Празните къщи може и да са във Флорида, а ипотечните заеми за покупката им да са секюритизирани на Wall Street, но реално банките в Европа са тези, които бяха ударени най-рано от ипотечната криза.
На 9 август 2007 г. Европейската централна банка (ЕЦБ), а не Федералният резерв, изненада финансовия свят с решението си да отпусне спешни заеми на банките в еврозоната, пише The Economist.
Банковата система в Европа разчита повече от която и да било друга на заеми от финансовите пазари, но те пресъхнаха с началото на ипотечната криза. Нейните неволи не са свършили, защото въпреки добрите резултати от проведените стрес тестове на банките в Европа, недостигът им на финансиране се запазва.
От една страна някои финансови компании все още са заклеймявани като рискови и се принуждават да вземат назаем пари от ЕЦБ. В същото врем техните конкуренти в САЩ почти се издължиха на държавата за отпуснатите им през 2008 г. заеми по програмата за стабилизиране на банковата система.
Резултатите от тест в Европа показаха, че банките са добре капитализирани и рискът от шок в системата е малък. Ако това е вярно обаче, инвеститорите щяха да започнат да ги кредитират свободно. В крайна сметка именно стрес тестовете в САЩ помогнаха за възстановяването на доверието към банковия сектор там.
Тестовете в Европа обаче не бяха толкова убедителни. В най-лошия си сценарий те предвиждаха, че съотношението за капиталова адекватност на банките ще намалее само с 1 процентен пункт до 9%. Но обикновено банковите кризи го намаляват с около 4 процентни пункта. Тестовете в САЩ приеха спад от три процентни пункта в рамките на две години.
Положителната страна на тестовете е, че те помогнаха за разкриването на допълнителна информация за банките, която да успокои инвеститорите, че в системата няма заложени бомби със закъснител.
Банките в еврозоната и Великобритания трябва да рефинансират облигации за 3,3 трлн. долара до 2015 г., което е три пъти повече от сумата за щатските банки. Това се дължи от една страна на по-големия дял на банките в Европа от финансовата система, защото те са основен източник на кредитиране, за разлика от САЩ, където бизнесът прибягва по-често до пазарите на облигации и акции за тази цел.
Освен това немалко от банките в Европа имат повече заеми, отколкото местни депозити. Освен това те имат навик да купуват активи, деноминирани в долари, без обаче да събират доларови депозити, с които да ги финансират.
Този недостиг досега се покриваше от паричните пазари в САЩ, но засега риск апетитът там не дава признаци да се възстанови скоро. Тревожно за Европа е, че някои банки вече са преки конкуренти за финансиране на своите правителства, които също трябва да продават купища дълг, за да финансират бюджетните си дефицити.
Как банките ще се справят с недостига на средства зависи до голяма степен от надеждността на техните правителства. Например средните по големина германски банки са по-уязвими и имат големи нужди от рефинансиране, но все още могат да заемат на ниски цени, защото инвеститорите разчитат държавата да може да ги подкрепи. И след като Базелският комитет разводни новите правила за капиталова адекватност през тази седмица, германските банки могат да продължават до голяма степен по старому.
Банките в страните с фискални проблеми обаче не могат да се ползват от същата привилегия и трябва да се надяват пазарите да се възстановят, докато те разчитат на централните банки и държавните гаранции, за да финансират своя недостиг. Размерът на нуждите им е голям и скоро може да тества щедростта на властта, която вероятно ще съжалява, че прекалено големите банки не са били разделени на по-малки.
Ето защо единственото решение за европейските банки е да се изправят сами на крака. Това може да им наложи да увеличат дори повече собствения си капитал, отколкото е предписаното от стрес тестовете, да се разделят или продават свои активи. Ето защо денят на Страшния съд за банките в Европа съвсем не е отминал, защото стрес тестовете на отговориха на най-важния въпрос – как ще се адаптират банките към един свят, в който те вече не се възприемат като безрискови.


Три спектакъла тази седмица в Кукления театър във Варна
Шишков: „Баба Алино“ е новата емблема как може да се прави незаконно строителство в България
Украински туристи чакат до 12 часа на границата с Румъния по пътя към България
Музеят на Възраждането във Варна организира занимания за деца през лятото
Вече 3 месеца неизвестен стрелец се прицелва в търговски обекти и сгради във Варна
Утихналият имотен пазар позволява добри сделки и за купувачите, и за продавачите
Щ. Ножаров: Инициативата „Кошница с грижа“ ще намали конкуренцията
Кой печели войната в Украйна според посланик Тейлър, част 1
Кой печели войната в Украйна според посланик Тейлър, част 2
Й. Чуклев: Далеч сме от AI зима, по-скоро сме още в пролетта
BYD се включи в атаката срещу Ferrari
Трик за 17 евро прави улиците 100% безопасни
Следващият Opel Astra става кросоувър
Toyota направи Camry с два двигателя и 700 конски сили
Peugeot E-208 GTi: 276 к.с. и 350 км пробег с едно зареждане
Скачат ток и парно от 1 юли, цените били реалистични
Пазарът на имоти: Всичко между 250 хил. - 650 хил. евро е в средния сегмент
Вартоломей посрещна българския патриарх Даниил в Истанбул
Носител на "Грами", работил с Дуа Липа и Бритни Спиърс, бе убит
Нов скандал по морето: Издигат огромен къмпинг на "Бутамята" в Синеморец