IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Г. Тодоров: Демографският проблем е най-големият бич за солидарната система

С възстановяването на икономиката пенсионните фондове биха могли да погледнат по-смело към пазарите, смята изпълнителният директор на "ЦКБ Сила"

14:42 | 24.04.14 г. 18
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
Г. Тодоров: Демографският проблем е най-големият бич за солидарната система

Какви са предизвикателствата пред пенсионните дружества? Каква е тяхната роля в пенсионната реформа? Има ли проблеми в системата и от какво естество са те?

Отговор на тези въпроси потърсихме от главния изпълнителен директор на ПОАД "ЦКБ Сила" Георги Тодоров, с когото разговаряхме по време на честването на 20 годишнината от създаването на дружеството. Ето какво сподели той пред Investor.bg:

Г-н Тодоров, какво се промени за "ЦКБ Сила" за тези 20 години?

Откакто "Химимпорт" стана основен акционер, пазарният дял по осигурени лица се повиши три пъти, а по нетни активи – пет пъти. Към 31 март в "ЦКБ Сила" осигурените са над 400 хил., а управляваните нетни активи са за над 700 млн. лв. Средногодишната доходност в двата задължителни фонда за последните 10 години е над 5,1%. Тук се включва и кризисната 2008 г., когато всички дружества, занимаващи се с инвестиции, а не само пенсионните, регистрираха двуцифрени спадове.

Имаше го и този момент през 2009 г. и през 2011 г., когато дружествата не успяха да покрият дори годишната инфлация?

Имаше го, да. През 2011 г. дори само три дружества завършиха на плюс, като "ЦКБ Сила" бе едно от тях, и то в трите фонда. А това е и основната цел – реализирането на положителна доходност. Въобще пенсионните фондове на капиталов принцип се явяват лекарството за демографския проблем, особено в страни като България.

В днешно време това, от което трябва да се пазят и с което трябва да се борят, е инфлацията, по какъвто и начин да се изчислява тя. Т.е. би трябвало те да дават реална доходност. А ситуацията в България не е много лека. Един от основните проблеми е нередовното внасяне на осигурителни вноски, а на второ място – големият дял на сивия сектор.

Демографският проблем пък е най-големият бич за солидарната система – по-малко работещи осигуряват повече пенсионери.

А как оценяването наличието на дефлационни процеси и понижаването на инфлацията?

При всички случаи наличието на подобни процеси не е добре за която и да е икономика в дългосрочен план. За инвестициите на дружествата може да се каже същото.

Какъв трябва да бъде начинът на инвестиране на дружествата – по-консервативен или по-рисков?

Това е записано в инвестиционната политика. Изискванията на закона са начинът на инвестиране да бъде ясно дефиниран. По принцип пенсионно-осигурителните фондове са консервативни инвеститори. Те не търсят спекулативна печалба. Ако се търси такава, тя е при умерен риск и то с малка част на активите, защото все пак целта е да се гарантират не големи печалби, а вложенията на осигурените лица.

Ако икономиката се възстанови, а изглежда, че забелязваме такива индикации, ще инвестират ли пенсионните дружества по-рисково?

Неминуемо това ще се случи, защото при една по-стабилно развиваща се икономика, не само на България, но и на европейските държави като цяло, ситуацията би била по-стабилна. Това би дало възможност на пенсионните фондове като инвеститори да погледнат малко по-смело към пазарите. Не е тайна, че почти всички дружества инвестират малка част от своите активи в акции. Търсят се повече държавни ценни книжа, първокласни облигации.

По-голяма тежест на индивидуалния принцип пред солидарната система – това ли е ключът към пенсионната реформа?

Това е труден въпрос, чийто отговор трябва да се вземе след задълбочен анализ. По сега действащия модел в България много малка част от осигуровките на едно лице отиват за допълнително осигуряване – само 5% от вноските, докато около 3,5 пъти по-голям дял отива в солидарния стълб. Т.е. законодателят съвсем ясно е дал приоритетите. Според мен съвсем правилно се е тръгнало с по-плахи стъпки, но като цяло може би точно натам ще се върви, особено при все по-малкото работещи в държавата.

Все още малко хора са осигурени. Ще се промени ли това?

Практиката от последните години показва, че заинтересоваността на осигурените лица се повишава с всяка изминала година. Клиентът ще е все по-активен, а пазарът ще започне да играе ключовата си роля в определянето на търсенето и предлагането и на конкуренцията между дружествата.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 10:19 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

18
rate up comment 1 rate down comment 0
ПИЧ
преди 9 години
lordrad, много са 85 години бе човек, колко са тия на 85 години
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
17
rate up comment 2 rate down comment 1
rumen221
преди 9 години
Приятели,1. Производителността ни е 27%, а заплатите 17% от средноевропейските2. БНП е 47% от средноевропейския, а средните ни доходи 25%3. Събраният Данък печалба за миналата година е 2.2 милиарда, значи декларираната печалбата е 22 милиарда (истинската е по-голяма, около 35 милиарда), а съгласно Чл.60 от Конституцията ни таваните за осигуряване и облагане са ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННИ!- Целият бюджет на държавата е само 28 милиарда! Следователно:- Безусловно ИЗРАБОТЕНАТА средната заплата е 1 500 лв. и може да се плаща от утре!!!А 80% от работещите ГЛАДУВАТ!!!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
16
rate up comment 2 rate down comment 0
rumen221
преди 9 години
Труда е СТОКА КАТО ВСЯКА ДРУГА Ползваш - Плащаш!ФАКТИ:- ЖИЗНЕНИЯ МИНИМУМ е 241лв., А ОБЩЕСТВЕНИЯ Е 562лв (да се облечеш, сгрееш и да идеш за работа и всеки да отгледа наследника си = 1 обществен +1 жизн. мин.)ИЗВОД- МРЗ (чисто) трябва да е 800лв. (бруто 1 340лв), А МИН. ПЕНСИЯ ЗА ТРУД = 60% от МРЗ = 480лв.(Данъците за трета категория труд са 37,5% + 20%ДДС + 10% акцизи и др. = Общо 67,5%, и 30% за пенсиите, а за Девидентите е само 5%) - Затова Е.С. иска мин. заплата 700 евро (чисто 400)!.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
15
rate up comment 3 rate down comment 0
balkando
преди 9 години
Би се получило, ако нямаше финансови кризи. Все по-чести при това. Капитализационния модел (или спестовния) разчитат на финансова стабилност или най-малкото на дългосрочната стабилност на някакви достъпни активи. Такива активи в момента, в които да се влагат пенсионни средства за след 20-30 или 50 години, май няма ? Не е случайно, че солидарния модел е преживял бурно развитие точно след икономически и финансови кризи, и след войни. Във всичко останало, логиката ти е безупречна.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
14
rate up comment 7 rate down comment 2
Tony
преди 9 години
Или:Солидарната система е най-големият бич за Демографският проблем! :)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
13
rate up comment 17 rate down comment 2
lordrad
преди 9 години
Държавата следва да възприеме друг подход.Всички работели до сега следва да се пенсионират по стария начин като пенсиите им се гарантират от бюджета, защото вноските има са заминали за него.Но новите работещи следва да ги оставят свободно да внасят както си искат в банки и т.н. всеки сам да се погрижи за старините си.Държавата следва да се грижи в случай на трайна неработоспособност но доказана и за абсолютно всички навършили 85г.Работил, неработил стигнеш ли 85г. пенсия.Важно е и всички полицаи, военни и държавни служители да започнат да си внасят сами колкото си искат и да бъдат извадени от държавния бюджет.Малцинствата по същия начин ако работят да си внасят ако ли не няма пенсия.Само ако заболее сериозно или навърши 85г.Помощи за деца само до две.Така ще бъде справедливо.Здравното осигуряване по същия начин.Като искаш качество си плащаш в брой или се застраховаш предварително и разходите от здравна застраховка.Като Каското за кола. Сегашния начин е погрешен и неефективен.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
12
rate up comment 3 rate down comment 0
misanthrope
преди 9 години
Добре добре :)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
11
rate up comment 4 rate down comment 1
doba
преди 9 години
Ако активите в ПОК се управляват както трябва, пекарите ще се редят на опашка да ти продадат хляб.В момента възрастните хора в много страни са едни от най-ухажваните клиенти, вкл. и в БГ.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
10
rate up comment 8 rate down comment 1
misanthrope
преди 9 години
Не че не се разбираме, а ти не ни разбираш. Прекалено учебникарски гледаш. Щом партидата е индивидуална, значи не зависи. Единственото нещо с реална цена е труда и жизнено необходимите ресурси като вода, храна, въздух. За съжаление никое от тях не може да се съхранява продължително време, така че се налага да придобиваме активи, които не са ни необходими, но можем да съхраняваме, с идея в даден момент да ги разменим за такива, които са ни необходими в този момент. Въпросът е дали ще има кой да размени с нас тези активи.Ако съм в пустинята с 3 кила злато, това не ме урежда, защото на 100 мили наоколо няма кой да размени с мен и литър вода за това злато, разбираш ли?Имаш си в лелеяната индивидуална партида 100 левчета да кажем и бодро отиваш в пекарната, казваш на младежа там ХЕЙ, дай един хляб, ето ти 100 лева. Младежа ти казва АЕ БЕГАЙ БЕ СТАРЕЦ! Дръж си стоте лева. Ако ми потрябват 100 лева на всака крачка има по един старец със 100 лева, давам му един хляб и готово, така че бегай.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
9
rate up comment 4 rate down comment 2
doba
преди 9 години
Май не се разбираме с форумците по-долу.Че сегашното положение е розово, не е, и най-вероятно противопоставянето ще расте.*******************************************************************************************************Думата ми е, че ПОК не са засегнати от демографските проблеми на страната и ЕС като цяло.При тях пенсионните партиди са индивидуални, т.е. доброволни или не, парите се превеждат по поименна сметка: на Иван, Драган, Фатме, *** и т.н.Ако парите в ПОК се управляват умело, те ще растат и би трябвало да покрият инфлацията.Мрънкането на Г. Тодоров по темата е неоправдано.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още