Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Имената на бизнеса

С. Дангър: България трябва да е реалистично настроена за председателството на ЕС

Според председателя на Американската търговска камара за ЕС има възможност темата за TTIP отново да излезе на дневен ред

С. Дангър: България трябва да е реалистично настроена за председателството на ЕС

Снимка: AmCham EU Facebook Page

Сюзън Дангър е главен изпълнителен директор на Американската търговска камара в Европейския съюз (AmCham EU) и е представител на американски компании с ангажименти в Европа, свързани с търговията, инвестициите и конкурентоспособността.

Тя се присъединява към AmCham EU още през 1995 г. и оттогава насам е заемала редица ръководни длъжности в организацията. От 2016 г. става главен изпълнителен директор.

Сюзън Дангър е част от екипа, спомогнал за развитието на AmCham EU в една от най-доверените застъпнически организации в Брюксел. През 2016 г. POLITICO я включва в "Жените, които формират Брюксел" (Women Who Shape Brussels) - списък на влиятелните жени, които оформят взимането на решения в Брюксел и променят посоката на баланса между половете в ЕС.

С г-жа Дангър разговаряме по време на визитата ѝ в България, организирана с цел разговори с представители на българското правителството и участие в конференцията на AmCham в България, "Европа – начело на дигиталната трансформация: българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.".

- Г-жо Дангър, откакто пое поста, президентът на САЩ Доналд Тръмп налага някои доста протекционистки политики по отношение на търговията. Въз основа на опита Ви как тези политики влияят върху търговските отношения на САЩ с други страни и върху глобалната търговия като цяло?

- Ние сме неполитическа организация и от тази гледна точка няма как да коментираме политики.

В същото време сме организация, която подкрепя търговията, свободната търговия и системата на многостранната търговия. Затова се и надяваме, че това ще продължи да бъде така.

Освен това силно подкрепяме продължаването на някакъв вид споразумение от рода на TTIP, което в момента изглежда замразено. Надяваме се обаче, че темата отново ще излезе на дневен ред. Всъщност имаме сигнали и от двете страни на Атлантика, че тя не е мъртва.

Мисля, че трябва да дадем на американската администрация време да се адаптира, да изясни посоката на политиките си, а и да събере екипа си. Персоналът на Държавния департамент, а и на други министерства, все още не е в пълен състав, особено по отношение на някои високопоставени позиции. Затова смятам, че до една известна степен всички в момента са в процес на изчакване.

В същото време министерството на търговията подготвя проучвания и анализи за текущото състояние на търговския дефицит и търговските споразумения. Все още е рано обаче да се даде оценка какво ще излезе като търговска политика.

От страна на Европа пък имахме няколко изборни процеса, включително в Германия. Така че до известна степен мисля, че това са времена, в които се случват по-малко неща. В AmCham EU обаче очакваме да работим и с двете страни, за да достигнем една добра договорка и в крайна сметка – споразумение за търговски инвестиции със САЩ.

- Забелязали ли сте някакви сигнали дали това „затопляне“ по отношение на TTIP ще е насочено към същото споразумение или ще се предложи нова, макар и подобна, сделка?

- Мисля, че е твърде рано да се види накъде вървят нещата. Има хора, които казват, че може би трябва да се смени името или имиджа му. Сигурна съм, че отново ще има дискусии дали да бъде всеобхватно споразумение, или да е по-леко, дали просто да не се придържаме към регулаторния диалог. Смятам, че е твърде рано да се каже как ще продължим напред, но трябва да сме сигурни, че ще изберем правилния момент, в който и двете страни ще участват.

Едно от предизвикателствата, преди да започнем каквито и да е преговори отново, е да сме уверени, че външната среда също е правилна. Продължаваме да виждаме силен популизъм и от двете страни на Атлантика, затова трябва да сме сигурни, че сме готови и че се разбират добре ползите от търговията и от споразумението, включително от страна на гражданите, тъй като имаме силна опозиция в това отношение.

- Членове на Вашата организация са множество компании от различни сектори. Получавали ли сте някаква информация от тях дали виждат промяна в бизнес отношенията между ЕС и САЩ и в политиките, които те водят вследствие на това? Усещат ли някакъв натиск върху себе си?

- В бизнеса нещата не случват бързо и бизнес плановете са дългосрочни. Много важно в момента е как компаниите възприемат Европа, а не толкова отношенията между САЩ и ЕС. Бизнесът се нуждае от сигурност. Затова до известна степен компаниите изчакват да видят какви политики ще бъдат наложени и тази сигурност е нужна и от двете страни на Атлантика.

Някои компании от другата страна на океана са част от консултативни съвети към администрацията на САЩ, част от тях са по-силно ангажирани, други – не толкова. Така те се опитват да дадат своя принос за това [създаване на политики].

Така че няма нова търговска политика, която вече да е била обявена. Компаниите се надяват, че ще бъде подновен диалогът около инфраструктурните инвестиции в САЩ. Дали това ще промени техните инвестиционни решения или не, тези неща не се случват бързо.

По същия начин решението им как ще инвестират в Европа се базира на това как Европа се развива и колко стабилна е тя. Затова те я разглеждат отделно, не в контекста на отношенията между ЕС и САЩ, а дали е стабилна, какво ще се случи с Brexit. Мисля, че не трябва да го подценяваме, защото той е много важен, включително за страни като България. Това не е просто проблем за Великобритания и Брюксел, защото Brexit в крайна сметка ще има влияние върху всяка страна членка на ЕС, а оттам и върху американските инвестиции в тях.

- Brexit наистина е важен въпрос, а не виждаме почти никакъв напредък в преговорите, което предизвиква силна доза объркване и несигурност. Каква е Вашата визия за това как трябва да изглеждат бъдещите отношения между Великобритания и Европейския съюз и какви са основните принципи, които трябва да бъдат включени в споразумението?

- Ние, като организация, подкрепяме ЕС като едно цяло и не взимаме ничия страна. Въпреки това 25% от преките чуждестранни инвестиции на САЩ към ЕС са насочени към Великобритания. Това означава огромни инвестиции в страната, тя е много важен търговски партньор.

AmCham EU би предпочела, разбира се, това да не се случваше, ЕС да бе останал съюз от 28 страни членки. Затова всяко споразумение, което запазва по възможно най-добрия отношенията, които имаше преди, е идеалното решение за единния пазар, за да остане той възможно най-пълен от гледна точка на страните членки, и за митническия съюз. Това е от интерес на всички ни и със сигурност от интерес на американския бизнес.

Нашите принципи включват подкрепа на преходен период, по чието съществуване явно вече има съгласие, макар още да не е ясно как ще работи той, включително в правно отношение, и колко дълъг ще е, но договорката му е добър сигнал. Свободното придвижване на хора също е от съществено значение. За да могат компаниите да работят добре, те се нуждаят от умения, които са лесно преносими между страните. Важно е и свободното придвижване на стоки и капитал. Колкото по-строго се придържаме към това, толкова по-добре.

- Има много американски компании, които работят във Великобритания или чиято централа е там. Какво влияние има Brexit върху тях? Знаете ли дали някои от членовете Ви ще преместят дейността си в ЕС?

- Всяка компания трябва да има резервен план. Виждаме възможността някои компании да преместят част от служителите си в ЕС, но не мисля, че ще видим особено големи премествания. Не съм чула някоя компания да пренася централата си в ЕС.

Мисля, че Европа трябва да осъзнае и, че не е задължително те да се преместят от Великобритания в някоя европейска страна. Те може да решат да се преместят някъде извън континента.

Затова страните трябва да са внимателни в опита си да получат своето парче от тортата. Това не е от помощ за никого, а и не е сигурно, че те ще се преместят в друга страна членка на ЕС. Те може да се насочат към САЩ или Азия. Затова Европа трябва да поддържа гарда си и да остане конкурентна, ако иска компаниите да продължат да инвестират в региона.

- От 1 януари 2018 г. България поема председателството на Съвета на Европейския съюз. Имате ли някакви препоръки към българското правителство в това отношение и кои смятате, че трябва да са основните приоритети по време на председателството?

- Да, всъщност затова и делегацията ни е тук в България. Делегацията се състои от 19 високопоставени бизнес представители от САЩ, базирани в Брюксел, които представляват 150 компании от най-различни сектори.

Най-важният приоритет е гарантирането, че единният пазар ще продължи да се развива и че ще се продължи да се говори за ползите от него за европейските граждани. Това е всеобщ приоритет.

В рамките на единния пазар, бихме казали, завършване на енергийния съюз, на съюза на капиталовите пазари, банковия съюз, както и единния цифров пазар, който е един от ключовите теми.

Като организация, която работи в множество сектори, ще публикуваме препоръки за председателството. Те ще бъдат конкретно насочени, например към здравеопазването – включително електронното здравеопазване и защо то е важно – както и към други сектори.

Основната ни препоръка към председателството е България да не се опитва да прави твърде много. Според нас българското председателство трябва да е готово да поеме това, което остане от естонското председателство, и не да излиза с нови инициативи, а да продължи важните такива, които вече съществуват, и да се опита да ги приключи добре. Бих подчертала най-вече дигиталния сектор, особено потоците от данни.

От гледна точка на приоритетите България трябва да бъде реалистично настроена и да не си поставя твърде високи цели. Освен това в момента има и външни предизвикателства. Последните са свързани с резултатите от референдума в Каталуния – дали е законен или не – и влиянието, което това може да има върху председателството и дали няма да се наложи България да управлява последствията. А не трябва да забравяме и Brexit.

По статията работиха: автор Виктория Тошкова, редактор Десислава Попова

Последни новини

Коментари (2)

2
 
13
 
2
преди 2 седмици
Няма профилна снимка
Реално погледнато, би било още по-странно да оставят нещата в наши ръце. Представяте ли си, как държава, тотално компрометирана от към доверие. Държава, която един прост търг за строеж на селска чешмичка не може да проведе, без някой да надпише 3-но цената и да прибере едни пари. Те такава държава да бъде оставена да решава бъдещето на ЕС.
И при положение, че си знаем управляващите, и че всички ние сме виновни за положението, защото освен да седим пред компютрите и да се оплакваме, никой нищо не прави статуквото да се промени. И сега да се врътнем като обидени госпожички - ама те не ни дават да вземаме решения... е малко е детинско.
1
 
14
 
1
преди 2 седмици
Няма профилна снимка
Ясно, казано на кратко, трябва да сме реалисти и да правим това което ни се каже. Искали да се повдигне въпроса за TTIP, значи ще го направим. Каквото друго ни кажат, също.
Просто и ясно.

Още от Имената на бизнеса
Виктория Миткова: Обмисляхме инвестицията във ВУЗФ с години