Защо координацията между централните банки по света е почти невъзможна?

Няма задкулисно споразумение между централните банки по света за затягане на паричната политика, но потенциалните ефекти от действията им върху финансовите пазари означават, че те искат по-добро взаимно разбиране на мотивите си, пише агенция Ройтерс.

Миналата седмица президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги за пореден път призова за повече разговори между глобалните централни банки и това предизвика подозрения, че в последно време регулаторите са обсъждали повече, отколкото признават.

Именно ЕЦБ и регулаторите във Великобритания, Канада и Норвегия изненадващо заеха по-строга позиция за паричната политика в рамките на дни, очаква се да последват централните банки в Швеция и Австралия.

Трейдърите стават подозрителни, тъй като предстои срещата на Банката за международни разплащания в Швейцария, където представителите на централните банки заседават и избягват медийни прояви.

Централните банкери от двете страни на Атлантическия океан казват, че често обсъждат състоянието на икономиката по време на неформални срещи, но с цел да по-добро разбиране, а не координация на политиките, тъй като всяка банка действа независимо. Централните банки имат различни мандати и разполагат с различни инструменти. Освен това всеки сигнал, че регулаторът подчинява вътрешната политика на интереса на чужда централна банка би било пиар бедствие. Това прави координацията на политиките, да не говорим за сътрудничеството, на практика невъзможни, твърдят източниците на Ройтерс. 

„Можете ли да си представите Драги да каже пред Управителния съвет или пък само пред борда: Благодаря, че дойдохте, но вече се разбрах с Йелън. Колко бързо ще изтече това в медиите?“, казва анонимен източник от ЕЦБ.

Въпреки че централните банки сами взимат своите решения, те имат широки последици върху валутите, цените на облигациите и дериватите. Затова прозрачността на политиката, която е ключово предимство на заседанията, подготвя регулаторите за това какво може да се очаква, като по този начин се ограничава пазарната волатилност.

„Колкото повече можем да говорим помежду си и да комуникираме с пазарите по начин, който не увеличава несигурността, толкова повече това би ни помогнало. Необходимостта е налице, но не е лесно да се постигне“, каза Драги миналата седмица в Синтра, Португалия.

Такова сътрудничество не е нещо ново. В края на 2008 г., когато кризата излизаше извън контрол редица централни банки, включително Фед в САЩ, ЕЦБ и швейцарският регулатор понижиха координирано лихвите. През 2011 г. усилията от страна на централните банки от страните от Г-7 помогнаха за стабилизирането на йената след разрушителното земетресение и цунами.

Източник на Ройтерс, запознат с възгледите на Фед, също попари надеждите за координация между централните банки. Предвид повишения контрол от страна на Конгреса, всяко предположение, че Фед подчинява политиката на тайни сделки с други банки, може сериозно да навреди на имиджа на институцията. Закритите заседания често са по-технически и по-подробни предвид, че са предназначени за експертна аудитория. Освен това те позволяват по-откровена дискусия, която вероятно не би била подходяща за обществото, посочва още анонимният източник на Ройтерс.

„Никога не съм чувал Йелън или Карни да обсъждат нещо, което не е било вече оповестено под една или друга форма“, казва други източник от Европа, който преди е присъствал на закрити заседания.

Едновременната промяна в тона през последно време обаче не е съвпадение.

Възстановяването се ускорява и когато редица заявяват по-положителните си възгледи за икономиката, е по-лесно и за банките да го направят публично, тъй като рискът от пазарна волатилност намалява.

Но има голяма разлика в това как различните централните действат. Фед има т.нар. двоен мандат за управляване на инфлацията и безработицата, докато ЕЦБ се тревожи за състоянието на еврозоната, която беше на ръба на колапса преди няколко години.

И макар че Японската централна банка също вижда напредък, тя все още казва, че е далеч от затягане на паричната политика.