Какво не е наред с Европа?

За разлика от САЩ Европа се мъчи да излезе от кризата. Такова е положението в страните от централна Европа. Паоло Манасе, професор по макроикономика и международна икономическа политика в Университета в Болоня, и Изабела Рода Балдини, редакционен координатор в Link Tank, изследват защо процесът на конвергенция в еврозоната забавя своя темп. Публикувани на voxeu.org, те предоставят на нашето внимание своите предложения как европейските институции да се справят със структурните проблеми – с индивидуалните реформи, които всяка страната трябва да извърши, и с федералния бюджет. В противен случай алтернативата може да бъде разпадането на еврозоната.

САЩ и Европа: приказка за два града

Докато възстановяването на икономиката е добре подчертано в САЩ, с ръст, достигнал 2,5%, и намаляваща безработица, то икономиката на еврозоната все още страда. Защо? И защо някои европейски държави пострадаха повече от други по време на кризата? Отговорите на тези въпроси са свързани. Кризата забави процеса на конвергенция между страните в Европа, поставяйки на преден план неразрешените структурни проблеми. В някои от страните от периферията неизменните цени и работни заплати увеличиха въздействието на рецесията, причинено от шокове в търсенето, свитото кредитиране и бюджетните консолидации. В резултат на това кризата разкри неспособността на (новите и старите) европейски институции да се справят както с общите, така и със специфичните шокове.

БВП на глава от населението

От полза би било да сравним тенденцията в изменението на реалния БВП на глава от населението в САЩ и в еврозоната. От 2007-2008 г. се наблюдава понижение на средните реални доходи и в двата региона. Последиците от кризата върху САЩ са по-големи. Понижението на реалните доходи, падащи се на човек от населението, е с 2459 долара (или спад от 6%), в сравнение с понижението от 1200 евро (или -4,7%) в еврозоната). Въпреки това през 2012 г. средният реален доход в САЩ възвърна предкризисните си стойности, докато в Европа те са с 2,5 на сто под тях.

За да разберем защо това е така, трябва да погледнем разбивката на данните по страни. Най-богатия щат в Америка, що се отнася до брутен доход на глава от населението, е федералният окръг Колумбия, а най-беден – Мисисипи. В Европа това са държавите Люксембург и Естония. От графиките на авторите става ясно, че вътрешните различия са много по-големи в еврозоната, отколкото в САЩ. Между 2000 и 2012 г. реалният доход на глава от населението на най-богатия щат е пет пъти по-голям от този на най-бедния. В еврозоната това съотношение за държавите е 8,6 към 1.

Данните за безработицата потвърждават този пример – в годините на криза и в Люксембург, и в Естония тя се покачи. Въпреки това общата безработица в САЩ спада от 2010 г. насам, докато в Европа тя продължава да се покачва. През 2012 г. разликата между държавата с най-ниска безработица Австрия (4,3%) и с най-висока Испания (25%) буквално скочи до небето.

По-детайлен поглед върху ковергенцията и различията

Според стандартния модел на икономически растеж бедните страни би трябвало да растат по-бързо от богатите. Това е така, защото капиталът в тези страни, сравнен с работната сила, е относително оскъден и поради тази причина е по-продуктивен. Следователно всеки би очаквал по-бедните държави да спестяват и инвестират повече, като по този начин възвръщаемостта от капитала е по-висока. Този процес на конвергенция (сближаване) възникна в Европа между 2000 и 2007 г., въпреки че през последните няколко години тя забави своята скорост. За това свидетелстват графиките на авторите на изследването, които ни показват връзката между първоначалното ниво на реалните доходи на глава от населението от 2000 до 2007 г. и средния прираст на доходите в периода 2007-2012 г.

Когато данните се намират около намаляващата линия, то икономиките на държавите, които първоначално са имали по-нисък размер на реалните доходи на глава от населението, са се разширили с по-бърза скорост. Колкото по-стръмен е наклонът на линията, толкова по-висока е степента на сближаване. Графиките показват, че през следкризисния период в Европа степента на конвергенция е намаляла почти наполовина в сравнение с периода 2000-2007 г.

В САЩ връзката между растежа и първоначалния размер на дохода е много по-объркваща и статистически незначима, въпреки че графиката предполага, че напоследък различията между щатите се увеличават.

Производителност

Що се отнася до предлагането, държавите, които преди 2008 г. са имали нисък (стимул за) ръст в производителността, са тези, които страдат повече в резултат на кризата. Проф. Манасе и Изабела Балдини представят графично и връзката между кумулативния растеж на общата факторна производителност в Европа в предкризисния период 2000-2008 г. и последващата промяна в реалния БВП на човек от населението през 2008-2012 г. Държавите, чиято производителност се е покачила по-малко преди кризата, са тези, в които средния БВП на глава от населението спада с повече (или расте по-малко) по време на кризата.

Разбира се, съществуват и изключения. По време на кризата БВП на глава от населението на Гърция се стопява със 17%, въпреки че страната е претърпяла умерен ръст в производителността – 1,5%. Словакия отчете спад от 2,8% в БВП на глава от населението, въпреки постигнатия впечатляващ ръст в производителността от 31% в периода 2000-2008 г. Случаят на Гърция определено е заради изпадането на държавата в неспособност да изплаща дълговете си и заради суровите мерки за икономии. Този на Словакия е основно заради острия спад на износа. И двата случая се открояват ролята на факторите на съвкупното търсене като допълнение на неизменното предлагане.