Ще стигне ли средиземноморски газ до Европа?

До средата на октомври двата енергийни гиганта – френската компания Total и италианската Eni, трябва да уведомят правителството на Кипър дали ще пристъпят към потвърдителен сондаж за газ в блок 11 на изключителната икономическа зона на страната, след като първоначалните резултати от проучвателния им сондаж са доста разочароващи.

Те бяха официално обявени на 12 септември (оттогава тече и едномесечният срок, в който двете компании трябва да заявят намеренията си за следващите стъпки) и са твърде далеч от прогнозните изчисления според предварителните сеизмични данни. Вместо очакваните 110-140 млрд. кубически метра газ, оповестените оценки са за залежи от едва 14 млрд. кубически метра – твърде малко и абсолютно недостатъчно количество, за да може участъкът да се разработва самостоятелно и да бъде търговски жизнеспособен. 

В същото време енергийната програма и сътрудничеството между страните-партньори от източносредиземноморския газов басейн - Кипър, Израел, Египет и Гърция, продължава все по-активно. В серия от срещи на най-високо равнище, които започнаха в края на септември, политици и експерти търсят възможните отговори на новите предизвикателства.

Сондажна активност

Интересът на международните компании към газовия потенциал на изключителната икономическа зона на Кипър остава силен, обяви правителството в Никозия. Оптимистичните му уверения, с които откри положителни индикации в неуспешния сондаж на Total и Eni, са със силен политически подтекст. Енергийната програма и разработването на газовите находища са един от ключовите моменти в икономическата политика на кабинета на президента Никос Анастасиадис и техният ход несъмнено ще стане една от топ-темите в започващата предизборна кампания за насрочения за края на януари догодина вот за държавен глава на Кипър.

Технократската гледна точка на енергийни експерти обаче също отчете положителен ефект от провала на сондажа. Според тях проучването на Total и Eni доказа съществуването на карбонатна платформа южно от острова и потвърди обнадеждаващите индикации от проведените по-рано геоложки изследвания, че в карбонатните скали може да се открият залежи от газ – модел, който се различава от досегашните известни вече находища в района на Кипър и Израел, но е характерен за намиращото се в непосредствена близост египетско супернаходище “Зор”.

Това потвърждение ще доведе до по-активно проучване на изключителната икономическа зона на Кипър, като новополучените данни ще помогнат на фирмите да прецизират моделите си за търсене, коментираха енергийни експерти. Всичко това увеличава възможността за повече и по-големи открития на газови залежи в три от съседните блокове, които са и избрани за следващите сондажи.

Най-голямата независима компания в света – американската Exxon Mobil, която работи в кипърската офшорна зона в косорциум с Qatar Petroleum, обяви официално през септември, че през втората половина на 2018 г. ще направи два сондажа в блок 10 и подготовката за тях вече е в ход. От ноември до края на март догодина сондажи в три блока се готви да извърши Eni – в два от тях /блокове 6 и 8/ тя е в консорциум с Total, а в блок 3 работи с южно-корейската Kogas.

Всички газови сондажи, за които правителството в Никозия подписа договори в проведените три лицензионни кръга, приключват до края на 2018 г. Още минимум 10 години обаче ще трябват, докато Кипър почувства ползите от природните си ресурси и в икономиката му влязат първите приходи от износ на газ. Такъв срок пресмятат експерти, включвайки всички необходими етапи – от евентуалните открития на находища, тяхната експлоатация, разработването на планове за експорт на газ, изграждането на необходимата инфраструктура, добива и продажбата на горивото на международния пазар.

Единственото засега кипърско газово находище “Афродита”, което бе открито от американската Nobel Еnergy през 2011 г. и чиято търговска жизнеспособност с очакван капацитет от 128 млрд. кубически метра газ бе доказана през 2015 г., все още не се експлоатира.

Въпреки сравнително дългия срок за развитието на енергийния капацитет на региона, една от най-актуалните теми вече е как източносредиземноморският газ ще достигне Европа, която се смята за основната му търговска цел, заради нуждите на ЕС от диверсификация на енергийните източници.

Втечнен газ или тръбопровод

Ниските в момента международни цени на газа ще се запазят в дългосрочен план и те, заедно с наличието на огромно количество газ на глобалният пазар, са най-голямото предизвикателство пред бъдещата експлоатация на потенциалните находища в средиземноморския регион, подчертаха експерти. В тази ситуация сътрудничеството между енергийните компании, които ги разработват, е “ключът” за постигането на конкурентност с възможно най-ниски разходи за развитие на проектите, посочиха те.

Като по-изгоден вариант за Кипър, а и за района на Източното Средиземноморие, се смята износът на втечнен природен газ. Представяйки в началото на септември енергийната си програма, ExxonMobil заяви, че в зависимост от количествата залежи, които ще открие в бъдещите си сондажи, ще подкрепи изграждането на терминал за втечнен газ на територията на Кипър.

По-реалистично на този етап според експертите обаче изглежда съвмеството изграждане от компаниите на допълнителни производствени линии, по които кипърският газ да се транспортира до двата съществуващи терминали за втечнен газ в Египет. Кипър вече три години води преговари с арабската си съседка за продажба на газ от находището “Афродита” и очаква скоро те да бъдат финализирани, уточни през септември кипърският енергиен министър Георгиос Лакотрипис. На дневен ред стои и използването на плаващи инсталации за втечнен природен газ.

Източносредиземноморското енергийно сътрудничество в момента се фокусира върху проектите за преноса на газ чрез тръбопроводи, свързващи различните брегове в зоната на трите континента – Европа, Азия /Близкия изток/ и Африка. Най-популярният от тях, който е и в най-напреднала фаза, е проектът EastMed – газопроводът, който трябва да свърже Израел, Кипър, Гърция и Италия и да насочи газа от новооткритите източно-средиземноморски находища към Еропа.

След изграждането му, което по план би трябвало да стане до 2025 г., това ще бъде най-дългото подводно газово трасе в света – близо 2000 километра. Въпреки, че EastMed е признат за проект от общ интерес за Европейския съюз и има силната политическа подкрепа от лидерите на четирите страни, според енергийни експерти той е нерентабилен заради голямата дълбочина, на която трябва да бъде изграден и недостатъчното количество газ.