IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Германия, Гърция и бъдещето на Европа

Германия трябва да промени подхода си спрямо Гърция, за да защити европейския и националния си интерес, твърди Джефри Сакс

08:55 | 01.08.15 г. 15
Автор - снимка
Редактор
<p>
	Германският канцлер Ангела Меркел и гръцкият премиер Алексис Ципрас <em>Снимка: Ройтерс</em></p>

Германският канцлер Ангела Меркел и гръцкият премиер Алексис Ципрас Снимка: Ройтерс

Помагам на държави да преодолеят финансовите си кризи вече 30 години и изучавам икономическите кризи на 20 век като основа за консултантската си дейност. При всички кризи съществува естествен дисбаланс между силите на кредитора и на задлъжнелия. Затова успешното управление на кризи зависи от мъдростта на кредитора. Във връзка с това силно насърчавам Германия да преосмисли подхода си към Гърция, пише Джефри Сакс* за project-syndicate.org.

Причините за една финансова криза се крият в прекомерната задлъжнялост на страната, която най-общо е в резултат от комбинацията на лошо управление от задлъжнялата страна, прекомерен оптимизъм, корупция и лошата преценка и слабите стимули на банките кредитори. Гърция се вписва в този модел.

Гърция имаше огромни дългове при присъединяването си към еврозоната през 2001 г., като държавният дълг възлизаше на около 99% от брутния вътрешен продукт (БВП). Като нов член обаче страната можеше лесно да взима заеми между 2000 и 2008 г., а съотношението между дълга и БВП се повиши до 109%.

Когато просперитетът на една страна зависи от продължителните притоци на капитал, внезапно спиране или обръщане на финансовите потоци предизвикват рязко свиване. В Гърция лесното кредитиране спря с настъпването на световната финансова криза през 2008 г. Икономиката се сви с 18% между 2008 и 2011 г., а безработицата скочи от 8% на 18%.

Най-очевидната причина за това бяха по-ниските държавни разходи, които намалиха съвкупното търсене. Работниците в публичния сектор загубиха работата си, а строителните проекти спряха. С намаляването на доходите другите вътрешни сектори се сринаха.

Друг фактор за икономическия колапс на Гърция не е толкова очевиден: свиването на банковите кредити. След като банките загубиха достъпа си до междубанковите кредитни линии в чужбина, те ограничиха отдаването на заеми и започнаха да събират просрочените такива. Вътрешните вложители също започнаха да теглят депозитите си, страхувайки се от неплатежоспособност на банките и – благодарение на германския финансов министър Волфганг Шойбле, за членството на страната си в еврозоната. Подобно на свиването на съвкупното търсене, свиването на банковите заеми имаше мултиплициращ ефект. Нарастващата финансова нестабилност накара вложителите и чуждите финансови институции също да изтеглят кредитите и депозитите си от гръцките банки.

При нормални обстоятелства икономиките преодоляват дълговата си криза като орязват държавния дефицит, преместват фокуса на производството от местни продажби към износ и рекапитализират банките. Бюджетният излишък и приходите от износ позволяват на икономиката да обслужва външния си дълг, а рекапитализацията на банките позволява подновяване на кредитната експанзия.

Ако тласъкът на износа е достатъчно голям и бърз, печалбата от него до голяма степен компенсира вътрешното търсене, а цялостното производство се стабилизира и дори отново започва да расте. Испания, Ирландия и Португалия успяха да омекотят спадовете си след 2008 г. с ръст на печалбата си от износ. Гърция обаче не успя. Всъщност гръцката печалба от износ през 2013 г. е на стойност 53 млрд. евро и е с 3 млрд. евро по-малка от тази през 2008 г., когато вътрешното търсене се срина.

Това не е изненадващо по три причини. Първо, европейските спасителни пакети не рекапитализираха гръцкия банков сектор (фокусът беше върху спасяването на гръцките и френските банки), а потенциалните износители не успяха да получат оперативни кредити, за да подкрепят нуждите си от модернизация. Второ, гръцката икономическа база е твърде тясна, за да поддържа значителен краткосрочен ръст на износа. Трето, административните, регулаторните и данъчните препятствия спряха реакцията на износа, особено след като повишаването на данъците като част от спасителните пакети направи още по-трудно за малките и средни предприятия да растат и да се установяват на пазарите в чужбина.

По мое мнение, казва Сакс, политическият отговор на партньорите на Гърция, начело с Германия, е неразумен и изключително непрофесионален. Те предприеха разширяване на нови заеми, за да може Гърция да обслужи вече съществуващите си такива, без да възстановят банковата система на страната или да насърчат износната ѝ конкурентоспособност. Първоначалният спасителен пакет от 110 млрд. евро през 2010 г. бе използван, за да се изплати държавния дълг към германските и френските банки. В резултат на това Гърция дължи още повече на официалните си кредитори: Международния валутен фонд (МВФ), Европейския фонд за финансова стабилност и Европейската централна банка (ЕЦБ). И макар че гръцките дългове към частните кредитори бяха отчасти облекчени, вече бе твърде късно, защото страната не може да обслужва дълговете си към официалните кредитори.

Последна актуализация: 05:56 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

15
rate up comment 3 rate down comment 6
Атанасио
преди 8 години
продължение на коментар 14 51% от проблема на света е лихвата и т.н. финан.спекулации но останалите проблеми са от раздутата държ.администрация и т.н. кражби през бюджета и сенчеста икономка и т.н. Трябва да се степенуват нещата и от къде да се почне за да не стане хаос и войни(коментар 1 и 3) - http://darikfinance.bg/***/116481#commentsЗапочва се със забрана на офшорките ,данък върху лихвите по държ.дългове и ''данък Тобин'' успоредно с спиране на кражбите през бюджета и осветляване на икономиката
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
14
rate up comment 6 rate down comment 4
Атанасио
преди 8 години
Използвам изказвания на нобелисти по икономика за потвърждение на някои мои тези и защото те не казват цялата истина - от страх или незнание незнам Истината е ,че 51% от проблема е лихвата когато не идва от държ.монет.банка и т.н. дерегулации на финан.капитализъм Колкото до Гърция тя е предвестник какво ги очаква другите и един банкер го каза хубаво - http://***.investor.bg/analizi/91/a/gryckite-problemi-maskirat-narastvashtite-riskove-v-italiia-i-franciia-197409/ ''Реалният БВП ще трябва да нарасне повече от два пъти от прогнозираните равнища, за да може съотношението на държавния дълг към БВП първо да се стабилизира, а след това и да намалее'' - но не споменава за лихвата ,че ако е до 1% няма проблем тоест хубавото на голямото задлъжняване през последните 2 десетилетия е ,че банкстерите сами показаха ,че системата не може да работи защото не може да има непрестанен растеж на БВП тоест хубавото е ,че по-рано се установи системната криза за да имаме време да се трансформира
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
13
rate up comment 13 rate down comment 1
railhan
преди 8 години
OK :) Разбрах, че се кефиш на нобелови лауреати. Също така ще се съглася с теб, че дадени(едни две много конкретни) централни банки злоупотребяват с монетарната си политика. Съгласен съм, че това е сериозен и много важен проблем в глобален мащаб. Всичко това обаче няма директна връзка с Гърция.Това е като да обвиняваме системата за разпределение на парите от телевизонни права в А група, за кризата в ЦСКА. Ако беше друга системата, щеше ли да промени факта, че ЦСКА се управлява неефективно, дълги години е в преразход и тн.?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
12
rate up comment 3 rate down comment 8
Атанасио
преди 8 години
Преди столетия почти всички са мислили ,че слънцето се върти около Земята и оня ден се учудих ,че 25% американци не знаят ,че - http://geograf.bg/bg/articles/15-Свят/55-Всеки%20четвърти%20американец%20не%20знае,%20че%20Земята%20се%20върти%20около%20Слънцето#sthash.Fk4Swj6Q.dpufАко не се знае този *** факт какво остава за икономиката която е особена ,сложна и социална наука(иска четене и мислене) - http://bg.wikipedia.org/wiki/Икономика_%28наука%29Проф. Маргарет Кенеди го формулира добре ''Пари без лихва и инфлация'' - http://bgeconomist.bg/2013-04-28-20-17-49/173-lihvata-rak-na-obshtestvoto.html,и това сега вече не е пожелание защото за да функционира сегашната световна финан.система с лихвите и т.н. доходност трябва постоянен растеж но това е невъзможно и трябва нова система - ресурсно базирана и планирана екологична икономика В коментар 4 има два линка къде е обяснено подробно всичко
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
11
rate up comment 4 rate down comment 7
Атанасио
преди 8 години
За да схванеш същината почни от обяснението на Елън Браун ,Президент на Публичния Банков Институт - http://***.courtfool.info/bg_A_tale_of_two_monetary_systems.htmКОЙ Е СЪЗДАЛ СЕГАШНИТЕ ПРАВИЛА ?! - около 1900год. едни американец от еврейски произход го е казал - ''ако искаш бизнес прокарай си закони'' и така 1907год. с борсови игрички убедиха политиците ,че трябва монетарната банка да е частна и 1913год. си направиха ФЕД - http://lambo.blog.bg/politika/2009/08/28/quot-prokliatieto-quot-nad-kenedi-se-kazva-rotshild-ubiistvo.387764В Конституцията на САЩ пише http://chitanka.info/text/12592-konstitutsija-na-syedinenite-amerikanski8. Конгресът има правото: 5. Да сече монети, да регулира тяхната стойност, както и стойността на чуждестранните монети.,и затова убиха Кенеди - http://lambo.blog.bg/politika/2009/08/28/quot-prokliatieto-quot-nad-kenedi-se-kazva-rotshild-ubiistvo.387764Повече тук - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1552051295073099,и в коментар 4
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
10
rate up comment 5 rate down comment 4
Атанасио
преди 8 години
Първо се прави като САЩ тоест в Конституцията се записва ,че държ.дълг не може да превишава БВП Второ има голямо значение от къде идват парите и Елън Браун ,Президент на Публичния Банков Институт добре обяснява - http://***.courtfool.info/bg_A_tale_of_two_monetary_systems.htmКогато парите идват от държ,монетарна банка няма значение колко е лихвата и принципно сега пак няма значение ако има прогресивен данък върху лихвите по държ.дълг така ,че след облагане да не минават 1% Индоктринирано е съзнанието и почти всички си мислят ,че сегашните правила са вечни или най-правилните ,и под статията на Джоузеф Стиглиц, Нобелов лауреат по икономика - http://darikfinance.bg/***/116823/%C7%E0%F9%EE+%EF%EE%E6%E5%F0%F2%E2%E0%F5%E0+%C3%FA%F0%F6%E8%FFкоментар 1 съм обяснил подробно цитирайки и една статия на Инвестор на едни банкер
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
9
rate up comment 27 rate down comment 1
pecan
преди 8 години
Гърците не направиха почти нищо за последните 5 години . Атанасио не ти ли писна с тези глупости . Защо не ми дадеш на мен 1 млн евро с 0% лихва за 30 години . Глупав ли си луд ли си или просто се правиш че не разбираш в света има инфлация и лихвите не може да са по ниски от нея плюс рисковата премия защото ако не си забелязал длъжниците и при 0% лихва не искат да връщат заема като са не коректни
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8
rate up comment 19 rate down comment 1
railhan
преди 8 години
Докато имат възможност да покриват бюджетните си дефицити с евтини кредити (изплащането на които да не им тежи много), никога няма да имат стимул да балансират бюджета си. И точно това се е случило. В продължение на десетилетия са трупали задължения, които са можели да финансират с евтини кредити. По едно време пазара обаче си казва "Ей, вие май нямате намерение да ги връщате тези пари". И спират да им дават. Ти предлагаш да заменим пазара с ЕЦБ които да продължат да им дават евтини пари и те ще се оправят. Звучи като логично решение.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 18 rate down comment 2
railhan
преди 8 години
....Твоята логика звучи така:Намираме някой който редовно да заема пари на Драган, без да иска лихва. Така той ще може да си позволи да играе редовно Еврофутбол и така ще закрепи финансите си и ще стане примерен гражданин.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 18 rate down comment 2
railhan
преди 8 години
Звучи прекрасно на теория. Лихвите знаеш обаче отразяват риска на заема който бива даван. И когато пазарите и света ти няма доверие, естествено е трудно да искат да ти заемат пари.Няма нужда от нобелови лауреати да го обясняват. Най-простия пример - Драган от години живее на вересия. Муфти пари от приятелите си. Проиграва ги на Еврофутбол/Машинките/Покер и тн. Ако удари с резултатите, връща някой лев, но следващата седмица пак е на червено.Всеки има познати като Драган. Ти би ли му заел пари? Не, нали!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още