IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Дойчин Иванов: Юрисконсултските възнаграждения ще бъдат ограничени

Промените са в сила от края на януари 2017 г. с промените в Гражданския процесуален кодекс, заявява адвокатът

08:15 | 27.02.17 г. 1
Автор - снимка
Редактор
<p>
	Адв. Дойчин Иванов.&nbsp;<em>Снимка: Адвокатско дружество &bdquo;Станков, Тодоров, Хинков и Спасов&ldquo;</em></p>

Адв. Дойчин Иванов. Снимка: Адвокатско дружество „Станков, Тодоров, Хинков и Спасов“

Изминалите години ни направиха свидетели на многобройни крещящи примери на присъждане на непропорционално високи съдебни разноски по дела за събиране на вземания – такива обикновено са случаите по дела на мобилни оператори, топлофикационни дружества, доставчици на електрическа енергия, вода и други. Една от причините за високите разходи са юрисконсултските възнаграждения. От края на януари 2017 г. са в сила промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), които ограничават размерите на тези възнаграждения и макар да не ги премахват изцяло, то поне ги свеждат до поносими нива. За темата говорим с адв. Дойчин Иванов от ддвокатско дружество „Станков, Тодоров, Хинков и Спасов“

Кои са основните принципи по отношение на съдебните разноски?

В началото би било полезно да си припомним някои основни принципа относно присъждането на съдебни разноски. Съдебните разноски се сътоят от държавни такси, възнаграждения за вещи лица и адвокатски или юрисконсултски възнаграждения. Независимо от вида на делото (гражданско, търговско или административно), разноските се понасят от страната, която го е загубила. Присъждат се само действително заплатените суми, но не и договорените.

Приема се, че присъждането на съдебните разноски цели да финансира съдебната система, да възстанови разходите на спечелилата делото страна и да постави ограничения пред неразумното и неоснователно иницииране на съдебни производства.

Каква беше уредбата досега?

Преди последните изменения в ГПК на страните, които са били представлявани от юрисконсулт, се присъждаха юрисконсултски възнаграждения, равностойни на минималните хонорари за адвокат съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. („Наредбата“). Така например, по дело на Топлофикация София срещу клиент за задължение от 100 лева разноските за юрисконсултско възнаграждение можеха да набъбнат до 900 лева, ако процедурата е преминала през всички възможни етапи на заповедното и исковото производство.

Има ли проблем с присъждането на юрисконсултски възнаграждения?

Юрисконсултите са служители по трудово или служебно правоотношение и получават ежемесечна заплата. Те не договарят и не получават отделни възнаграждения съобразно вида и материалния интерес на делата, по които се явяват, респективно техните работодатели не правят отделни разходи за тази цел.

За разлика от юрисконсултите, адвокатите упражняват свободна професия и отношенията между тях и клиентите им се уреждат с договори на принципа на свободното договаряне. Ориентир при определяне на адвокатските възнаграждения са правилата на Наредбата.

Поради посочената разлика присъждането на юрисконсултски възнаграждения води до неоснователно обогатяване на страната, която е била представлявана от юрисконсулт, тъй като без да прави съответен разход, тя получава възнаграждение в размера на минималното адвокатско възнаграждение.

Какво се променя?

С новите правила на юридическите лица и едноличните търговци, защитавани от юрисконсулт, ще бъдат присъждани юрисконсултски възнаграждения, но вече ограничени по размер за съответния вид дело по Закона за правната помощ. Този закон предвижда възнаграждения, по-ниски от адвокатските по Наредбата.

Ако се върнем отново към примера със задължението от 100 лева на потребителя на топлофикационното дружество, при новите правила юрисконсултското възнаграждение за заповедното производство ще бъде между 50 и 150 лева, а за исковото производство за една инстанция би било между 100 и 300 лева. Преценката за конкретния размер ще бъде извършена от съдията по делото съобразно сложността му. Така в оптималния вариант юрисконсултските възнаграждения могат да бъдат ограничени общо до 250 лева вместо предишните 900 лева.

Какви са отраженията по административни и данъчни дела?

Промяната има значение за административните дела, например тези за издаване на административни актове – като разрешителни за извършване на определена дейност, налагане на санкции от ДНСК, Инспекцията по труда и други.

Промяната обаче няма да засегне юрисконсултските възнаграждения по данъчните дела – при тях данъчните органи запазват правото си на юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция в размер на минималното адвокатско възнаграждение по Наредбата.

Промените в правната уредба поставят юрисконсултските възнаграждения по масовите потребителски, граждански, търговски и административни спорове под контрол. Промяната е стъпка напред в посоката на съобразяване на юрисконсултските възнаграждения с принципите на недопускане на неоснователно обогатяване и присъждане на действително направени разноски.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 05:54 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

1
rate up comment 1 rate down comment 0
Momchil_Matev
преди 7 години
Правистите в тази държава си имат лоби и всичките им глупости са облечени в закони.Полицаите пишат актове, които първо се плащат, после се оспорват в съда. Ако успешно оспориш акта или фиша, не ти се присъждат разноски (нито транспортни, нито правни, нито никакви), а актосъставителя не носи абсолютно никаква отговорност за неправилното или неправомерно съставяне на акт.Сходно е положението и с НАП - издават ревизионни актове на поразия, даже еднотипни такива, когато бъдат оспорени в съда, НАП не се съобразяват със съдебната практика и продължават с тормоза.Освен това "опционалната преценка" на съдията е далеч от всякакви разумни понятия. Какво означава съдията да преценява размера според сложността на делото? Има ли критерии за сложност въобще?Безобразията и законното обогатяване на определени кръгове от нашето общество наистина вече стават прекалени!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още