IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Ядреното възпиране – родено от Студената война

Нито една страна, защитена от ядрен чадър, никога не е била обект на масирано военно нападение, твърдят експерти

13:18 | 18.08.17 г. 3
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: Ройтерс</em></p>

Снимка: Ройтерс

Доктрината за ядрено възпиране, поставена на изпитание от кризата между САЩ и Северна Корея, е рожба на Студената война и на волята на двете тогавашни свръхсили да се уверят взаимно, че никаква атака няма да е възможна без апокалиптични последици.

Вашингтон и Москва умножиха в разгара на надпреварата във въоръжаването броя и мощността на своите ядрени бойни глави, както и броя на носителите им (ракети, самолети, подводници), за да постигнат онова, което специалистите нарекоха "гарантирано взаимно унищожение", пише в цитиран от БТА анализ за AFP Мишел Муто.

Според данните от Бюлетина на атомните учени резултатът е, че през 1990 г. САЩ разполагаха с близо 22 000 ядрени бойни глави (сега те имат около 4480), а Русия с около 30 000 ядрени бойни глави (срещу около 7000 сега, в това число и онези, които подлежат на демонтиране), тоест това количество е било достатъчно за неколкократно пълно унищожение на двете страни. 



Според изследователя Брюно Тертре от Фондацията за стратегически изследвания "ядреното оръжие, изобретено преди близо 70 години, се оказа ефикасно средство за предотвратяване на война, защото оттогава не е имало конфликт между великите сили, никога не е имало открит конфликт между ядрените сили и никоя страна, притежаваща ядрено оръжие, не е била нападана".

Освен това "нито една страна, защитена от ядрен чадър, никога не е била обект на масирано военно нападение", пише експертът в доклад.

Въпреки това критиците на ядреното възпиране отхвърлят тези аргументи. За тях това е теория, която не може да бъде доказана и по-скоро подемът на световния търговски обмен, взаимната обвързаност на икономиките и влиянието на международните институции са гарантирали мира между великите сили в продължение на почти 70 години.

През този период доктрината бе подложена на сериозно изпитание на два пъти - в ракетната криза в Куба през 1962 г. и 40 години по-късно, при конфронтацията между Индия и Пакистан през 2002 г.

През октомври 1962 г., в разгара на Студената война снимки, направени от американски шпионски самолет, разкриват наличието в Куба, съюзника на Москва, на установки за изстрелване, готови да приемат ракети, които могат да достигнат американските брегове.

Президентът Джон Кенеди решава да наложи морска блокада на острова. Американските стратегически сили са поставени в максимална тревога, ниво, предшестващо начало на ядрена война. Американски бомбардировачи с атомно оръжие патрулират в небето, а междуконтинентални ракети са подготвени за изтрелване.

Съветските кораби, транспортиращи руските ядрени ракети, за които са предназначени установките, се връщат обратно и е постигнато задкулисно споразумение между двете сили. То предвижда изтегляне на съветските ракети в замяна на тайно изтегляне на американски ракети от Турция. Вашингтон обещава да не нахлува в Куба.

През май 2002 г. Индия и Пакистан, оспорващи си провинция Кашмир от разделението си през 1947 г. и са станали ядрени сили през 1998 г., са отново на ръба на сблъсъка. Двете страни мобилизират близо един милион души в Кашмир.

През април 2002 г. пакистанският президент Первез Мушараф обмисля "използването на ядрено оръжие, ако има опасност целият Пакистан да бъде заличен от картата". На което индийският министър на отбраната Джордж Фернандес отговаря, че в случай на ядрена атака "Индия може да оцелее, но не и Пакистан".

Двете страни увеличиха ядрените опити, но под американския натиск започна деескалация, довела до прекратяване на огъня през 2003 г., а после и до процес на диалог през 2004 г.

За Даниел Верне, специалист по международни отношения и бивш ръководител на редакция във френския в. "Монд" опасността, илюстрирана от сегашната севернокорейска криза, се дължи на разпространението и увеличаването на участниците в голямата ядрена игра.

"Възпирането действаше дотогава, докато играчите бяха малко и бяха възприемани като рационално мислещи", написа той във вторник. "Тяхното умножаване увеличава възможностите за недоразумения, за неочаквани инциденти, за лоша интерпретация на намеренията на другия, за изопачаване на преценките от режимите с еднолично управление", допълва експертът.  

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 21:18 | 08.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

5
rate up comment 0 rate down comment 0
kalinganev
преди 6 години
А тоя французин споменат в статията - да вземе първо да накара страната си Франция да се откаже от ядреното си оръжие и чак тогава да дава съвети на останалите "умножаващи се" (да, по 0.4, то така лесно се прави атомна бомба) как да постъпват по отношение на ядрената си програма.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 0 rate down comment 0
kalinganev
преди 6 години
Да подкрепя и колегата KPetkov. Иракската ядрена програма е прекратена през 1991, малко преди началото на войната в Залива. Да припомня какво се случи с Кадафи след като се отказа от ядрената си програма - всички бурно ръкоплещиха, след което Либия беше срината и в момента там всеки воюва с всеки. Наблюдавайте в следващите години какво ще се случи със Северна Корея - ще им налагат всевъзможни санкции, но Ким няма да отстъпи, понеже не е никак *** и знае какво се случи на Садам и Кадафи, никой няма с пръст да го бутне, понеже доказа на практика, че има ядрени ракети способни да достигат до Калифорния, където са голяма част от оръжейните заводи на САЩ и никой няма да си позволи да рискува да напада тази малка 25-милионна страна, която между другото не е воювала с никого от гражданската война с южната си съседка в началото на 50-те години.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 0 rate down comment 0
kalinganev
преди 6 години
За Карибската криза от края на 1962 г. съвсем съзнателно е "забравено" да се спомене, че ПЪРВО американците снабдяват Турция и Италия с повече от 100 ядрени ракети способни да ударят Москва още на предната година (1961), СЛЕД ТОВА руснаците снабдяват с ядрени ракети Куба. Да се знае! Понеже все пак споменатото в статията към края "изтегляне на американски ракети от Турция" трябва да го изпишем по някакъв начин. Американците поне имат доблестта да го напишат явно в английската версия на Wikipedia:https://en.wikipedia.org/wiki/Cuban_Missile_CrisisРегистрирах се в сайта специално за да отбележа тази малка неточност.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 4 rate down comment 1
KPetkov
преди 6 години
Ядреното възпиране върши работа засега. Саддам и Кадафи като се отказаха от ядрените си програми не спечелиха кой знае какво. Сега бутат маргаритките с нос. Кимчо, ако не сглупи и той, ще добута до 80-90 години.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 6 rate down comment 3
nobel
преди 6 години
Нито една страна, защитена от ядрен чадър никога не е била обект на масирано военно нападение.---------------------------------------Този прагматичен извод показва, че Северно корейците всъщност са на много прав път. С ядрените си оръжия те защитават дори не само себе си, а и близките си съседи. По тази логика може би истината не е в забраната на ядреното оръжие, а в .... повсеместното му разпространение. Ако е достатъчно разпространено нито една война не би била възможна. Много интересно по какъв ли начин щеше да свърши Втората свтовна война, ако И японците имаха атомни бомби.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още