Преглед на печата за 6 юли

Решението за тока: 5% обратен ефект
в. Капитал Daily

Оздравяването на енергийния сектор в България, който затъва финансово от няколко години, ще бъде отложено за следващото правителство. Вместо постепенно успокояване на сектора, каквато беше целта до момента, правителството се впуска в поредица от мерки, част от които са очевидно незаконни, а други просто глупави. Ефектът от тях ще бъде по-голямо затъване на сектора, с което правителството на ГЕРБ, Реформторския блок и Патриотичния фронт уж щеше да се бори.

За да може да отговори на натиска на едрия бизнес за намаляване на разходите по преференциалните договори на ВЕИ, заводските и топлофикационните централи, както и по дългосрочните договори с ТЕЦ "Ей И Ес Марица-изток 1" и "КонтурГлобал Марица-изток 3", държавата въвежда специална вноска във Фонд "Сигурност на електроенергийната система". Тя ще бъде 5% от приходите на всички производители на енергия. Събраната от него сума - 200 млн. лв. според министъра на енергетиката Теменужка Петкова (реално около 120 млн. лв. заради фиксираната възвращаемост на някой производители) ще се използва, за да се погасяват част от разходите по преференциалните и дългосрочните договори.

Пенсиите изостават все повече от заплатите
в. Сега

Въпреки слабото подобрение на съотношението на пенсиите спрямо заплатите в последната година парите за старост все още не могат да наваксат замразяването им в няколко поредни години. Съотношението между средната пенсия и чистата средна заплата - след данъците и удръжките за служителя - през последните четири години се е влошило, показват изчисления на "Сега" на база данните на Националния осигурителен институт. Ако през 2010 г. средно пенсионерите са получавали малко над половината от средната нетна заплата за страната - 51.5 на сто, през миналата година това съотношение е паднало до 47.8%. Тоест парите за старини са загубили около 4% от адекватността си по отношение на заплатите въпреки индексацията по швейцарското правило м.г., великденските и коледните добавки и ръста на средния осигурителен доход. Трябва да се отбележи, че все пак през 2014 г. съотношението се подобрява минимално спрямо 2013 г. - с 1.4%. То обаче не е достатъчно да обърне тенденцията на изоставане и да се стигне поне до нивото от 2010 г.

Общините не намаляват разходите си за заплати на чиновниците
в. Сега

Разходите за заплати на чиновниците не намаляват и в общинските администрации. Данните на Министерството на финансите (МФ) за първите 5 месеца на годината показват, че вместо да намаляват, плащанията за заплати и осигуровки на общините са се увеличили с 49.5 млн. лв. спрямо година по-рано и към края на май вече достигат общо 757.6 млн. лв.

Подобно на министерствата и общините масово не са спазили и препоръката на МФ да изготвят програми за структурни и функционални реформи, в които да заложат мерки до 2017 г. Това става ясно от изпратено от финансовото министерство писмо до кметовете на общини по повод изпълнението на залегналите в бюджет 2015 мерки за оптимизиране на разходите.

Злато за милиони крие Северозападът
в. Стандарт

В събота и неделя близо 300 златотърсачи от цялата страна се събраха край река Бързия при Берковица, за да споделят опит как се пресява пясъкът с благородния метал. Заниманието е известно още от древността под името "плавене на злато". Мнозина носят със себе си малки късчета от ценния метал, намерени на други места. Показването им, заедно с историята на откриването, е част от общуването между златотърсачите. Краят на деня настъпва с веселба. Задимяват скари и се разнася звън на бутилки с ледена бира, изстудена в самата река.

Бързия е бързоструйна, но е една от най-златоносните у нас, обяснява лидерът на златотърсачите Кирил Стаменов от Кърджали. Затова всяка година един от съборите ни ще е по нейните брегове. "Не само Бързия, целият Северозапад е пълен със злато", продължава Стаменов, който е най-големият познавач в България. И твърди, че реките ни крият богатство за трилион долара. От Берковица до село Стакевци край Белоградичк преминава златна жила. При село Дълги дел още стоят купчините пясък, които римляните са пресявали, за да търсят злато. На река Огоста, при вливането й в язовира, е работила най-голямата драга за извличане на пясък от дъното. Той е бил пресяван и от него са добивани тонове.

Нашенци атакуват Гърция напук на кризата
в. Стандарт

Съботата е ден за размисъл за гърците преди референдума, но за родните туристи бе ден за плаж и отдих по морските брегове на южната ни съседка. Хиляди нашенци атакуваха границата през уикенда. Пътуват с автобуси, автомобили и каравани, за да отидат на море. "Засилено е движението и при нас, и на ГКПП Кулата.

Нормално е да има доста трафик през този сезон. В събота и неделя много български фирми возят туристи, които са за ден на Бяло море", казаха служители на ГКПП Илинден-Ексохи край Гоце Делчев. Рано сутринта през уикенда автобусите тръгват на път за българо-гръцката граница. Цената на пътуването варира от 25 до 35 лева, някои дори возят и само срещу 20 лева - на промоция. Хората изкарват цял ден на плаж само срещу скромната сума от 2,50 до 3,50 евро. "Различна е таксата на плажната ивица. Срещу 3-4 евро пийваш бира или фрапе, но ползваш чадър и шезлонг. Някои си носят храна и на практика нямат други разходи", казва Здравка Чимева, собственик на благоевградската туристическа фирма "Алфатур".

Германци изкупуват къщи в Родопите
в. Новинар

Родопското село Одринци с тримата си жители е на път отново да възвърне живота в себе си.

Добрата новина съобщиха пред „Новинар” от Туристическия информационен център в Ивайловград. Преди броени седмици няколко семейства германци са си купили къщи в селото. Около 20-30 души са горди собственици на стари имоти, като умишлено са търсели по-стари постройки.

„Предпочитат се стари къщи и после се реставрират. Опитват се да ги запазят автентични, въпреки че правят известни подобрения в тях”, разказаха от центъра. Германците били толкова нетърпеливи за новите си домове, че останали да живеят в каравани пред къщите, докато се търсят майстори и започнат строителните подобрения.

Интересът на германците в този район не е от днес. В Ивайловград от две-три години живеят за постоянно няколко германски семейства. Сред кандидат-родопчаните има и хора от другия край на планетата. Голям интерес има от австралийци, австрийци и британци.