Банковата система у нас – свръхликвидна и напът да спечели повече от 2013 г.

Трябва да се възстанови доверието към водещите институции в банковия сектор, каквито са Българска народна банка (БНБ) и Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ). Към самите търговски банки доверието е високо, имайки предвид увеличаването на привлечените средства. Системата е свръхликвидна, с висока капиталова адекватност и е напът да спечели повече в сравнение с 2013 г. Това обаче се случва в условията на слабо кредитиране и ниско желание за поемане на риск от страна на икономическите агенти. Такова е актуалното състояние на банковия сектор в България според участниците в Българския икономически форум.

„Недоверието е високо и то е рисково. При най-малка опасност и възникване на проблемна ситуация е възможно тя да бъде овладяна трудно, ако към институциите, които трябва да я разрешат, няма доверие“, коментира Христо Михайловски, който е член на Борда на директорите и главен изпълнителен директор на Българска агенция за кредитен рейтинг.

Той очерта слабия темп в развитието на кредитния растеж и каза, че тенденцията на нарастване на класифицираните (лошите) кредити е прекъсната. Притеснително е обаче, че делът на лошите кредити към брутния кредитен портфейл нараства до 24%.

Чавдар Златев, който е член на УС на Първа инвестиционна банка, посочи, че като се извади КТБ, за една година до края на септември депозитите в банковата система нарастват с 5 млрд. лв. По негови думи това показва, че населението и икономическите агенти вкарват пари в системата, което е знак за доверие, но се въздържат от поемането на риск и инвестиции.

„Ръстът на потребителските и жилищните кредити за година е почти нулев. Високата безработица вероятно е причина за това. Несигурността кара хората да спестяват“, отбеляза Златев. Според него фирменото кредитиране бележи ръст от малко под 1 млрд. лв. за година, което е положително.

По данни на ПИБ ликвидните активи на банковата система (без КТБ) надхвърлят 30% от всички активи на системата. Съотношение кредити/депозити от 120% Златев счита за здравословно, а в момента у нас то е 90% при депозити в системата за близо 60 млрд. лв. и кредити за близо 54 млрд. лв.

„Системата най-вероятно ще спечели 850 млн. лв. през 2014 г., което е близо 8% възвръщаемост на собствения капитал. Има ръст на печалбата в сравнение с 2013 г., което е допълнителен капиталов буфер за системата“, заяви още Златев. По негови думи коефициентът на капиталова адекватност у нас е на завидно ниво в сравнение с Европа.

Банкерът определи прогнозата на Министерството на финансите за ръст на потребителското кредитиране с 0,2% и на фирменото с 1,8% за 2015 г. като консервативна. Прогнозите на ПИБ са за растеж на кредитирането през 2015 г. от 3%, като по-съществена роля ще изиграят фирмите, но при физическите лица темпът ще бъде по-висок.

Златев констатира, че лихвите по кредитите и по депозитите са най-ниските от въвеждането на валутния борд през 1997 г. до днес. „При ръст на депозитната база е логично лихвите по депозитите да намаляват“, посочи той.

В отговор на въпрос защо лихвите все още са по-високи от тези в ЕС, Златев отговори, че рискът в България е различен от този в Западна Европа. Той каза, че дори ПИБ е получила ликвидната подкрепа на по-висока цена от тази, която получават западните банки от 0,25%-0,45%, например.

Чавдар Златев е на мнение, че за присъединяването към единния банков надзор трябва да се проведе широк обществен дебат за ползите и негативите. Според него един негатив е, че надзираваните банки заплащат цена.

„Най-големите три банки ще се надзирават директно, а останалите – индиректно“, посочи той. Позитивно ще бъде, че ще се подобри репутацията и ще се засили доверието в българската банкова система.

Управляващият директор „Банково преструктуриране” в Zolfo Cooper Алфредо Бело е на мнение, че трябва да се възвърне доверието не само към БНБ и ФГВБ, но и да се промени институционалното мислене като цяло.