Ситуацията в Украйна като „политически кадаиф“

Ситуацията в Украйна все повече започва да прилича на „политически кадаиф“. Анализаторите все по-осезаемо губят ясна представа за процесите там. Изпуснатите емоции започват да дават първите си плодове и вече никой няма рационален ход назад.

Русия анексира Крим! Този факт върна времето назад с един век за начините на решаване на междудържавни спорове. В Киев Путин вече се отъждествява с Хитлер, същото е отношението на руснаците към новите политици в Украйна. Руският лидер повиши рейтинга си до 70% в страната си, но извън пределите й доверието към него се разля из Марианската падина. Руснаците пеят песни за победата, само че не мога да се сетя кого са победили в конкретния случай.

Ако има действително „победители“, това са кримските пенсионери. По разпореждане на Путин за тях ще има почти двойно увеличаване на пенсиите. Вече е пусната в обращение нова географска карта на „необятната руска земя“, включваща и новоприсъединената кримска територия. Пълно опиянение! Всички знаем за легендарната руска обич на две бутилки водка. Тя е шумна, стихийна и наситена с лепкави целувки. А какво става на следващия ден? Настъпва тежък махмурлук от типа „забит нос в масата и повтаряне на рефрена „никой не ме обича“. Защо ли?

Забравете за санкциите. Това, от което Путин наистина ще го заболи най-много, е бягството на чуждестранните инвеститори. За първото тримесечие на тази година предварителните прогнози са за изтегляне на 70 млрд. долара, което представлява близо 3,2% от БВП. Има съвсъм осезаем риск руската икономика да навлезе в рецесия през 2015 г.. За последната година обезценката на рублата е близо 22% спрямо основните валути. Вносните стоки представляват около 40% от цялото потребление.

От друга страна, чуждестранните банки в Русия почти замразиха кредитирането си, а някои от тях заявиха твърдото си намерение да напуснат руския финансов пазар. Кредитите линии към Русия са орязани. Само преди година и половина валутните резерви на Руската централна банка доближиха нивото 600 млрд. долара. Към края на януари те вече са под 500 млрд. долара. Тази тенденция ще се запази със сигурност.

В Кремъл осъзнават, че единственият начин за частично компенсиране на отлива на чуждестранен капитал е активирането на държавен ресурс. Само че от това произтичат два основни риска – доказаната неефективност при управление на публични проекти от страна на държавата и изобщо начинът, по който се прави бизнес в Русия. Ако трябва да използвам само едно определение за „руския начин“ на правенето на бизнес, бих използвал „метода на големите първоначални разходи“.

Откъдето и да го погледнете, много скоро средностатистическият руски гражданин ще почувства „победата“ през изпразването на джобовете му. За пореден път се убеждавам в правотата на максимата, че когато печелиш нещо, не знаеш какво губиш и обратното.

Според анализаторите от Дойче Банк Русия не трябва да се разглежда вече като страна, спадаща към групата на водещите развиващи се икономики. Най-ярките представители на тази група са Китай, Индия и Бразилия. Последните събития изтласкаха „Голямата мечка“ от тази група, по всяка вероятност за дълго време. Чуждестранните инвеститори имат панически страх от политическа нестабилност в дадена държава.

Бих желал това изрично да бъде разбрано – не от икономическата колебливост, не от тежките административни режими, а най-вече от политическата нестабилност.