Английската централна банка (АЦБ) може да облекчи паричната си политика още на следващото си заседание на 3 ноември, още преди правителството да обяви някакви фискални мерки в отговор на референдума за излизане на Великобритания от Европейския съюз. Това заяви Минуш Шафик, заместник-управител на регулатора, цитирана от Bloomberg.
От централната банка по-рано твърдяха, че може да въведат още мерки тази година, след като Комисията по парична политика понижи лихвения процент през лятото за пръв път от седем години. Определянето на точния момент на евентуалните действия се усложнява от факта, че министърът на финансите Филип Хамънд няма да изнесе последната си реч за фискалната политика преди 23 ноември.
„Ако преди това има данни, които сигнализират, че са необходими стимули, очевидно ще действаме“, казва Шафик. „Предпочитам да действаме изпреварващо, отколкото да направим прекалено малко прекалено късно“, посочва тя.
В началото на септември Минуш Шафик обяви, че напуска поста на заместник-управител на АЦБ, за да оглави London School of Economics.
Икономистите от централната банка начело с Марк Карни очакват британската икономика да изпадне в рецесия. През август те понижиха основния лихвен процент с 25 базисни пункта до 0,25%, а при заседанието си през септември сигнализираха, че може да има още едно понижение през 2016 г., ако икономиката се развива в унисон с прогнозите.
„Индикаторите за перспективите и по-конкретно за инвестиционните намерения все още изглеждат доста притеснително“, казва Шафик. „Така че не смятам, че несигурността се насочва към своя край и мисля, че е прекалено рано да се оцени какво е влиянието“, допълва тя.
По думите й икономическото възстановяване във Великобритания след вота за Brexit ще бъде по-скоро U-образно, а не V-образно, каквато беше прогнозата през август. „Струва ми се, че ще са необходими парични стимули в някакъв момент, за да се гарантира, че забавянето в икономическата активност няма да се превърне в нещо по-пагубно“, каза Шафик. „Точният момент на тези стимули ще зависи от динамиката в данните през идните седмици и месеци“, допълва тя.
Шафик повтори думите на редица други централни банкери по света, като заяви, че паричната политика сама не може да носи бремето на разрешаването на икономическите проблеми. Необходими се структурни реформи от страна на правителствата, както и международна координация.
„Не знам какво планира министерството на финансите. Мисля, че все още работят над плановете. Сигурна съм, че ще ги споделят с нас в подходящото време, така че е прекалено рано да се каже дали ще е достатъчно или не“, заяви заместник-управителят.


Танкерът "Кайрос" остава блокиран край Ахтопол трети ден
Отбелязваме 116 години от рождението на Никола Вапцаров
Букурещ избира кмет
Курортите вече са пълни за 8 декември
Свличане на скали затвори прохода "Троян-Кърнаре"
Лидерите на Франция, Германия и Великобритания се срещат със Зеленски в понеделник
В Испания и Италия банките са двигател на дълго чакан възход на акциите
Може да видим връщане под 4000 долара за тройунция при златото
С новия дълг не се увеличава производителността, а пада върху младите
България с рекорден ръст на онлайн продажбите за Черния петък в Европа
Кои китайски марки ще изчезнат от Eвропа?
Kia показа дизайна на бъдещето си
Toyota се завръща във Ф1
BMW превъртя играта: Тествахме новото iX3
Най-бързата кола на XX век беше продадена за над 25 милиона долара
Келлог: Мирното споразумение за Украйна е много близо
Наталия Киселова: Улицата не може да замени парламентарната трибуна
Сръбският премиер: Няма да има недостиг, енергийната ситуация в Сърбия е под контрол
Тревожен сигнал: хранителната сигурност в България не е обезпечена
Трафикът на кокаин в Европа се увеличава