Като говорим за Гърция, е време за малко здрав разум

Гърците не желаят да затягат коланите повече, а това прави невероятното абсолютно немислимо, пише Мартин Улф за вероятността Гърция да избегне фалит във FT

Като говорим за Гърция, е време за малко здрав разум

Снимка: Ройтерс

Алберт Айнщайн веднъж казал, че лудостта се състои в това да правиш едно и също отново и отново и да очакваш различни резултати. По този критерий сделката, която еврозоната и Международният валутен фонд (МВФ) са на път да сключат с Гърция, изглежда лудост.

Единственото оправдание за подобно решение е, че сделката ще спечели време. Това обаче е лоша стратегия, пише Мартин Улф, колумнист на Financial Times в коментар за изданието. Според него са необходими по-радикални действия.

Въпросът за бъдещето на Гърция не е дали страната ще фалира, защото това е повече от сигурно, пише авторът. Въпросът е дали фалитът ще се окаже достатъчен, за да върне гръцката икономика към нормално здраве. Улф се съмнява в това, изтъквайки че Гърция е твърде неконкурентоспособна. Фалитът е необходимо, но не и достатъчно условие за нормализиране на финансовото състояние в подобни случаи.

Още по темата

Представянето на Гърция в светлината на програмата, договорена с МВФ през май 2010 г., беше доста впечатляващо, но не и достатъчно да върне страната към платежоспособност. Спредът между 10-годишните гръцки и германски ДЦК се увеличи от 460 базисни пункта след обявяването на програмата до 1460 базисни пункта сега.

До голяма степен същото се случи и с Ирландия и Португалия. Това, което е по-смущаващо обаче, е фактът, че спредовете по испанските облигации са достигнали 270 базисни пункта. В обозримо бъдеще Гърция, Ирландия и Португалия нямат никакъв шанс да се завърнат на облигационните пазари при лихви, които да могат да си позволят.

Това, което вероятно е особено депресиращо за правителствата на тези страни, е тенденцията повишаването на спредовете да се случва въпреки доброто изпълнение на програмите за ограничаване на бюджетните дефицити. Според договорената през 2010 г. програма гръцкият брутен вътрешен продукт (БВП) се очакваше да се понижи с 4% през 2010 г. и 2,6% през 2011 г.

Според публикуваните през март данни икономическият спад в Гърция за 2010 г. е бил 4,5% - резултат съвсем малко по-лош от очаквания. За 2011 г. прогнозата е за спад от 3%. От друга страна според първоначалната прогноза бюджетният дефицит през 2010 г. се очакваше да достигне 8,1%, а през 2011 г. 7,6%. Данните от март разкриват, че дефицитът в края на 2010 г. е бил 9,6%, като през 2011 г. той се очаква да се понижи до 7,5%.

Дори дефицитът по текущата сметка според данните от март е бил 10,5% през 2010 г. и се очаква да падне до 8,2% през 2011 г. - резултати, не чак толкова по-лоши от първоначалните прогнози за 8,4% и 7,1% съответно.

За съжаление това представяне е незадоволително поради четири причини.

Първо, дълговият профил на страната от „ужасяващ“ през миналата година сега вече изглежда дори още по-зле – според първоначалната програма съотношението между брутен дълг и БВП се очакваше да достигне връхна точка от 149% през 2012 г. Според ревизираните данни от март, това съотношение вече е достигнало 159%.

Второ, икономиката изглежда изключително неконкурентоспособна. Най-впечатляващият индикатор за това е комбинацията от все още огромен дефицит по текущата сметка и дълбока рецесия. Този дефицит не може да бъде финансиран от пазара.

Трето, според прогнозата за дефицита по текущата сметка той ще продължава рязко да се увеличава. Първоначално МВФ предвиждаше дефицитът по текущата сметка да падне до 2,8% от БВП през 2014 г. В ревизията на прогнозата си от март фондът очаква през 2014 г. този показател да е 5,5%.

Четвърто, без ръст на износа Гърция няма как да се върне към нормален икономически растеж. Подобен ръст обаче изисква решително ограничаване на нетните разходи за производство. Ако това изобщо е възможно, нещо в което Мартин Улф се съмнява, това би довело до ново повишаване на съотношението на дълг към БВП.

Скептицизмът на пазара, че Гърция може да възстанови платежоспособността си, е безусловен поради два фактора – масивната задлъжнялост и липсата на конкурентоспособност. Фактът, че гърците не желаят да понесат допълнително затягане на коланите, прави невероятното абсолютно немислимо.

Ако това беше да кажем Финландия, то можеше и да повярваме, че нещо може да се направи, пише Улф. Справедливо или не обаче, точно в момента малцина вярват, че Гърция е новата Финландия.

Какви може да са причините ЕС да настоява да предостави дори още повече заеми на силно задлъжнялата страна, прехвърляйки все по-голяма част от дълговете на гръцкото правителство върху балансите на публичния си сектор?

Мартин Улф вижда четири аргумента за това.

Първият е, че стратегията завоалира положението около частните кредитори. Доста по-добре изглежда да кажете, че помагате на Гърция, когато в същото време помагате на собствените си банки. Ако частните кредитори разполагат с достатъчно време, те могат да се отърват от гръцкия дълг, който притежават, като го продадат на публичния сектор в ЕС.

Вторият аргумент е, че стратегията на отлагане позволява на други изпитващи затруднения страни да подредят финансовите си къщи преди гръцкия фалит и вероятно хаотичната раздяла на страната с еврозоната.

Ако тези събития се случат сега, опасенията са за сериозен натиск върху дълговете и банковия сектор на страните от еврозоната в сравнително крехко финансово състояние, както и евентуални опустошителни последици от това.

Третият аргумент, колкото и неочаквано да звучи, е, Гърция все пак да не се оправи. Предоставянето на максималната възможна подкрепа за Атина прави този сценарий най-малкото възможен.

Четвъртият аргумент е, че според МВФ първичният фискален дефицит (преди плащанията по дълга) на Гърция за тази година ще е едва 0,9% от БВП. Така нетният трансфер на ресурси се оказва в гръцкия публичен сектор и докато случаят е такъв, няма смисъл да се прибягва до фалит. Аргументите са убедителни в низходящ ред:

Първият от тях беше използван за оправдаване на политиките, довели до „изгубеното десетилетие“ в Латинска Америка през 80-те години. Той звучеше неморално тогава и звучи неморално и сега. Загубите трябва да бъдат признати и банките рекапитализирани.

Вторият аргумент предполага, че положението в Гърция все още е отчайващо. Ясно е обаче, че проблемите вече не са само в Гърция. Обстоятелствата около третия аргумент не са напълно невероятни, но такъв щастлив край изглежда силно неправдоподобен, като се има предвид ситуацията, в която се намира Гърция.

Последният аргумент е уместен, но той предполага кратка отсрочка, а не безкрайно финансиране. Когато един изход е неизбежен, необходимо е той да бъде планиран.

В този случай за повечето анализатори изходът от гръцката криза изглежда неизбежен. Мартин Улф не вижда особен смисъл Гърция да фалира след години агония на гърба на публичния сектор, вместо загубите да бъдат понесени от частния сектор сега.

Най-добрата политика е да се предприемат превантивни действия. Това означава по-решителна подкрепа за спасяването на останалите не особено стабилни икономики от еврозоната. Поне в един случай – Ирландия – това може да изисква дългово преструктуриране.

Подобни мерки със сигурност трябва да включват стъпки към по-широка фискална интеграция на еврозоната. И все пак основно условие е политиците да приемат неприятната реалност. Никой не може да направи невъзможното възможно, като безкрайно отлага решението. Така единствено реалността става по-болезнена.


   1| 2| 3    
0
 
1
 
22
Lucifer до: amanotumnici Следвай3 преди 3 години
абсолютно си прав, и останалите страни не само че гледат с отворени уста но и стягат пакта евро+... да умреш от смях
0
 
4
 
21
amanotumnici Следвай1 преди 3 години
ЕЦБ ще отпусне достатъчно пари, че кредиторите (Германия и Франция) да си получават вземанията. Т.е., с дуги думи, Гърция е удобна страна, която емитира дълг с висока доходност. След това изпада в неплатежеспособност, риск, който би трябвало да поемат кредиторите. Но, понеже кредиторите са Германия и Франция, върху ЕЦБ се осъществява натиск Гърция да се поддържа платежоспособна и да дава пари на Германия и Франция с високите лихви. Така, в условия на криза, големите страни като Германия и Франция се финансират от ЕЦБ чрез посредника Гърция. Акцента пада върху проблемите в Гърция, но схемите са други. Всички сме се загледали дали гърците ще фалират, какво прави парламента итн. ... но истината е много далече от погледа на обикновения наблюдател. В крайна сметка Гърцита с малко повече стрес остават доволни, защото ги храни цаля Европа със спестяванията си, а Франция и Германия намазват висока доходност от вложенията си в гръцки дълг. Останалите страни гледат само с отворена уста.
0
 
1
 
20
stone kold до: Lazy Следвай1 преди 3 години
като гори къщата на съседа ти ти на по4ивка с лека ръка ли ще заминеш?или според тебе бързо ше идеш бензин да донесеш и да полееш насекъде 4е да гори още?
1
 
4
 
19
eldred до: Lazy Следвай1 преди 3 години
Ако Калифорния фалира никой щат няма да си мръдне пръста да я спасява. Не знам от къде ги измисляте тия, че ФЕД ще тръгне да ги спасява, а други щати ще плащат за това. А собствени пари някой щат ако иска може да започне да печата и още сега.
Федерация в европа е невъзможна. Дори сега брюксел е затънал в неконтролируема бюрокрация. Представям си какво ще стане при още по-голяма централизация. За да запази единството си Европа се нуждае от повече децентрализация, а не обратното.
1
 
2
 
18
Lazy до: srs Следвай0 преди 3 години
Значи викаш щом се давят, кво да им помагаме и да се мокрим и ние а? Да им стъпим на главата за упора и да си плуваме

Още от Анализи
Какви са геополитическите последици от евтиния петрол