Отрицателната инфлация в еврозоната поставя ЕЦБ в ъгъла

Инфлацията в еврозоната отново се оказа отрицателна през септември заради спада на цените на петрола. Това, от своя страна, увеличи натиска върху Европейската централна банка да повиши закупуването на активи, за да даде тласък на анемичния ръст на цените, коментира Ройтерс.

Цените се понижиха с 0,1% на годишна база, като това е първият път от март насам, когато инфлацията пада под нулата, разминавайки се с очакванията на анализаторите за нулева инфлация след ръста от 0,1% през август.

Отрицателните резултати създават проблеми за ЕЦБ, която изкупува активи за 60 млрд. евро на месец, за да повиши цените. Банката вече заяви, че може да увеличи или удължи схемата си за количествено облекчаване, тъй като е възможно инфлацията да се окаже по-ниска от целевата от почти 2% дори през 2017 г.

Дългосрочните инфлационни очаквания спаднаха до най-ниските си нива от февруари насам, преди старта на закупуването на активи от ЕЦБ, тъй като икономическото забавяне на Китай, сривът на цените на суровините и нищожният ръст на кредитирането в еврозоната засилват песимистичните прогнози.

Дори ръководителят на финландската централна банка Ерки Ликанен предупреди, че растежът на еврозоната е изложен на риск от забавянето на развиващите се пазари и че инфлацията може да се окаже по-слаба от вече скромните очаквания.

„Вярваме, че ЕЦБ ще удължи програмата си за количествено облекчаване след септември 2016 г., вероятно до средата на 2018 г., и тя може да достигне 2,4 трлн. евро – повече от два пъти над първоначално заявените 1,1 трлн. евро.“, заяви рейтинговата агенция Standard & Poor's в сряда.

Въпреки балансирания си тон президентът на ЕЦБ Марио Драги подчерта през миналата седмица, че ЕЦБ е готова да действа и има известна гъвкавост по отношение на размера, състава и продължителността на програмата.

Въпреки че много от факторите, които смъкват надолу инфлацията са извън контрола на банката, например срива на цените на петрола, някои икономисти твърдят, че ако ЕЦБ се откаже от някои ангажиментите си за постигане на целите си, това ще навреди на доверието към банката.

Инфлацията е под целевата в продължение на вече две години и може да не достигне до 2% през следващите две години.

„Ускоряването на темпа на месечните покупки на активи ще има по-голямо въздействие отколкото удължаването на срока на сегашната програма“, заяви Deutsche Bank в писмо до клиентите си. Ускоряването на темпа на покупките вероятно е трудно, което прави удължаването на програмата най-лесният избор“.

Сигналите от 25-членния управляващ съвет на ЕЦБ, подчертано разнороден орган, не увеличават надеждите, че ще има нещо повече от козметични промени след срещата на централните банкери на 22 октомври в Малта.

Органът вероятно ще поиска повече време за оценка на инфлацията и перспективите за растежа, поне докато Федералният резерв на САЩ най-накрая не наложи първото си повишение на лихвените проценти от близо десетилетие и екипът на ЕЦБ не представи новите си икономически прогнози през декември.

S&P заяви увереността си, че увеличаването на програмата за количествено облекчаване не е неизбежно и евентуален ход може да бъде обявен през декември.

Ръководителят на Bundesbank Йенс Видман заяви във вторник, в момент, в който германската инфлация се оказа отрицателна, че ЕЦБ трябва да погледне отвъд спада на цените на петрола, особено след като по-ниските цени на горивата са насърчили покупателната способност и растежа.

Без да се отчитат волатилните цени на енергията, инфлацията се движи с 1%, а инфлацията в сферата на услугите е 1,3%.

Видман заяви, че само в Германия, най-голямата икономика на еврозоната, потребителите и бизнесите ще спестят 25 млн. евро от по-ниските цени на енергията, което е около 1% от БВП, поддържайки възстановяването на региона, дори ако развиващите пазари продължат да дърпат инфлацията надолу.

Повтаряйки тезата си, че изкупуването на активи трябва да бъде използвано само при спешни случаи, той предупреди още, че множеството евтини кредити – страничен ефект от изключително облекчената парична политика, поддържат нежизнеспособните фирми живи, криейки рискове за конкурентоспособността.

Ръководителят на словенската централна банка Бостян Язбек междувременно коментира, че дори само разговорите за модифициране на количествената програма са „далеч“ в бъдещето, тъй като схемата всъщност генерира положителни резултати.

Централните банкери твърдят още, че има ограничения на резултатите на паричната политика, а опитите да се повиши инфлацията докато световният индекс на суровините отчита спад с една трета през последните 15 месеца претоварва паричната политика.

ЕЦБ не може да се справи със забавянето на Китай, докато доста големият сегашен излишък на еврозоната, също до голяма степен извън контрола на банката, подкрепя нивото на еврото спрямо другите валути, което също забавя инфлацията.

„С нарастващия натиск върху еврото това статукво може да не продължи през цялата зима, така че някакъв ход по отношение на програмата за количественото облекчаване може да е на лице още в началото на следващата година“, заяви икономистът Ерик Нилсън от UniCredit. 

Всичко по темата - тук