IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Негативните лихвени проценти - новата реалност на европейските финансови пазари

Заради нуждата от противодействие на дефлационните заплахи на Стария континент финансовата наука прекрачи своите граници

12:07 | 20.09.14 г. 2
Автор - снимка
Създател
<p style="text-align: justify;">
	Пазарите трябва да започнат да мислят негативно. <em>Снимка: Ройтерс</em></p>

Пазарите трябва да започнат да мислят негативно. Снимка: Ройтерс

Представете си, че заемате пари, но връщате по-малко от първоначалното. Звучи ви абсурдно? Добре дошли в новия свят на европейските финансови пазари, пише Financial Times.

„Негативни лихвени проценти“ може да звучи нелепо, както са били отрицателните числа за древните математици. Заради нуждата от противодействие на дефлационните заплахи в еврозоната обаче финансовата наука прекрачи своите граници.

В началото на септември Европейската централна банка (ЕЦБ) направи повече в сравнение с това, което Федералният резерв на САЩ (Фед) и Английската централна банка (АЦБ) биха дръзнали да направят. Европейските централни банкери бутнаха един важен лихвен процент още по-надълбоко в негативната територия. Централната банка на Швейцария, която се бори да предотврати поскъпването на франка, не остава по-назад, въпреки че за малко не премина нулевата граница.

В резултат на това лихвените проценти станаха отрицателни и то не само за краткосрочното финансиране, каквото например е това между банките. Доходността по 2-годишните правителствени облигации, която се движи обратнопропорционално на цените им, е отрицателна в Ирландия, Белгия и Германия. В този изкривен свят финансовите министри печелят пари като заемат от пазарите.

Промяната повдига редица въпросителни. Ще окуражат ли отрицателните лихви кредитополучателите, а не само финансовите министри да действат безотговорно? Ще продължат ли да функционират финансовите пазари, ако кредиторите губят пари от трансакциите? Откри ли ЕЦБ нов начин, чрез който централните банки да предоставят положителен шок от страна на търсенето, който да побутне мудните икономики? Ако държането на парите подкопава тяхната номинална стойност, то това би било голям стимул за бързото им харчене.

ЕЦБ не мисли да изпраща лихвите до още по-отрицателни нива, отколкото вече са по разплащателните сметки на домакинствата и предприятията. Ако го направи, това може да предизвика дори банкова паника, тъй като цената за държането на пари по сметки може да оправдае разходите по държането им в сейфове или за охраняването им. Целта е да се гарантира, че ликвидността, която ЕЦБ влива във финансовата система – включително чрез целенасочените дългосрочни операции по рефинансиране, които вече стартираха – ще достигне до реалната икономика, вместо да се връща отново и да престоява по виртуалните сметки.

Принуждавайки банките да плащат за това, че съхраняват средствата си при ЕЦБ, Марио Драги каза, че пониженията на лихвите – ход, който предприе в началото на септември – ще бъдат последните. Но ЕЦБ показа, че лихвените проценти могат да бъдат избутани в тъмна негативна територия без финансовата система да изпада в криза. Това би стимулирало тяхното използване навсякъде или при бъдещи кризи.

Притесненията относно негативните лихвени проценти – които най-вероятно бяха причината Фед да не отиде толкова далеч – са, че кредитирането и депозирането ще претърпят застой, след като печелившите търговски възможности изчезнат. Най-засегнати ще бъдат фондовете на паричния пазар, които се явяват алтернатива на банковите сметки и предоставят ликвидност на финансовата система. Когато краткосрочните лихви станат отрицателни, за тях е по-трудно да доставят атрактивна възвръщаемост, въпреки че остават безопасни и ликвидни.

Това, което може би остана незабелязано, е че абсолютните нива на лихвите не са толкова опасни за посредниците. Докато е налице позитивен спред – положителна разлика между лихвите по кредитите и депозитите - те все още могат да трупат печалби. Условията, предлагани от фондовете на паричния пазар, се сравняват с разходите по алтернативните инструменти.

Пълният ефект от европейското приключение под нулата все още е неизвестен. Процесът на приспособяване ще отнеме време. Доходностите на голям кръг активи могат да станат отрицателни. Пазарите все още не са оценили навлизането на еврозоната в пълна дефлация.

Но до този момент обемите на овърнайт паричните пазари остават незасегнати. Въпреки че фондовете на паричния пазар претърпяха резки отливи през юни, бяха налице силни притоци на средства през юли.

Светът може и да не мисли изцяло с главата си, но пазарите трябва да започнат да мислят негативно.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 16:22 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

2
rate up comment 2 rate down comment 0
misanthrope
преди 9 години
Ако дефлацията е по-голяма от отрицателната лихва, пак ще е на далавера. Абе тия не разбраха че не стаа така тая. Трябва инфлация и позитивна лихва, двуцифрена. Трябва да се окрадат парите на всички и да се оставят на нулата. Само така ще ги накараш да бачкат и да рискуват. Докато имат спестявания, даже и да пощипваш по малко от тях, те си трайкат. Е кат се разклати КТБто да видиш как почнаха да купуват имоти кат луди, ама само за седмица две, после утихна работата. Требва да усетят заплаха за главницата и тогава ще се у**ат и ще вкарат кинтите в икономиката. С Уихвата нема а стане
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 12 rate down comment 0
Angel62
преди 9 години
За целта на експеримента нека кажем, че имам разплащателна сметка в банка ААА с 1000 лв., лихва 0.1% и месечна такса 15 лв. Това аз го приравнявам на орицателна лихва от -17.9%.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още