IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Стиглиц: Търсене, търсене и пак търсене

Държавните инвестиции, а не разхлабената парична политика, ще възстановят световната икономика, смята Нобеловият лауреат

14:08 | 03.03.15 г. 7
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
Стиглиц: Търсене, търсене и пак търсене

През 2014 г. световната икономика остана заседнала в същия коловоз, в който е откакто излезе от глобалната финансова криза през 2008 г., пише за сайта project-syndicate.org Нобеловият лауреат за икономика Джоузеф Стиглиц - професор в Колумбийския университет, бивш старши вицепрезидент и главен икономист на Световната банка, оглавявал и Икономическия съвет при президента Клинтън.  

Въпреки привидно силните правителствени действия в Европа и САЩ, двете икономики изпитаха дълбоки и продължителни периоди на спад. Разликата между това къде са те сега и къде биха били, ако кризата не бе избухнала, е огромна. В Европа тази разлика се увеличи през миналата година.

Развиващите се страни се справиха по-добре, но дори и там новините бяха лоши. Най-успешните от тези икономики, базирали растежа си на износа, продължиха да се разширяват след финансовата криза, въпреки че експортните им пазари имаха проблеми. Представянето на развиващите се икономики обаче също започна да се влошава значително през 2014 г.

През 1992 г. Бил Клинтън основа успешната си кампания за президент на САЩ върху прост лозунг: "Икономиката е от значение, глупчо." От днешна гледна точка, нещата тогава не изглеждаха толкова зле - доходите на средното американско домакинството сега са по-ниски. Можем обаче да почерпим вдъхновение от Клинтън. Неразположението, което измъчва днешната глобална икономика може да бъде най-добре отразено в два прости лозунга: "Политиката е от значение, глупчо" и "Търсене, търсене, търсене".

Ние сами си причинихме почти глобалната стагнация, на която станахме свидетели през 2014 г. Тя бе резултат от политиките в няколко водещи икономики, които задушиха търсенето. При липсата на търсене инвестициите и работните места просто не се случват. Толкова е просто.

Никъде това не е по-ясно, отколкото в еврозоната, която официално прие политиката на строги икономии - съкращения на държавни разходи, които усилиха слабостите в частното потребление. Структура на еврозоната е частично виновна за адаптацията към шока от кризата. В отсъствието на банков съюз не бе изненада, че парите напуснаха най-тежко засегнатите страни, отслабвайки финансовите им системи и ограничавайки кредитирането и инвестициите.

В Япония една от трите "стрели" на програмата за съживяване на икономиката на премиера Шиндзо Абе бе насочена в грешната посока. Спадът на БВП, който последва увеличаването на данъка върху потреблението през април миналата година, даде още едно доказателство в подкрепа на кейнсианската икономика - като че ли вече нямаше достатъчно доказателства.

САЩ въведоха най-малко строги икономии и се радват на най-добрите икономически резултати. Но дори и в САЩ има 650 000 държавни служители по-малко в публичния сектор, отколкото имаше преди кризата. При нормални обстоятелства щяхме да очакваме с около два милиона повече. В резултат на това САЩ също изпитват проблеми, като растежът е толкова анемичен, че заплатите остават на практика в застой.

Голяма част от забавянето на растежа в нововъзникващите и развиващите се страни отразява забавянето на Китай. В момента Китай е най-голямата икономика в света (по отношение на паритета на покупателната способност) и отдавна е основен фактор за растежа на световната икономика. Но забележителният успех на Китай донесе свои собствени проблеми, които трябва да бъдат разгледани по-скоро.

Пренасочването на китайската икономика от количеството към качеството е добре дошло - почти необходимо. И въпреки че борбата на президента Си Дзинпин срещу корупцията може да предизвика икономическия растеж да се забави допълнително заради ефекта върху обществените поръчки, няма причина Си да отстъпва. Напротив, други сили, които подкопават доверието в правителството му - широко разпространени проблеми на околната среда, високо и повишаващото се ниво на неравенство, както и измами в частния сектор - трябва да бъдат адресирани със същата сила.

С една дума светът не трябва да се очаква Китай да поддържа глобалната съвкупно търсене през 2015 г.

В същото време можем да очакваме Западните санкции да забавят допълнително растежа в Русия, което ще има неблагоприятно въздействие върху и без това слабата европейска икономика. (Това не е аргумент срещу санкциите: Светът трябваше да отговори на инвазията на Русия в Украйна. Западните корпоративни ръководители, които мислят различно и искат да защитят своите инвестиции, показаха тревожна липса на принципи.)

През последните шест години Западът вярваше, че паричната политика може да спаси положението. Кризата доведе до огромни бюджетни дефицити и увеличаващи се дългове, както се смята, че необходимостта от намаляване на задлъжнялостта изисква фискалната политика да бъде изтласкана на заден план.

Проблемът е, че ниските лихвени проценти няма да мотивират фирмите да инвестират, ако няма търсене на техните продукти. Нито пък ще вдъхновят хората да вземат заеми, за да потребяват, ако са обезпокоени за бъдещето си (а те трябва да бъдат).

Това, което може да направи паричната политика, е да създаде балони при цените на активите. Тя може дори да поддържа цената на държавните облигации в Европа, по този начин предотвратявайки дългова криза. Трябва обаче да е ясно: вероятността разхлабената парична политика да възстанови глобалния просперитет е нулева.

Това ни връща към политиките. Търсенето е това, от което светът се нуждае най-много. Частният сектор - дори и с щедрата подкрепа на паричните власти - няма да го осигури. Но фискалната политика може. Имаме богат избор на публични инвестиции, които ще донесат възвръщаемост, далеч надхвърляща цената на капитала, а това ще заздрави балансите на държавите, които ги предприемат.

Големият проблем пред света през 2015 г. не е икономически. Ние знаем как да излезем от сегашната криза. Проблемът е в глупавите ни политики.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 10:59 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

7
rate up comment 1 rate down comment 0
michaelis
преди 9 години
остаи остаи имат желание .... :)) не схваща *** Българско племе, че 30% от ресурсите на планетата отиват за някви си войни и пушкала ... и разни лихви глупости и т.н. няма кво да им се обясняваш те просто го усещат на гърба си на всяка една крачка ....
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 6 rate down comment 0
Атанасио
преди 9 години
Под строги регулации на всичко имам предвид ,че се разхищава много енергия ,храна а петрола ,газта и водата са изчерпаеми - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1566597433618485Кратко е УСТОЙЧЕВО РАЗВИТИЕ - РЕСУРСНО БАЗИРАНА И ПЛАНИРАНА ЕКОЛОГИЧНА ИКОНОМИКА За регулациите на финансовият и индустриалният капитализъм е дълго 10. Инфлацията води до разхищение и природните ресурси стават по-скъпи - http://ekipbg.com/10-neshta-za-koito-e-vinovna-inflaciiata/ Те не само стават скъпи но свършват и т.н. коментар 1-4 тук - http://darikfinance.bg/***/113042?&order=asc#comments
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 4 rate down comment 1
Атанасио
преди 9 години
Ако ми кажеш от кое точно ти се повръща ще се опитам да ти обясня и става въпрос за науки а не гледна точка - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1566597433618485Индоктринирането на съзнанието не може да става при точните науки При икономиката е по-сложно но има достатъчно история и факти и проблема е ,че индоктринирането на съзнанието става най-лесно в иконом.университети с идеологии и неолиберализъм ,и трябва да се прави разлика между финансовият и индустриалният капитализъм като дерегулацииГотов съм да застана пред всички академии на науките ,експерти и NASA за да обясня подробно защо доклада на ООН е грешен - ***.greentech.bg/?p=21201Просто защото са сгрешени запасите на петрол - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1431029987175231
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 2 rate down comment 6
rover
преди 9 години
Строги регулации НА ВСИЧКО - за да не се повтарят нещата защото светът няма да може да издържи още една криза ====================================================================Май си забравил, че преди 45 години живяхме не в строги регулации, а направо в драконовски такива. И сега с големи букви зовеш това да се ...повтори, за да не се ...повтаря ...кое, че не разбрах?Нещо като във Венецуела, или КНДР вероятно искаш да бъде. А може би Куба? Би ли обяснил по-подробно?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 3 rate down comment 10
milioner4e
преди 9 години
Драйфа ми се от подобни индивиди като тебе и лозунгите им.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 7 rate down comment 3
Атанасио
преди 9 години
Трябва да се каже истината ,че 51% от проблемите на света идват от лихвата и дерегулациите на финансовият капитализъм - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1552051295073099Строги регулации НА ВСИЧКО - за да не се повтарят нещата защото светът няма да може да издържи още една криза УСТОЙЧЕВО РАЗВИТИЕ - РЕСУРСНО БАЗИРАНА И ПЛАНИРАНА ЕКОЛОГИЧНА ИКОНОМИКА
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 7 rate down comment 2
Атанасио
преди 9 години
Крайното потребление не може расте постоянно и затова остава ''лошата'' държава пак да спасява всичко и проблема е от къде да дойдат парите и къде да се инвестират ,и съм описал всичко в коментар 1-7 тук - http://darikfinance.bg/***/112887?&order=asc#commentsДоклада на ООН е грешен - http://***.greentech.bg/?p=21201 - защото са сгрешени запасите на петрол т.е. 50 трилиона са но до 2030год. тоест 6% от световният БВП на година трябва да се инвестира в определени неща за да се избегне енергийната и екологична катастрофи ,и тези 6% ще дойдат от забрана офшорки и т.н. регулации и данък лукс или от частни банки ?! ПРОСТО Е !!!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още