Слабото корпоративно управление пречина финансовата стабилност

Навсякъде по света слабото корпоративно управление е пречка за националното икономическо развитие, а оттам и за глобалната финансова стабилност. Проблемът пред икономиките в преход е още по-остър. При тях няма традиции, а трябва да се отговори и на предизвикателствата на приватизацията и преструктурирането, твърдят анализатори от Центъра за икономическо развитие (ЦИР).

Под корпоративно управление се разбират процедури, механизми и правила за регулиране на отношенията между акционерите в търговските дружества. В понятието се включват и механизмите за съгласуване на интересите, правилата за разкриване на информация, процедурите за отчетност, начинът на формиране и функциониране на управителните органи, взаимоотношенията на дружеството с всички външни заинтересувани страни. Трябва обаче да се прави разграничение от оперативното управление на компанията - мениджмънта.

Принципите на ефективно корпоративно управление засягат и материята за разкриване на информация, което се възприема от много публични дружества като досадно задължение. Истината е, че това е необходимо и задължително условие за привличането на финансови ресурси, твърди Мария Прохаска, главен експерт в ЦИР. Друг е въпросът защо самите акционери толерират подобно отношение.

Интересно в тази посока е направеното в края на миналата година пилотно проучване на ЦИР за нивото на корпоративното управление в България. Анкетата обхваща 157 публични дружества с капитал над 200 хил. лв. На основа на получените данни е изчислен индексът на корпоративното управление в България. Резултатите сочат общ индекс от 3.18 при максимална стойност 5 единици, което се обуславя от високите оценки за съществуващата правна регламентация.

Индексът е със стойности от 1 до 5, като най-ниската - 1, означава неблагоприятни правна и институционална рамка, и вътрешноорганизационни фактори на корпоративно управление, а максималната - идеални условия и добра практика, обясни Прохаска.

Проблемът с неефективното прилагане на правната рамка намери отражение и в доклада на Европейската комисия за хода на присъединяването на България към ЕС. Критиките в изследването на ЦИР са насочени към неработещия капиталов пазар, бавното правораздаване и своеволното тълкуване от съдилищата на съществуващи норми.

В проучването основно място заема и оценката на вътрешнофирмените фактори и процедурите на корпоративното управление.Тук стойностите на индекса са над средните - 2.42, но наред с това разкриват съществени пропуски и недостатъци, подчерта Прохаска. Към този раздел принадлежат мерките за разкриване и избягване на конфликти на интереси, както и предписанията за поведение на служителите на дружество. Данните потвърждават необходимостта от по-добра защита на правата на миноритарните акционери, за което е нужно и създаване на отдел за връзка с акционерите.

Съставът и функционирането на управителните органи също са застъпени в изследването. Авторите от ЦИР са оценили в това отношение наличието на изисквания за квалификация на членовете им, обвързването между заплащане и финансови резултати, включително и под формата на акции. Препоръката е за по-широкото приложение на последните, съчетано със завишен контрол от страна на акционерите.

Разкриването на информация е може би разковничето към доброто корпоративно управление, коментира Прохаска. Тук принципът е: "Колкото повече и навреме, толкова по-добре."Инвеститорите и медиите трябва да имат гаранция за бърз и лесен достъп до информацията за финансовите резултати на конкретната фирма и всички важни бизнессъбития, които могат да повлияят върху цената на акциите й.