Какво представляват варантите?

Варантите (warrants) дават на притежателя си правото, но не и задължението да купи или продаде предварително определено количество ценни книжа по предварително фиксирана цена в определен срок или на определена дата.

Законът за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) дефинира варанта като «ценна книга, която изразява правото за записване на определен брой ценни книжа по предварително определена или определяема емисионна стойност до изтичането на определен срок».

Варантите от американски тип позволяват те да бъдат упражнени по всяко време до датата на падежа им, а тези от европейски тип могат да бъдат упражнени единствено на датата на изтичането им. Според горната дефиниция на ЗППЦК на капиталовия пазар могат да се издават варанти от американски тип.

В зависимост от това дали правото е за покупка или продажба на ценната книга, то варантите следва да се разграничат, съответно на «кол варанти» и «пут варанти».

От тази гледна точка варантите много наподобяват опциите, но за разлика от последните, те се емитират от съответната компания, вместо от инвеститора, който притежава ценните книжа, върху които са издадени опциите.

Инвеститор ще закупи кол варанти, ако очаква цената на съответната ценна книга, върху която са издадени, да се покачва, а притежателите на пут варанти залагат на понижение на цената.

Когато акционер придобие варанти, той може:

- да ги упражни, чрез покупка/продажба на акции, съответно, ако те са кол/пут варанти

- да ги продаде по текущите пазарни цени;

Ако не извърши едно от двете посочени по-горе действия в рамките на предварително определения срок, притежателят губи варанта.

При първия вариант, ако става въпрос за кол варант и той дава право на записване на една акция по емисионна цена от 15 лева, а в момента книжата на дружеството се разменят при цена от 25 лева за брой, то притежателят на варанта може да упражни правото си и да закупи акциите от компанията за 15 лева и веднага (или впоследствие) да ги продаде при цена 25 лева на пазара, в резултат на което ще реализира печалба от 10 лева (без транзакционните разходи).

При втория вариант възниква въпроса при каква цена на варанта притежателят му ще е съгласен да го продаде, отговорът на който изисква разграничаване между вътрешна стойност на варанта (теоретична стойност) и времева стойност на варанта.

Теоретичната стойност на варанта има следната логическа формулировка:

Pw = Max[N*(Pm – Ps);0], където:

Pw – теоретична цена на варанта
N – брой ценни книжа, които могат да се закупят с един варант
Pm – пазарна цена на ценните книжа
Ps – страйк цена, или фиксираната цена, по която могат да се закупят ценните книжа - обикновено страйк цената е фиксирана, но има и варанти с променлива цена.

С други думи, стойността на варанта ще е равна на разликата между пазарната цена на ценните книжа и страйк цената, умножена по броя ценни книжа, които могат да се закупят с един варант, само ако получената от това стойност е по-голяма от 0, или пазарната цена на ценните книжа е по-голяма от страйк цената.

Ако пазарната цена на ценните книжа е по-малка от страйк цената, по която могат да се закупят ценните книжа, то тогава варантът няма теоритична цена, а само времева стойност.

В редки случаи пазарната цена на варанта ще се различава значително от теоретичната, плюс транзакционните разходи, тъй като в противен случай ще може да има наличие на безрисков арбитраж – инвеститорът ще закупи варанта, ще го упражни, закупувайки акции, които иначе би купил по-скъпо от пазара.

В общия случай пазарната цена на варанта ще е по-голяма от неговата теоритична стойност, плюс транзакционните разходи, тъй като варантът има и времева стойност (time value).

На практика пазарната цена на варанта е сума от две стойности – теоретична плюс времева стойност.

Инвеститорите са съгласни да платят премия (времева стойност) над теоретичната поради това, че варантът има остатъчен живот, който също притежава стойност. Например, ако кол варант върху акции има теоретична стойност 10 лева и изтича на следващия ден, то логично е той да бъде оценен от пазара на 10 лева. Ако обаче падежът му е след 5 години и очакванията са, че цената на акциите на дружеството ще расте значително през този период, тъй като ще се увеличи техният фундамент, то той ще бъде оценен на повече от теоретичната му стойност (вътрешната стойност).

Например варантът се разменя при цена 50 лева, теоретичната му стойност е 10 лева, следователно разликата от 40 лева отразява очакванията на пазарните участници относно ръста на бъдещата цена на акциите на въпросната компания.

Докато теоретичната стойност е линейна функция на три променливи и следователно се определя лесно, то определянето на времевата стойност на варанта е по-трудно и същевременно решаващо за неговата крайна оценка.

При така зададените параметри на варанта за определяне на неговата теоретична цена, логично възниква въпросът ако цената на съответната ценна книга, върху която е издаден той, се промени с 1%, то с колко процента ще се промени цената на варанта. Или с други думи, как можем да определим чувствителността на варанта към цената на ценната книга, която чувствителност е известна като ливъридж:

Lw = %ΔPw, където:
         %ΔPm

Lw – ливъридж на варанта
%ΔPw – процентна промяна на теоритичната стойност на варанта
%ΔPm – процентна промяна на цената на ценната книга

Например, ако цената на една акция скочи с 20% и в резултат на това теоретичната цена на варанта, измерена с най-горната формула, нарасне със 100%, то ливъриджът ще е 5.

С други думи при 1% ръст на цената на акцията, стойността на варанта ще се покачи с 5%.