Пападимос: Гърция е заплашена от неконтролируем фалит през март
Гръцкият премиер предупреди, че ако не бъдат преразгледани разходите за труд в страната, то тя няма да получи следващия транш от спасителната помощ на "тройката" кредитори
Гърция е заплашена от неконтролируем фалит през март, ако не успее да осигури новия пакет от спасителна финансова помощ на стойност 130 млрд. евро, предупреди премиерът на страната Лукас Пападимос на среща с представители на профсъюзите и работодателите, цитиран от ИТАР-ТАСС.
Според Пападимос решенията, които ще бъдат взети през следващите няколко седмици преди пристигането и по време на посещението в Атина на мисията на "тройката" международни кредитори на страната (Европейският съюз, Международният валутен фонд и Европейската централна банка) ще определят дали Гърция ще остане в еврозоната или ще ѝ се наложи да се върне към националната си валута – драхмата.
„Без споразумение с тройката и по-нататъшно финансиране през март Гърция ще се сблъска с непосредствената опасност от неконтролируем фалит. Следователно от нашите действия и решения през следващите седмици ще зависи всичко“, посочи той.
Премиерът добави, че кредиторите призовават за преразглеждане на разходите за работна сила с цел повишаване на производителността на труда и предупреди, че ако не бъдат осъществени значителни реформи, Гърция няма да получи следващият транш от спасителната помощ.
„Международните организации и европейските партньори засегнаха редица теми за преразглеждане в рамките на социалния диалог, за да бъде повишена производителността на труда и да се увеличи заетостта. Сред тези теми са минималната работна заплата, 13-тата и 14-тата заплати, автоматичното увеличаване на заплатата във връзка с прослужените години без отчитане на производителността и други икономически условия, които водят до влошена производителност. Ако не предприемем съществени стъпки, оценката на "тройката" няма да бъде положителна“, подчерта той.
Пападимос посочи, че не трябва диалогът да започва на основата на настоящите „обществени завоевания“, „защото има опасност утре да нямаме нищо“.
„Ако не осъществим необходимите реформи, не можем да очакваме, че останалите държави от Европейския съюз и международните организации ще продължат да финансират страна, която не се приспособява към реалността и не решава проблемите си. Ако това стане, ако нашето финансиране от страна на партньорите ни бъде прекъснато, тогава последиците ще бъдат наистина трагични за доходите на трудещите си, а безработицата още повече ще се увеличи“, изтъкна той.
Поляците казаха: Ако Германия иска да бъде лидер на новата Европа, тя трябва да бъде принципна и да признае, че нейните банки имат дял в създаването на дълговата криза. Или да ги национализират, или ще изпаднем в икономически колапс, или пък – да прехвърлят правомощия на ЕЦБ и да изместят частната банкова система.
И накрая баба Меркел каза: дълговете към десетина банки трябва да се изплатят! Вкараха Европа в рецесия и в "спиралата на дълговете", за да се спасят 10 банки!
В Решенията от срещата на ЕС на 9 декември, фигурира текст, че дългове повече няма да се опрощават. Демек – гарантираха кредиторите. “Европа може и да погине, но задълженията към банките са гарантирани!”
Това е стратегията, която възприе ЕС за справяне с кризата!
Най-логичният вариант би бил европейските политици да оставят Гърция да фалира. Ако тя не успее да плати на банките кредиторки, те ще бъдат обявени в несъстоятелност. Така от кризата би могло да се излезе за една година и всичко да започне на чисто. Европейските лидери в лицето на Никола Саркози и Ангела Меркел не приемат този подход, защото големите потърпевши ще са техните банки. Тяхната теза е, че ако оставят банките да понесат последиците от лакомията си, ще задълбочат кризата и тя ще стане неконтролируема."
А сега имаме "некотролируем фалит" на Гърция, после, да сме живи и здрави, ще видим и на Италия, и на Испания и на цялата Европа. Преди около година по едно време се повдигна въпрос: а защо европейския данакоплатец трябва да изплаща грешките и простотийте на няколко банки?
Редно ли е да се говори за спасяване на Гърция, ако се спасяват кредитори?
http://www.investor.bg/news/article/98347/91.html
“Реално обаче парите на германския данъкоплатец ще отидат не в Гърция, а в касите на германски банки, пенсионни фондове и за трансфери от вида "от себе си на себе си" между други германски инвеститори. "Спасяването на Гърция" всъщност е фраза, която измества проблема от виновника, а именно френските или германски банки, решили да правят печалба, като рискуват с гръцки държавни ценни книжа, вместо с по-нискодоходните немски държавни облигации.”
Европа не спасява Гърция, а банките си
http://www.168chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1109661
Сред най-големите кредитори са "БНП Париба" с 5 млрд. евро, "Дексиа" с 3,5 млрд. евро, Комерцбанк с 3 млрд. евро, "Сосиете женерал" с 2,7 млрд. евро, "Ай Ен Джи груп" с
----------------------
Все се забравя, че когато бюджетите бъдат съкратени, тези пари няма да се изпарят, а ще останат в някой. И този някой ще трябва да ги вложи (и гореописаната схема няма да се случи). Значи борбата в момента е да се прехвърли (да се върне!) отговорността за влагането на парите от държавата в частните инвеститори. Стига толкова социализъм и харчене през държавите!
И какво се случва сега с Гърция? Кредиторите ги съсипват. Разпродаване на държавни активи в размер на 50 млрд. евро, съкращения на 30 000 работни места, трети по ред съкращения на пенсиите... И, както научаваме, пак не е сигурно дали ще могат да платят на МВФ – т.е. това е само началото.
И в тоя план за съкращения няма идея за спасяване или възстановяване на гръцката икономика (те дори не говорят за такова нещо). Тук колелото е такова: бюджетни съкращения => намаляване на покупателната способност => свиване на икономиката => фалити, безработица => формиране маса от бедстващи хора (които нито икономиката може да поеме на работа, нито държавата има пари да храни).... т.н. отново и отново, и, когато се достигне някаква критична граница - в крайна сметка - срив на икономиката.
Тревожи ме тая картинка, не ме радва.
