Защо финансовата криза от 1998 г. бе различна от сегашната

Цените на петрола се сриваха. Валутите на развиващите се пазари бяха в свободно падане. Венецуела бе затънала във финансова криза, а Русия бе изпаднала в необслужване на дълга си и девалвация на валутата.

Годината бе 1998 г.

Развиващите се пазари днес изглеждат по сходен начин с тогавашното си състояние. Въпреки това за изминалото време са се случили ключови промени, които могат да помогнат на голяма част от тях да избегнат цялостни кризи. Bloomberg представя приликите и разликите между двете ситуации.

Приликите:

Спадащата цена на петрола

Суровият петрол е поевтинял с 48% спрямо пика си през юни до около 55 долара за барел, притискайки износителите от Венецуела до Русия и Нигерия. Застраховките за защита от фалит показват 87% вероятност Венецуела да прекрати изплащанията по държавните си ценни книжа в рамките на пет години, показват събрани от Bloomberg данни.

Руската икономика, която е подложена на санкции от САЩ и Европейския съюз заради войната в Украйна, ще се свие с до 4,7% през следващата година, ако петролът остане на цена от 60 долара за барел, показват данни на Руската централна банка.

Валутите потъват

На 15 декември индексът на Bloomberg, следящ 20-те най-търгувани валути на развиващите се пазари, спадна до най-ниското си ниво от 2003 г. Рублата задмина нивата от 70 рубли за долар за пръв път. Турската лира спадна до историческо дъно, а индонезийската рупия се върна на нивата си от 1998 г.

По време на азиатската финансова криза от 1997 г. и 1998 г. страните от Тайланд до Малайзия се отказаха от защита на валутите си. Това накара тайландския бат да загуби половината си стойност за шест месеца. Южнокорейците се редяха на опашки по улиците, за да дарят златни бижута, така че правителството да успее да запълни намаляващите резерви в чуждестранна валута на фона на обезценяването на корейския вон.

Политиката на Федералния резерв на САЩ

Американската централна банка полага основите за първото си увеличение на основния лихвен процент от 2006 г., заплашвайки по този начин развиващите се държави с изсмукване на капитали. 

Страните с големи бюджетни дефицити, включително Турция, Южна Африка и Бразилия, са уязвими, според банката Credit Agricole. Такива страна е и Малайзия, в която чуждестранните инвестиции отговарят за около 30% от местния правителствен дълг. Серия от увеличения на основния лихвен процент от страна на Фед в средата на 90-те години на миналия век помогна за началото на спада на валутите в Азия, което в крайна сметка доведе до фалита на Русия.

Разликите:

Гъвкавите обменни курсове

Развиващите се страни са позволили на техните обменни курсове да варират, за разлика от фиксираните обменни курсове, които преобладаваха по времето на кризата в края на 90-те. Докато по-слабите валути подхранват инфлацията, те също така стимулират икономическия ръст, тъй като правят износа по-евтин.

Резервите в чуждестранна валута

Резервите в чужда валута на развиващите се страни са в пъти по-големи от тези, които имаха в края на 90-те. Това ще им помогне да успокоят волатилността на финансовите пазари. Общо развиващите се пазари държат 8,1 трлн. долара, сравнено с 659 млрд. долара през 1999 г., показват данни на Международния валутен фонд (МВФ).

Нивата на външен дълг

Вместо да вземат заеми в долари правителствата сега основно намират финансиране в местна валута. Това им позволява да изплащат дълговете без да им се налага да намаляват резервите си от чуждестранна валута. Външният дълг на развиващите се страни се равнява на 26% от общия им брутен вътрешен продукт (БВП) за миналата година спрямо 40% през 1999 г., показват данните на МВФ.

Важна промяна е фактът, че компаниите, а не правителствата, са източник на дългови притеснения. Корпорациите в развиващите се страни са продали около 375 млрд. долара международен дълг между 2009 г. и 2012 г. Тази сума е над два пъти по-голяма от стойността за четирите години преди световната финансова криза от 2008 г., обяви през септември Банката за международни разплащания.

Лихвените проценти

Макар основните лихвени проценти да се повишават в някои развиващи се страни те остават по-ниски от нивата си през 1998 г. Русия повиши своята основна лихва от 10,5% до 17% в късно заседание на 15 декември, докато някои краткосрочни ставки се повишиха с над 100% през 1998 г. В Бразилия правителството повиши основния лихвен процент до 11,75%, което обаче е по-малко от половината от нивото от 1998 г.