Бонуси за всички

Забележителният растеж от 5,2% на доходите на домакинствата в САЩ миналата година - най-голямото увеличение след последната рецесия - е рядко добра новина за затормозената американска средна класа. Не трябва обаче да сме толкова възторжени. Това едногодишно подобрение на ситуацията не може да компенсира десетилетията почти стагниращо благосъстоянието на средната класа. Федералният резерв изчислява, че средният доход на 95% от домакинствата в САЩ е нараснал с по-малко от 10% в реално изражение между 1989 и 2013 година, пише в свой анализ за Bloomberg Майкъл Шуман.

Няма недостиг на предложения как да бъде решен проблемът - от коригиране на данъчните ставки през повишаване на минималната заплата до разваляне на търговския споразумения. Едно възможно решение, което не е обсъждано кой знае колко, произлиза от една много капиталистическа концепция - заплащане според резултатите. 

Икономиката на САЩ до голяма степен е предимно частна и не всичко зависи от правителството. Това означава, че в крайна сметка акционерите и изпълнителните директори на корпоративна Америка носят отговорност за укрепването на средната класа. През последните години обаче сме свидетели точно на обратното. Докато капиталистите се тъпчат с колосални бонуси и разточителни обратни изкупувания на акции, те се отнасят към отрудените си служителите като към разходи, които трябва да бъдат контролирани, оставяйки на обикновения работник трохи.

По някакъв начин обаче изглеждащите непреодолими различия между капитала и работната ръка трябва да бъдат преодолени. Малко принципи са по-значими за американската традиционна пазарна икономика от правото на работещите хора да берат плодовете на труда си. Прилагайки този идеал в един доста по-широк мащаб, можем да започнем да преодоляваме нарастващата пропаст в доходите по един щадящ бизнеса начин, като се напаснат интересите на акционерите, ръководството и работниците.

Разбира се, има за какво да бъдат критикувани схемите за заплащане въз основа на резултатите, включително бонусите и комисионите. Проучванията сочат, че финансовите стимули невинаги карат хората да работят по-усилено или по-добре в дългосрочен план. Тези, които не са способни да се конкурират, могат да изостанат още повече.

Трябва обаче да възприемаме системата за заплащане, основаваща се на резултатите, не като подкуп за добро поведение или мотивиращ инструмент, а като честна компенсация за изключително важния принос към по-голямата корпорация. Награждаваме главните изпълнителни директори за цялостното представяне на компанията - печалбата й, цената на акциите и т. н. - а защо не всеки служител?

Основният проблем в днешното корпоративно управление е непряко изразеното схващане, че само висшето ръководство и директорите са отговорни за успеха на компанията. Печалбата зависи в не по-малка степен от работниците, които правят сандвичи, нареждат рафтовете или бършат пода. Без тях главните изпълнителни директори няма да имат компании, които да ръководят, а акционерите нямат да имат печалба, която да приберат.

В тази светлина обаче схемите за заплащане, основаващи се на резултатите на компанията, не отиват достатъчно далеч. Според консултантската фирма PayScale висшето ръководство получава много повече бонуси, отколкото редовите служители. В нейното най-ново корпоративно проучване анкетираните посочват, че 75% от директорите и мениджърите са получавали бонуси, докато само 47% процента от имащите право на това работници са получили допълнителни суми. (Делът е изчислен като се изключат други служители, които дори не са се класирали за бонуси в тези компании, така че всъщност реалният процент вероятно е дори по-малък).

Такива схеми трябва да обхващат всички служители - от главния изпълнителен директор до поддръжката. Работещите почасово също трябва да бъдат включени. А още по-добре - повишаването на заплатите да бъде свързано с цялостното корпоративно представяне. Ако се увеличат печалбите, трябва да се увеличат също заплатите на всички служители. По този начин средностатистическият служител ще участва в разпределението да допълнителните възнаграждения в компанията, които са се получили благодарение на по-големите приходи, по-високата производителност, революционните иновации, за които са спомогнали всички служители.

Ако приемат такава схема, то компаниите ще помогнат сами на себе си. Според неотдавнашен доклад на PayScale е по-вероятно най-добре представящите се компании, т.е. тези които са номер едно в секторите си и са надхвърлили очакванията за приходи през 2015 година, да предложат бонуси, да изплатят някакви стимули на екипите си, да предложат планове за заплати, основаващи се на заслугите, или да предложат на работниците си акции като поощрение.

Някои догматични капиталисти може да не одобрят такива реформи, тъй като богатите ще трябва да споделят част от печалбата си. Ако обаче не бъдат взети такива мерки, последиците ще бъдат още по-лоши. Американската икономика, която нарасна с умерените 1,1% през второто тримесечие има нужда от по-стабилна средна класа, която да движи растежа. Ако тези тенденции продължат, това означава, че бизнес елитът на практика приканва правителството да се намеси, за да стесни пропастта между бедни и богати с по-високи данъци, задължителни равнища на заплащане, по-строга регулация и дори може би още по-лоши неща.

Разочарованите работници се нахвърлят на Уолстрийт, търговията, мигрантите - всяко нещо и всеки, когото могат да обвинят за неволите си. Като обвържат по-тясно заплащането на служителите с представянето на компанията, мениджърите могат да насочат всички заинтересовани лица в компанията към обща цел, която е от полза за всички - по-печеливши, по-конкурентни и по-ефективни фирми. Дори най-алчните капиталисти би трябвало да са в състояние да оценят това.

БТА