Повече пари за здраве, но не за сметка на по-висока здравна вноска

Преди дни здравният министър д-р Стефан Константинов изрази мнение, че един от пътищата да се осигури по-качествено здравеопазване в България, е да се увеличи здравната вноска. Той призна, че в момента сред страните от Европейския съюз България отделя най-малко средства за здраве на глава от населението и посочи като възможен изход от тази ситуация евентуалното увеличаване на здравната вноска, която сега е 8%.

Според експерти във фармацевтичния бранш обаче твърдението, че по-качествено здравеопазване може да се постигне с вдигането на здравната вноска е напълно невярно.

Председателят на консултантската фирма, занимаваща се с анализи на фармацевтичния сектор, Top Management Advisors Юлиан Узунов каза за Investor.bg, че има други механизми за увеличаването на парите за здраве, които са далеч по-рационални.

В последните години заделяните пари за здравеопазване у нас варират между 3 и 4% от брутния вътрешен продукт на страната, което е изключително нисък разход, но проблемът не се изчерпва с това. Като се има предвид, че ние имаме един от най-ниските БВП в Европа, то самата номинална стойност на дела за здравеопазване от 4% е много ниска, обяснява експертът. По думите му дори страни като Албания харчат повече за здраве.

Вторият проблем е, че 1,5 милиарда лева, събрани през годините от здравни вноски на здравноосигурените лица, миналата година бяха прехвърлени от резерва на здравната каса във фискалния резерв, което означава, че не могат да се ползват за здравноосигурителни плащания. Ако тези пари влязат отново в здравната система, това ще е значителен приход и много по-рационален подход към качественото здравеопазване, отколкото ръст на здравната вноска, коментира Узунов.

Експертът припомни, че целият държавен бюджет за здравеопазване в момента е около 3 милиарда лева. Тоест ако се влее сумата от 1,5 милиарда лева в здравеопазването тя ще се усети осезаемо и наистина ще повиши качеството на здравните услуги.

Повишаването на здравната вноска е безсмислено и поради друга причина, твърди Узунов. Преди всичко държавата трябва да прояви воля да събира здравните вноски на неосигурените лица. По различни данни към момента това са между 1,2 и 1,5 милиона граждани. В противен случай, ако бъде увеличена здравната вноска, ще бъдат натоварени още повече здравноосигурените лица - тези които плащат, за сметка на неосигурените.

Освен това има още 200-300 хиляди души, които имат отлични финансови възможности, но не плащат здравни вноски, поради свое вътрешно убеждение, че държавата не осигурява нищо в замяна. Така че ако се прибавят и те, парите за здравеопазване у нас ще се повишат чувствително, а от там и услугите в сектора, твърди експертът.

Друг е въпросът, че парите в здравеопазването никога не стигат. Дори да се налеят допълнителни ресурси от увеличение на вноските, това няма да има никакъв ефект, защото липсва преструктуриране на здравния сектор. Необходима е политическа воля за провеждане на здравна реформа, а не палиативни мерки, като повишение на здравната осигуровка, категоричен е експертът.