна банка може да печата пари, беше чудовищна. Но сега това е част от ежедневието - от около десет години. В Съединените щати, Великобритания, Япония, Швейцария и не на последно място в еврозоната, централните банки създават всеки ден в действителност милиарди от нищото и наводняват с тях финансовите пазари. Инвеститорите, дребните собственици и потребителите живеят с това ежедневие почти десетилетие.

Но сега предстои обрат и тази сряда може да бъде решаващата дата, от която в бъдеще ще правим ретроспекция. Защото Федералният резерв на САЩ (Фед) е изправен пред решение, което може да доведе до обръщане на тенденцията. Изведнъж финансовият пазар няма да бъде наводняван с пари, а капиталът ще се оттегли. Последствията са огромни, пише в свой анализ Die Welt. 



От началото на финансовата криза насам петте основни централни банки на индустриализираните държави увеличиха балансите си от 3,5 трилиона до 16 трилиона долара, именно защото печатаха пари за финансовите пазари. Целта на този подход беше да се поддържат толкова ниски лихвени проценти, че компаниите да могат по-лесно да се финансират и следователно – да инвестират повече, като по този начин да стимулират икономиката. Но това не беше единственият постигнат ефект, имаше и странични.

Така например Тилман Галер, стратег по капиталовите пазари в JP Morgan Asset Management, посочва, че е налице само условен паралелизъм между развитието на балансите на централните банки и корпоративните печалби. „Съотношението на цените на акциите към това развитие е много по-високо", казва той. Защото голяма част от парите са били насочени към финансовите пазари, а не към реалната икономика.

Съответно и фондовите пазари процъфтяват от пролетта на 2009 г. И не само те – подобни неща се случиха например с недвижимите имоти или облигациите с висока доходност, понякога и с цените на някои суровини, дори с цените на предметите на изкуството. „Парите намериха място и на други пазари", казва Галер, като се опитва да представи нещата по-ясно: "Това е като камък, който е хвърлен в езерото - вълните се разпростират около него".

Все пак някои централни банки хвърлят още „камъни в езерото“, за да останат част от общата тенденция. Но Фед преустанови тази практика преди почти три години. Оттогава тя не печата никакви допълнителни пари и също така повиши ключовите лихвени проценти четири пъти. Въпреки това се въздържа от свиване на обещания баланс през последните години - досега.

Тази сряда господарите на парите в САЩ отново се събират и на практика всички наблюдатели очакват този път да има решение за свиване на баланса. Елмар Фьолкер, лихвен експерт в Landesbank Баден-Вюртемберг предполага, че стартът ще бъде даден тази есен с първоначално по 10 млрд. долара месечно. Други смятат, че операцията няма да започне до януари.

Кога точно ще стартира всичко в крайна сметка е второстепенно. Решителен е сигналът. За първи път централна банка ще изтегля пари от капиталовия пазар. И това не е всичко: паралелно Европейската централна банка (ЕЦБ) също ще вземе важно решение през октомври, което вероятно ще засили ефекта.

Въпреки че ЕЦБ все още не е спряла печатницата на пари за разлика от Фед, вероятно ще стартира забавяне от октомври. Улф Краус, лихвен експерт в Landesbank Хесен-Тюрингия (Helaba), очаква намаление на месечната сума, която се използва за закупуване на облигации, от 60 на 40 млрд. евро, но смята, че и по-голямо намаление е необходимо и възможно.

С това обаче сумата, която ЕЦБ и японската централна банка всеки месец вкарват на пазарите, ще е по-висока от тази, която Федералният резерв ще оттегля. По този начин на финансовите пазари ще продължава да се влива нетен капитал. Фед обаче постепенно ще увеличи темпа на свиването на баланса си. От октомври 2018 г. се очаква централната банка да го свива с по 50 млрд. долара на месец, смята Елмар Фьолкер. В същото време ЕЦБ ще сложи край на програмата си за покупки на облигации през следващата година.

Следователно в определен момент от следващата година централните банки ще изтеглят като цяло капитала от пазарите. След около 12 месеца може да се стигне до този момент и това би било напълно нова ситуация. Тилман Галер я описва, като изкривява до известна степен описанието за камъка в езерото. „Ако централните банки изтеглят пари от пазара, това ще е  като една черна дупка, която изсмуква капитала".

И той описва последиците по ясен и недвусмислен начин: „Непрекъснатият насрещен вятър за рисковите активи през последните години ще отпадне". Точно както продължителното разширяване на баланса от централните банки доведе до паралелно нарастване на цените на акции и други инвестиции, така в случай на свиване на баланса ще сме свидетели на противния процес.

Нещо повече, тази тенденция ще започне едва тогава, когато се достигне моментът, в който централните банки наистина ще започнат да изтеглят капитал от финансовите пазари. В края на краищата инвеститорите гледат напред, защото за тях не е решаващо какво е било вчера или днес, а какво ще дойде в бъдеще. Следователно едно решение на Федералния резерв да намали баланса си вероятно ще е основна тема сред дилърите. Особено, ако през октомври и ЕЦБ обяви намерението си да намали покупките на облигации.

И така – изправени ли сме пред срив на цените на акциите, както преди се сринаха цените на недвижимите имоти или на други инвестиции? Зависи от това дали икономиката ще остане толкова силна, както досега. Ако случаят е такъв, този растеж може да компенсира спирачния ефект на централните банки.

Очаква се обаче следващите месеци да са много по-турболентни, какъвто обикновено е случаят, когато капиталовите пазари се променят съществено. Не само колебанията в цените на акциите ще се увеличат, очаква се и лихвените проценти постепенно да се покачат, а  еврото може отново да попадне силно под натиск - в зависимост от това колко бързо Фед ще изпълнява намаляването на баланса си.

А инвеститорите трябва да свикнат с усещането, че бъдещите рискове отново стават реални, а централните банки няма да държат защитната си ръка над тях. Или, както казва Тилман Галер, „централните банки ще свалят своята мрежа за сигурност". Тогава и самите катастрофи  могат да станат по-болезнени.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 11:32 | 06.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

8
rate up comment 4 rate down comment 2
крас
преди 6 години
Говориш за търговското салдо, което при един скок на долара би се променило в негативна посока.ТОЗИ ПРОБЛЕМ ОСТАВА НА ВТОРИ ПЛАН ПРЕД ПО ВАЖНИЯТ ЗА АМЕРИКА - опита да бъде детрониран долара като СВЕТОВНА ВАЛУТА. ОПИТИТЕ НА КИТАЙ ДА ИЗМЕСТИ ДОЛАРА ОТ ТАЗИ ПОЗИЦИЯ срещат подкрепа не само сред азиатски , но и сред европейски страни.ЗАСЕГА страната която е най голям консуматор и световен потребител на стоки е САЩ.Този факт и дава възможност все още да налага долара като СВЕТОВНО платежно средство. Превръщането на Китай в СВЕТОВЕН ПАЗАР и консуматор на стоки и изместването на САЩ от тази позиция би довело до налагането на ЮАНА като СВЕТОВНО платежно средство.За живеещата на кредит Америка е важно да е не само НАЙ ГОЛЕМИЯТ КОНСУМАТОР , НО И ПРОЗВОДИТЕЛ задоволяващ нужди си със собствено производство. Борейки се за това ТРЪМП ще срещне проблем с липсата на КВАЛИФИЦИРАНА РАБОТНА РЪКА.Пазара на труда ще е определящ в предстоящата битка с КИТАЙ и ГЕРМАНИЯ.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 2 rate down comment 0
Lucifer
преди 6 години
Прав си, но как мислиш ще завърши тоя драматизъм???...Щото Тръмп има мн. противници и едва ли ще успее да върне големите от Китай...а и рязко поскъпналия $ няма да продава американското производство...как да продадеш айфон за 2500-3000$???...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 2 rate down comment 4
крас
преди 6 години
"ПЕЧАТАНЕТО" на пари, доведе до такива непредведими за американските финансисти последствия свързани с ИНВЕСТИЦИИ НА МЕСТЕН КАПИТАЛ В ЧУЖДИ ИКОНОМИКИ най вече в Китай. ОФИС ЦЕНТРОВЕТЕ на фирмите МАЙКИ са в САЩ , а техните ДЪЩЕРНИ КОМПАНИИ работят и създават РАБОТНИ МЕСТА в Китай , а не в САЩ!Това бе мотива с който ТРЪМП обосноваваше исканата от него промяна във финансовата политика на ФЕД. ТЯ не бе подкрепена от Йелън и екипа й от ФЕД, промяната в състава на който е въпрос на близко бъдеще!ДЖАНЕТ знае, че след смяната й ВДИГАНЕТО НА ЛИХВИТЕ и рязкото поскъпване на ДОЛАРА ще доведе до ДРАМАТИЗЪМ на пазарите, и е по добре ТЕ да започнат планираните от Тръмп промени.ПАРАЛЕЛНО С ТОВА ТРЪМП ЗАЛАГА И ПРОМЕНИ В ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО СВЪРЗАНИ С облекчаване на ДАНЪЧНАТА ТЕЖЕСТ превличайки ИЗНЕСЕНИТЕ В ЧУЖБИНА КАПИТАЛИ.Налагането на МИТА на стоки произведени в ЧУЖБИНА от американски компании е другият ИНСТРУМЕНТ в борбата на ДОДИ срещу НЕМСКАТА и КИТАЙСКАТА инвазия.Желая му УСПЕХ !
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 3 rate down comment 6
scott
преди 6 години
нищо нема да стане.отлагаме зарад харви. айде на новите количествени. само войната със северна кореа ше ни баде причина за свиване на баланса! ей такива салатес се чакат. розов балон пълен с лошо миришещ въздух ше е резилтс днес.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 3 rate down comment 2
fri
преди 6 години
Ще има много турбуленции със спазми в изобилие :)))
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 2 rate down comment 2
fri
преди 6 години
Коя жена днес фокусира вниманието на милиони хора по света? :)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 6 rate down comment 2
fri
преди 6 години
Мерси за статията!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 6 rate down comment 6
Lucifer
преди 6 години
Е ся *** маца у каца...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още