Трябва ли Германия да напусне еврозоната? Това в крайна сметка е една реална възможност, пише Мартин Улф, анализатор на Financial Times в коментар за изданието.

Въпросът е дори още по-уместен, след като германският канцлер Ангела Меркел реши да подкрепи президента на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги срещу Йнес Вайдман, избраният от нея самата президент на Bundesbank, за програмата за изкупуване на облигации.

Президентът на Bundesbank, най-уважаваната институция в Германия, се превърна в говорител на евроскептиците в страната.

Това, което германците осъзнават е, че ЕЦБ няма да остане в сянката на Bundesbank и тъй като перспективите пред еврозоната са песимистични, излизането от валутния съюз може да се окаже по-добра опция.

Ако разгледаме въпроса от германска гледна точка, трябва да пресеем реалните аргументи.

Според Пол де Грув, белгийски икономист и преподавател в London School of Economics, Германия няма да изгуби много, ако напусне еврозоната.

Първо, Германия акумулира нетни чуждестранни пасиви не заради отчетността на ниво централна банка, а защото има огромен излишък по текущата сметка. Германците развиват два бизнеса – да изнасят продукти, в което се справят отлично и да акумулират финансови пасиви, в което не ги бива особено.

Накратко, излишъкът по текущата сметка на Германия излага страната на финансов риск.

Балансите в еврозоната обаче не са добър индикатор за този риск. Те се разшириха чувствително заради спекулативните финансови потоци, а не заради дисбалансите по текущите сметки. 

Представете си, че притежателите на испанска банкова сметка искат да прехвърлят парите си в германска банка. Това би увеличило пасивите на испанската централна банка и активите на Bundesbank. Междувременно германската банка ще има пасив към испанския инвеститор и резервна позиция в Bundesbank. Така нетната позиция на Германия ще остане непроменена, но нетните пасиви на Bundesbank ще се увеличат, а тези на германския частен сектор ще се свият.

Второ, излизането от еврозоната няма да доведе до чувствителни загуби за германските данъкоплатци. Стойността на пасивите на Bundesbank не зависи от стойността на активите й.

Стойността на парите зависи от покупателната способност на населението. При монетарни системи, които не са гарантирани със златен стандарт, централните банки не се нуждаят от активи, освен за да упражняват монетарен контрол. На практика те са способни да печатат пари от нищото.

Това което придава стойност на парите не е тяхното покритие, а склонността на хората да извършват транзакции с тях, както и на държавата да ги приема при погасяването на данъци.