IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Рубини: Доларът се включва във валутните войни

Влизането на Америка в схватката е само въпрос на време, смята известният икономист

17:01 | 23.05.15 г. 8
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
Рубини: Доларът се включва във валутните войни

В един свят на слабо вътрешно търсене в много от развитите икономики и развиващите се пазари, политиците бяха изкушени да стимулират икономическия растеж и заетостта чрез износно ориентиран растеж. Това изисква по-слаба валута, както и конвенционални и неконвенционални монетарни политики, които да доведат до необходимата валутна обезценка, пише за сайта project-syndicate.org популярният икономист Нуриел Рубини*.

От началото на годината повече от 20 централни банки по света облекчиха паричната политика, следвайки примера на Европейската централна банка и Японската централна банка. В еврозоната страните от периферията се нуждаят от слаба валута за намаляване на своите външни дефицити и за да стимулират растежа. Но слабостта на еврото, предизвикана от количествени улеснения, подсили допълнително излишъка по текущата сметка на Германия, който вече достигна внушителните 8% от БВП през миналата година. С увеличаването на външните излишъци и в други страни от ядрото на еврозоната цялостният дисбаланс на паричния съюз е голям и расте.

В Япония количествените улеснения бяха първата "стрела" на „Абеномиката" - програмата за реформи на премиера Шиндзо Абе. Стартирането им рязко отслаби йената и сега води до повишаване на търговските излишъци.

Натискът за поскъпване на щатския долар след количествените улеснения на ЕЦБ и ЯЦБ бе голям. Доларът засили позициите си и спрямо валутите на основните износители на суровини, като Австралия и Канада, както и спрямо тези на много развиващи се пазари. За тези държави спадащите цени на петрола и суровините задействаха валутни обезценки, които предпазиха растежа и работните места от ефектите на по-ниския износ.

Доларът нарасна също и спрямо валутите на развиващите се пазари с икономически и финансови слабости като двойни дефицити (фискални и по текущата сметка), растяща инфлация и забавяне на растежа, големи вътрешни и външни дългове, както и политическа нестабилност. Дори Китай за кратко остави валутата си да отслабне спрямо долара през миналата година, като забавянето на растежа може да изкуши правителството да позволи на юана да отслабне още. Междувременно търговският излишък се увеличава отново, отчасти защото Китай стоварва излишъка си от стоки, като стоманата например, на световните пазари.

Доскоро американските политици не бяха прекалено загрижени за силата на долара, тъй като перспективите за растежа на Америка бяха по-силни, отколкото тези в Европа и Япония. Наистина в началото на годината имаше надежда, че вътрешното търсене в САЩ ще бъде достатъчно силно тази година, за да осигури растеж на БВП от близо 3% въпреки по-силния долар. Смяташе се, че по-ниските цени на петрола и създаването на работни места ще подкрепят разполагаемия доход и потреблението. Капиталовите разходи (извън енергийния сектор) и жилищните инвестиции трябваше да се засилят с ускоряването на растежа.

Но нещата изглеждат по-различно днес, като нервниченето на американските официални лица относно валутния курс става все по-ясно изразено. Доларът поскъпна много по-бързо от очакваното и, както сочат данните за първото тримесечие на 2015 г., въздействието върху нетния износ, инфлацията и растежа е по-голямо и по-бързо, отколкото показваха статистическите модели на политиците. Освен това силното вътрешно търсене не се състоя. Растежът на потреблението беше слаб през първото тримесечие, а капиталовите разходи и жилищните инвестиции бяха още по-слаби.

В резултат на това САЩ ефективно се присъединиха към "валутните войни", за да предотвратят по-нататъшно поскъпване на долара. Представители на Фед започнаха да говорят открито за долара като фактор, който влияе на нетния износ, инфлацията и растежа. Властите в САЩ пък стават все по-критични към Германия и еврозоната, защото възприемат политики, които отслабват еврото, а избягват тези, като например временни фискални стимули и по-бързо нарастване на заплатите, които стимулират вътрешното търсене.

Нещо повече, вербалната интервенция ще бъде последвана от политически действия в САЩ, защото по-бавният растеж и ниската инфлация - отчасти предизвикана от силния долар - ще накарат Фед да премахне нулевите лихви по-късно и по-бавно от очакваното. Това ще елиминира част от последните печалби на долара и ще предпази растежа и инфлацията от спадане.

Валутното напрежение може да доведат в крайна сметка до такова в търговията, а валутните войни да доведат до търговски войни. Това може да донесе неприятности за САЩ, които се опитват да завършат мега-регионалното Транс-тихоокеанско партньорство (ТРР). Несигурността относно това дали администрацията на Обама може да събере достатъчно гласове в Конгреса, за да ратифицира ТРР, се допълва от предложеното законодателство за налагане на мита върху страните, които участват във "валутни манипулации." Ако такава връзка между търговията и валутната политика се наложи в ТРР, то азиатските участниците ще откажат да се присъединят.

Светът щеше да е в по-добра ситуация, ако повечето правителства преследваха политики, които стимулират растежа чрез вътрешното търсене, а не чрез външнотърговски политики в ущърб на други страни (валутни обезценки и търговски бариери, например). Но това ще изисква от тях да разчитат по-малко на паричната политика и повече на подходящи фискални политики (като например по-високи разходи за производствена инфраструктура). Дори политиката на доходите, която вдига заплатите, а оттам доходите и потреблението, е по-добър източник на вътрешен растеж от обезценяването на местните валути (което потиска реалните заплати).

Сумата от всички търговски баланси в света е равна на нула, което означава, че не всички страни могат да бъдат нетни износители. Това означава, че не може всички да спечелят от валутните войни. Ето защо влизането на Америка (като губеща в момента - бел. ред.) в схватката е само въпрос на време.

* Рубини е професор в бизнес училището Stern към Нюйоркския университет и председател на Roubini Global Economics. Той е бивш член на Икономическия съвет при президента Клинтън. Работил е също за МВФ, СБ и Федералния резерв.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 05:10 | 06.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

8
rate up comment 23 rate down comment 1
KПенчев
преди 8 години
хората си изразяват мнението относно модифицираното ти име Танасе. отделно според Чл. 39 могат свободно да изразчват това мнение :) благодаря за поканата да проверя достоверността на информацията от линковете, но ще пропусна. относно това, че общият дълг на САЩ и ЕС е 300%... общ дълг? 300% от кое? от БВП ако си имал предвид си се объркал. Дори държавния и частния дълг заедно са по-малко от 300% от техния БВП.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 22 rate down comment 6
Атанасио
преди 8 години
Кои сте вие ?! ,че ще ми казвате как да си модифицирам името или какво да пиша - ако пиша нещо грешно за икономиката го опровергайте Хайде да ви видим ,чакам аргументи и ви давам нет-адреси да четете - http://***.investor.bg/blogosfera/363/a/svetyt--v-recesiia-ili-v-sistemna-kriza-92906/И графиките за САЩ като подкрепа за горните твърдения и за криза на системата са тук - http://krizata.blog.bg/history/2011/01/16/prichini-za-globalnata-ikonomicheska-kriza-obnoven-tekst.668684,и съм описал подробно всичко под постинга - http://krizata.blog.bg/history/2015/04/02/zashto-niakoi-taka-silno-nenavijdat-velikite-bylgari-v-ikono.1351149 Отделна тема е ,че в Конституцията е ясно записано - Чл. 39.(1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.Едно време имаше комунистическа цензура а сега капиталистическа ли ще има ?! - кризите на капитализма ''бизнес кризи'' са просто кражба през банки ,инфлация
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 22 rate down comment 2
The Big One
преди 8 години
Остави !Обаче ,дори и истинското си име е модифицирал./Ние с ник-овете сме друга група/.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 33 rate down comment 3
julian12
преди 8 години
Много е досаден нали :)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 30 rate down comment 7
ing5rov
преди 8 години
Абе Насе , и тука ли налази , бе ...ей като вирус си бе ...стига с тея литургии !
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 21 rate down comment 11
Атанасио
преди 8 години
Всичко което казва в така но има АКО тоест ако не свършваше петрола и нямаше глобално затопляне ,и общият дълг на САЩ и ЕС не е над 300% ,и ако имаше още поне 2-3 милиарда потребители нещата се уреждаха за още 10-20год. Г-н Хитов(доктор по икономика и преподавател в УНСС) го е казал още 2009год. - http://***.investor.bg/blogosfera/363/a/svetyt--v-recesiia-ili-v-sistemna-kriza-92906/И графиките за САЩ като подкрепа за горните твърдения и за криза на системата са тук - http://krizata.blog.bg/history/2011/01/16/prichini-za-globalnata-ikonomicheska-kriza-obnoven-tekst.668684 ,и съм описал подробно всичко под постинга - http://krizata.blog.bg/history/2015/04/02/zashto-niakoi-taka-silno-nenavijdat-velikite-bylgari-v-ikono.1351149МНОГО СЪМ ЯДОСАН ЗАЩОТО Жак Фреско още 1974год. говори за системен подход и ресурсно базирана икономика след 4 минута - https://***.youtube.com/watch?v=Ed5w8JRnwRQ&index=2&list=PLFD4E354EA4AEF9F2
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 27 rate down comment 9
Pyramid
преди 8 години
...И се затичват насреща му. Егати кефа :)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 30 rate down comment 11
ing5rov
преди 8 години
"Валутното напрежение може да доведат в крайна сметка до такова в търговията, а валутните войни да доведат до търговски войни. Това може да донесе неприятности за САЩ, които се опитват да завършат мега-регионалното Транс-тихоокеанско партньорство (ТРР)." Усещат , че насреща иде товарният влак...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още