Предвидимост в регулаторната среда иска бизнесът в енергийния сектор

Енергийният сектор има интерес от стабилност и предвидимост в регулаторната среда. Цената на енергийните източници трябва да се определя по-свободно и трябва да се намали делът на регулирания пазар. Това са част от акцентите в коментарите на лекторите по време на кръглата маса „Финансово състояние на енергийната система“ в рамките на Български икономически форум.

„Либерализираният пазар е шанс, а не опасност за българската енергетика“, коментира Меглена Русенова, председател на УС на Българската фотоволтаична асоциация. Според нея в условията на изграждането на единен енергиен съюз България не е подготвена за общоевропейския пазар на електроенергия.

Тя говори за ролята на ВЕИ сектора за стабилизиране на системата. Русенова посочи, че по данни на ЕСО от януари до ноември 2014 г. потреблението нараства от 38 млн. до 42 млн. МГВч на годишна база, а производството от ВЕИ намалява средно с 5%. По нейни думи именно по-ниското производство от ВЕИ през четвъртото тримесечие ще резултира в спад от 12-18% на годишна база в приходите им, което следва да се отрази положително на финансовия отчет на НЕК.

„Финансовото състояние на НЕК е отчайващо“, заяви новият изпълнителен директор на НЕК АД Петър Илиев. „От януари до октомври НЕК загуби 428 млн. лв. Загубата е с 332 млн. лв. по-голяма в сравнение със същия период на 2013 г.“

Той обясни, че само през октомври загубата на НЕК намалява заради ВЕИ. През месеца тя е само 3 млн. лв.

„На пазара има нужда от всички производители, но проблемите в енергийния сектор трябва да се решат на кръгла маса. Това е единствената надежда да се разрешат проблемите на енергийния пазар. Закриването на НЕК не е решение“, констатира Илиев. Според него също е нужна предвидимост на енергийния пазар, което ще привлече инвестициите в сектора.

„Трябва да се мисли как да се прекрати кръстосаното субсидиране“, коментира Константин Стаменов, председател на УС на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори. „Трябва ни пазарно определяне на цената на електроенергията.“

Председателят на УС на Асоциацията на топлофикационните дружества Илия Николаев определи финансово състояние на топлофикационния бранш като критично. Той посочи, че през 2005 г. държавата е престанала да дава субсидии за производството на топлинна енергия, като до 2010 г. дружествата са изгубили над 300 млн. лв., „което никак не е малко за бранша“.

„От 2010 до днес дружествата имат средно по 25 млн. лв. на година. Почти няма дружество, което в две поредни години да е било на печалба“, каза той.

По думите на Николаев не е възможно да се обслужват задълженията към Булгаргаз, не са възможни разумни инвестиции, а липсата на оборотен капитал създава излишни трудности на топлофикационните дружества. Според него регулирането на цените е основният проблем, който им влияе.

„Политическият натиск върху цените на топлинната и напоследък - върху електрическата енергия, е твърде голям“, заяви Николаев.

„Ветроенергийният сектор също не е в добро финансово състояние“, коментира и Меглена Антонова от Българската ветроенергийна асоциация.

По думите на Мартин Георгиев, който е председател на Асоциацията на търговците на електрическа енергия, 50% от произведената енергия се търгува на свободния пазар. „Там не се наблюдават проблемите, които се виждат на пазара на регулирана енергия“, смята той.

„На свободния пазар има отлична дисциплина на плащанията и няма задлъжнялост, каквато се наблюдава на регулирания пазар“, добави Георгиев. Според него трябва да се продължи процесът на либерализация до постигане на максимална степен на дерегулация, т.е. намаляване на дела на регулирания пазар за сметка на свободния.

„Към настоящия момент не смятам, че ситуацията с „Южен поток“ ще се отрази на финансовото състояние на БЕХ, а и официално строителството не е стартирало“, отговори Северин Въртигов от БЕХ на въпрос относно спирането на проекта. Като цяло лекторите не коментираха темата.

В отговор на въпрос дали ще има приватизация в сектора Въртигов посочи, че продажба на миноритарен дял в БЕХ, листване на българската борса или и на родния, и на чужд капиталов пазар ще подобрят прозрачността, но продажба на мажоритарни дялове едва ли може да има. Според него опасност от газова криза няма.