Проблемът с неравенството на доходите е сериозен и това не е нова тенденция. Разликата в доходите е напълно естествен процес на пазарната конкуренция. Въпросът е дали това разделение се получава по естествен път, т.е. дали по-богатите са такива, защото са по-продуктивни, или поради други причини.
Това коментира икономистът от ЕКИП Георги Вулджев в студиото на Invest/Or по Bloomberg TV Bulgaria.
“Проблем има, ако разделението в доходите се създава по изкуствен път – чрез държавна намеса, корупция или преразпределение на доходи. Добър пример в тази насока е облагодетелстването на финансовия сектор заради активната разхлабена парична политика. Дребнаво е обаче да се мисли само как да разпределим баницата, вместо да се опитаме да направим тази баница по-голяма", казва той.
Според икономиста основните проблеми, произтичащи от неравенството в доходите, са два:
“На първо място срещаме проблема с потреблението. Липсата на потребление прави така, че вътрешните пазари умират. Страни като САЩ се опитват да решат този проблем чрез активна монетарна политика, но тя облагодетелства главно богатата част от населението повече отколкото средното домакинство. Вторият проблем е дълготраен и е свързан с това, че по-бедните нямат достъп до качествено образование, здравеопазване и т.н. По този начин стигаме дотам, че все по-малко от иначе обещаващите хора по света могат да получат адекватно образование и когато се влеят в пазара на труда, да дадат своя принос за икономиката. Третият проблем е, че този модел се мултиплицира“, обяви той.
Вулджев е категоричен, че няма проблем с неравенството в доходите тогава, когато то наистина се базира на производство на продукти и услуги с по-висока добавена стойност.
“Доходите не трябва да се изравняват и това не трябва да е самоцел, трябва да се елеминира бедността“, смята икономистът.
“В рамките на 30 години доходите на най-богатия 1% в САЩ нарастват със 146%, а делът на доходите им от общите доходи се увеличава от 10% на 20%. В същото време медианният доход на домакинствата се увеличава едва с 20%, каза от своя страна доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания към БАН, позовавайки се на изследване на икономиста Томас Пикети.
По думите му проблемите в неравенството идват от разслоението, което зависи от източника на доходи, когато то се дължи на наследствени критерии – например рентиерският доход, който някой получава само защото родителите му са му завещали нещо без той да има реален принос за това.
"В този смисъл проблемът не е в това дали има неравенство, или няма, а в това, че то се увеличава. Хората, които притежават активи за над 100 хил. долара в света представляват около 8% от населението. В момента те притежават около 86% от нетното благосъстояние на планетата. За сравнение през 2013 година същите тези хора са притежавали 83% от него", обясни доц. Сарийски.
Икономистът е на мнение, че България е една от страните, в които социалното разслоение е най-ясно изразено и иконимиката на страната ни се характеризира с ниска конкурентоспособност.
“За сравнение в страни, като Германия и Швеция, чиито икономики са много по-конкурентни, наблюдаваме по-малко разделение в доходите”, твърди доцентът от БАН.
И двамата икономисти се обединиха около мнението, че използването на данъците като инструмент за преразпределение на доходите и премахване на неравенството крие много рискове, особено в страна като България, където корупцията е много сериозен проблем.
Накъде ни води всичко това и къде да търсим решението?
Вижте повече в първата част на предаването Invest/Or:
Изминали издания на Invest/Or гледайте тук
Следете Invest/Or и във Facebook
Още видеа гледайте на сайта на Bloomberg TV Bulgaria


Вижте кои са най-устойчивите на ръжда коли на старо
Спипаха поредния варненец с дрога
Арестуваха варненец, системно отказвал тестове за дрога на пътя
1500 души дойдоха на погребение.... на 12-годишен миниван
Градската елха във Варна грейна с тържествен концерт (СНИМКИ)
Може да видим връщане под 4000 долара за тройунция при златото
С новия дълг не се увеличава производителността, а пада върху младите
България с рекорден ръст на онлайн продажбите за Черния петък в Европа
Кой ще замести Хасет в Белия дом, ако стане шеф на Фед
Жизнено важната търговия на Русия с петрол в Индия е в упадък, но не и изчезнала
BMW превъртя играта: Тествахме новото iX3
Най-бързата кола на XX век беше продадена за над 25 милиона долара
Какви са основните проблеми на 1.2 TSI на Volkswagen
Топ 10 на най-устойчивите на ръжда коли на старо
Кога са изобретени електрическите прозорци
Дакота Джонсън, Нина Добрев и Ана де Армас демонстрираха супер фигури в чернo
Как да преодолеем усещането, че не сме достатъчно добри?
Джеймс Камерън все още е лудо влюбен в звездата си от „Титаник“ Сузи Еймис
Кейт Уинслет дойде с красив млад кавалер на червения килим
Бърнаут или липса на витамини?
преди 8 години Относно държавния дълг на щатите, доколкото знам, почти половината от него се натрупа през последните 6-7г., така че какъв им е проблема както са го натрупали за следващите 6-7г. да върнат натрупаното и да се върнат към старото положение? Никакъв.А колкото до данъците, навремето наистина са били инструмент за коригиране на неравенството в известна степен, дори и при комунизма беше така. Имаше прогресивно подоходно облагане и нямаше ДДС.Сега обаче сме евроаталнтисти, други са целите, а не социални, затова имаме плосък данък без необлагаем праг, както и единно плоско ДДС за всички стоки включително хляб и лекарства. Е само новите автомобили са освободени от ДДС, разбира се. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Един от бащите на неолиберализма и на плоското облагане Фридман предвижда т.нар. отрицателен данък върху дохода тоест, от най-бедните не само не се взимат данъци, ами те получават доплащане, ако се намират под нивото на данъчно облагане - http://***.bgonair.bg/economy/2015-05-25/debatat-za-minimalnata-rabotna-zaplata-v-sashtПроф. Ричард Улф добре обяснява и анализира последствията, които ще имат икономическите мерки, предлагани от новия американски президент Доналд Тръмп - http://***.dokumentalni.com/?p=4398Лихвите не може да се вдигнат защото при 19 трлн. държ.дълг 1% повече лихва означава 190 млрд. от бюджета за лихви но тъй като ще намаляват данъците незнам от къде ще дойдат тези пари и т.н. проф.Улф го обяснява тоест няма полезен ход защото става въпрос за системна криза и трябва нова ''система''(ресурсно базирана и планирана екологична икономика),и съм обяснил подробно https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1752811994997027 отговор Сигнализирай за неуместен коментар