И ЕК има опасения за устойчивостта на гръцкия дълг?

Гърция се нуждае от орязване на дълга, за да възстанови доверието на инвеститорите, въпреки желанието на Атина да излезе от програмата с паричен буфер от 9 млрд. евро. Това пише в доклад, подготвен от Европейската комисия, цитиран от Bloomberg.

Агенцията напомня, че Гърция получи достъп до 86 млрд. евро по силата на третата спасителна програма, подписана от премиера Алексис Ципрас. Програмата изтича през август 2018 година  и според оценката на Брюксел ще има останали неизползвани 27,4 млрд. евро.

Документът прави анализ на публичния дълг на южната ни съседка, който се превърна в ябълката на раздора между кредиторите на страната. И Европейската комисия отчита „сериозни опасения за устойчивостта на гръцкия публичен дълг“, но пък перспективите са по-оптимистични от тези на Международния валутен фонд (МВФ).

Въпреки това в Брюксел признават, че гръцкият дълг ще достигне зашеметяващите 260% от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2060 година.

Базираната във Вашингтон институция не участва във финансирането на гръцката програма в последните три години и причината са опасенията, че дълговете на Атина са неустойчиви. Преди седмица Гърция и кредиторите постигнаха компромис при прегледа на постигнатите реформи, което отключи нов паричен транш от 8,5 млрд. евро. МВФ обаче настоява за облекчаване на дълговете, преди да развърже отново кесията.

Сега и ЕК посочва, че Атина се нуждае от допълнителни мерки, които са свързани с удължаване на срока за изплащане и гратисните периоди по задълженията и лихвите, което „ще върне гръцкия дълг в стабилно състояние“.

В доклада на ЕК е изказано и съмнение относно капацитета на гръцкото правителство да осигури високи нива на бюджетния излишък през следващите десетилетия. „В допълнение има и рискове за икономическия ръст, свързани със застаряващото население и тенденциите по отношение на продуктивността“, пише още в доклада.