Пресечната точка на три кризи

През изминалите две седмици в Брюксел беше постигната временна сделка за оставане на Гърция в еврозоната, в Минск беше договорена "пътна карта" за прекратяване на огъня в Източна Украйна, а преговарящите за иранската ядрена програма в Женева напреднаха към потенциално ядрено споразумение. Ескадрони от дипломати предотвратяваха една геополитически криза след друга.

Въпреки това би било преждевременно и дори неразумно да се приеме, че разломите, определящи тези проблеми, наистина са стабилизирани. Осъзнаването на сложното взаимодействие между тези кризи е първата стъпка, за да може да се прецени кога и къде има вероятност да лумне следващият пожар, пише Рева Бхала от аналитичната и разузнавателна компания Stratfor.

Германия и кризата в еврозоната

Германия за пореден път стана жертва на собственото си могъщество. Като най-големия кредитор в Европа тя разполага със сериозен политически лост за оказване на натиск върху задлъжнели страни като Гърция, чийто живот сега изцяло зависи от това дали германският канцлер Ангела Меркел ще пожелае да подпише още един спасителен чек. Но да не забравяме, че Германия изнася повече от половината си брутен вътрешен продукт и че по-голямата част от този износ се потребява в Европа. Следователно институциите, на които Германия разчита да защитят експортните й пазари, са същите, с които Берлин трябва да се бори, за да защити националното си богатство.

Мнозина окачествиха постигнатата наскоро в Брюксел сделка като победа за Берлин над Атина, след като финансовите министри от еврозоната, включително португалският, испанският и френският, застанаха зад Германия, заявявайки, че Гърция няма право да не спази задълженията си по дълга. Меркел обаче няма да рискува да заложи неограничена сума от парите на германските данъкоплатци на неубедителните обещания на Гърция да съкрати разходите и да наложи структурни реформи на население, което все още вижда в управляващата партия СИРИЗА своя спасител, който ще ги избави от строгите икономии.

До четири месеца Гърция и Германия отново ще са в конфликт и Гърция вероятно все така няма да може да представи доказателствата за икономии, необходими на Берлин, за да убеди собствените си евроскептици, че има институционално влияние и доверие, та да наложи типично германската пестеливост на останала Европа. Колкото повече Германия печели време, толкова по-негъвкави стават германската и гръцката позиции в преговорите и толкова по-сериозно ще трябва търговци, бизнесмени и политици да погледнат на опасността от т.нар. Grexit (излизане на Гърция от еврозоната, бел. ред.) - първото от поредица събития, които може да съсипят еврозоната.

Ролята на кризата в Украйна

За да преведе Германия през ескалиращата криза в еврозоната, Меркел трябва да успокои източния фронт. При това положение не е чудно, че тя посвети много безсънни нощи и предприе поредица от пътувания, за да бъде подписано още едно Минско споразумение с Русия. Сделката имаше своите дефекти от самото начало, тъй като избегна да признае продължаващите опити на подкрепяните от Русия сепаратисти да променят разделителната линия, като присъединят Дебалцево към контролираната от тях зона.

След неколкодневна борба германците (отново упражнявайки натиск чрез статута си на кредитор - този път срещу Украйна) тихо и кротко накараха украинския президент Петро Порошенко да приеме реалността на бойното поле и да придвижи споразумението за примирие. Но макар Германия от едната страна и Русия от другата да успяха да осигурят относително спокойствие в Източна Украйна, това не помогна много да се стигне до деескалиране на патовата ситуация между САЩ и Русия.