Инвеститорите се отдръпват от опасни за околната среда индустрии

Взривяването на планини за извличане на залежи от въглища или изхвърлянето на милиони тонове въглероден диоксид в атмосферата за добиване на нефт от пясъци в Канада са едни от най-остро критикуваните от еколозите индустриални дейности, но в същото време те представляват напълно легални и доходоносни практики. За растящ брой банки обаче това няма значение, пише New York Times.

След години на правни усложнения, свързани с опазването на околната среда, и все по-строгия надзор над банките, които финансират „най-мръсните“ индустрии, няколко големи търговски банки решиха да се противопоставят на индустриалните дейности, които намират за рисковани за репутацията си.

Като най-нов пример за тази промяна в политиката е изявлението на банковия гигант Wells Fargo от миналия месец по повод унищожаването на планински върхове за извличането на ресурси. Банката окачествява тази практика като „противоречива“ и заяви, че връзките й с компании, които я прилагат, са „ограничени и ще бъдат прекратени напълно“.

По данни на Rainforest Action Network, банката е участвала с ограничено финансиране в сектора, като от 2008 г. до април тази година за подобни проекти е отпуснала около 78 млн. долара.

Промяната на политиката на Wells Fargo следва други подобни примери от последните години, сред които стъпки за ограничаване на финансирането на открити рудници от страна на Credit Suisse, Morgan Stanley, JPMorgan Chase, Bank of America и Citibank.

Базираната в Лондон HSBC е ограничила връзките си с някои производители на палмово масло, добиването на което често води до обезлесяване в развиващите се страни. Холандската Rabobank е въвела условия за нефтени и газови компании, желаещи кредит, сред които и мерки за защита на околната среда и водата.

В някои случаи банките просто искат да изглеждат „по-зелени“ в области, където нямат особен бизнес интерес, а от друга страна няма признаци, че компаниите, свързани с опасни за околната среда дейности изпитват трудности при намиране на финансиране за проектите си.

Въпреки това, според банкови анализатори, ожесточеният дебат за промяната в климата, качеството на водата и други екологични проблеми принуждава банките да взимат по-трудни и понякога неудобни решения за това на кого отпускат кредити и за какво.

„Едно е вашият потенциален кредитополучател да замърси река с цианид– това е незаконно, но ако просто изхвърля въглероден диоксид в атмосферата – нещо, което не е изрично незаконно, какво правим?“, казва Карина Литвак, инвестиционен директор на базираната в Лондон F&C Investments. „Донякъде банките са в затруднено положение, защото се борят за бизнес възможности и ако станат прекалено стриктни, рискуват да загубят бизнеса си от други не толкова взискателни конкуренти“, допълва тя.

Рисковете за околната среда са във фокуса на банките от 80-те и началото на 90-те години, когато съдилищата започнаха да принуждават банките да поемат известна отговорност за замърсяването и другите екологични проблеми, причинени от тяхното финансиране.

Сега обаче при финансирането на находища за нефт и газ, проекти за ядрена енергия, изграждането на нефтопроводи, сметища, дърводобив и използването на генномодифицирани организми за земеделие и много други, банките са принудени да обръщат внимание на цяла нова палитра от екологични въпроси.