Разединеното кралство

23 юни 2016 може да остане в историята по два начина: като дребна забележка под линия или като най-грубата политическа грешка в историята на Великобритания - и евентуално като края на Европейския съюз. Кое от двете, ще определи насроченият от премиера Дейвид Камерън референдум за оставане на Обединеното кралство в ЕС, пише Константин Томов в материал за Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE.

Този референдум по удивителен начин събира в себе си всички недостатъци на съвременния политически живот: нарастващия популизъм, преместването на фокуса от нуждата да управляваш към нуждата да бъдеш преизбран, а също и все по-опасната тенденция към засилване на "пряката" демокрация - тоест очакването широката публика да взема решения по проблеми, по които не е непременно особено добре информирана.

Случайните наблюдатели биха сметнали за странно, че Камерън, който спечели изборите тъкмо с обещанието да свика референдум за членството в ЕС, сега е главният застъпник за запазването на това членство. А много - ако не и повечето - от членовете на собствения му кабинет са на противоположната позиция. Всъщност обяснението е просто: ако Камерън не бе извадил коза с референдума, вероятно щеше да загуби фатално много гласове миналата пролет в полза на популистката десница начело с UKIP на Найджъл Фараж.

Защо британците са толкова евроскептични?

Едната причина е в европейския принцип за свободно движение на хора, който отвори Обединеното кралство за емигранти от Полша, Румъния, България и други страни от бившия соцлагер. Много англичани се тревожат, че голяма част от пришълците идват не да работят, а да получават социални помощи. Статистиката не може да даде съвсем ясен отговор доколко оправдани са тези притеснения; но е факт, че те се задълбочават.

Вторият проблем на британците с ЕС е по-скоро психологически: усещането, че след седем столетия суверенитет съдбата на страната им се решава някъде другаде и от външни хора. И даже не от външни хора, а от старите врагове Франция и Германия. 

Камерън направи всичко възможно да позаглуши тези страхове. В средата на февруари той най-сетне договори с европейските лидери нови отстъпки и по-автономен статут за страната си. Разговорите в Брюксел трябваше да са кратки (Доналд Туск ги нарече "Английската закуска"), но всъщност продължиха почти до полунощ. Британският премиер получи почти всичко, което искаше: право за националните парламенти в кралството да блокират части от европейското законодателство; уверения, че страната му може да продължи да ползва лирата и не трябва да възприема еврото; и накрая гаранции, че Великобритания ще бъде изключена от актуалната политическа цел за "все по-тесен съюз". Само по една точка Камерън трябваше да отстъпи: искането му да спре изплащането на социални помощи за работниците от други страни в ЕС бе отхвърлено категорично. Великобритания получава само правото да намали размера на тези помощи, и то за кратък преходен период.

Брюкселските договорености бяха представени от поддържниците на премиера като триумфална победа. Но те не повлияха особено на нагласите на избирателите. Според социолозите оставането в съюза има преднина, но минимална. Букмейкърите дават абсолютно равни шансове и за двата възможни изхода. А партията на евроскептиците привлича нови лица: след кинозвездата Майкъл Кейн ("Великобритания не може да бъде диктувана от хиляди безлични чиновници") публична позиция в полза на отделянето изказа и най-популярният политик на Острова в момента - кметът на Лондон Борис Джонсън. Само допреди година Джонсън бе в другия лагер; сегашното му завъртане според мнозина е заявка за мястото на Камерън като лидер на консерваторите - може би дори веднага след референдума. Министрите на правосъдието, труда, бизнеса, външните и вътрешните работи или подкрепят излизането от ЕС, или най-малкото не смятат, че то ще навреди на страната.

На точно обратното мнение обаче са повечето представители на промишлеността и финансовия сектор - ядрото на лагера около Камерън. В него, макар и без особен ентусиазъм, е и опозиционната Лейбъристка партия, а също и изгрялата миналата година Шотландска национална партия. Нейният лидер Никола Стърджън ясно намекна, че решение в полза на излизането от ЕС ще отвори отново въпроса за отделянето на Шотландия от Обединеното кралство.

Какъв ще е ефектът от евентуалното отделяне?

Ако се вярва на икономистите - предимно негативен.

Почти половината от износа на Обединеното кралство отива за ЕС и създаването на търговски бариери по този път няма да е от полза за индустрията. Nissan, Ford, Daimler, Honda и другите автомобилни производители със заводи в страната заявиха категорична подкрепа за запазване на членството. "Ние предпочитаме Великобритания да остане в Европа - това би имало най-много смисъл от гледна точка на работни места, търговия и разходи", каза изпълнителният директор на Nissan Карлос Гон. Заводът на компанията му в Съндърланд произвежда повече коли, отколкото цялата автомобилна промишленост на Италия, и осигурява заетост на 40 000 души.

Още по-драстичен може да бъде ефектът върху финансовия сектор. В момента лондонското Сити е финансовото сърце на Европа; отпадането на европейските правила може да намали донякъде регулаторната тежест, но автоматично ще накара много от компаниите да се преместят във Франкфурт.

Дори мечтаният от мнозина контрол върху имиграцията ще донесе повече вреда, отколкото полза. Половината от имигрантите на Острова идват от ЕС; намаляването им "ще навреди на британския бизнес и на публичните услуги, които разчитат на френски банкери, български строители и италиански лекари", коментира The Economist.

Разбира се, вредите ще са двупосочни. Европейският съюз ще загуби петата най-голяма икономика в света, а също и най-голямата военна сила в състава си. И, което е дори по-важно, ще загуби съществена част от престижа и влиянието си, и без това разклатени след финансовата криза. С две думи, Brexit може да се окаже несравнимо по-опасен от прословутия Grexit. Въпросът е дали в следващите три месеца Дейвид Камерън ще успее да убеди в това сънародниците си.