IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

ГЕРБ и БСП със сериозни различия за казуса с КТБ и инфраструктурата

Партиите са единни само по 4 от общо 18 приоритета, стана ясно след четиричасови преговори

16:26 | 13.10.14 г. 29
<p>
	ГЕРБ и БСП не успяха да сближат вижданията си по повечето от приоритетите за управлението. <em>Снимка: БТА</em></p>

ГЕРБ и БСП не успяха да сближат вижданията си по повечето от приоритетите за управлението. Снимка: БТА

Очаквано ГЕРБ и БСП не успяха да сближат вижданията си и да излязат с обща позиция по повечето от приоритетите, за които двете партии смятат, че са важни, въпреки че проведоха консултации, които продължиха над четири часа. 

Целта на тези преговори, инициирани от ГЕРБ, е да се види с кои партии могат да излязат с обща програма и да направят коалиционно правителство.

На този етап е ясно, че ГЕРБ и БСП не могат да управляват заедно.

„Различията ни остават, някои от тях са диаметрално противоположни. Ние оценяваме като изключително трудна възможността за последващи преговори, освен ако не получим официално становище за темите, по които могат отстъпят“, обобщи Румяна Бъчварова, която е част от преговорния екип на ГЕРБ.

Янаки Стоилов от БСП обаче беше категоричен, че 12-те червени линии, които левицата обяви като приоритетни в предизборната си програма, нямат за цел да разделят партиите, а да дадат решението на проблемите в страната.

Въпреки това той обясни, че преговорният екип ще представи на БСП проблемните теми, за да могат социалистите да преценят дали и доколко могат да направят компромис с някои от приоритетите им.

”Очакваме от ГЕРБ да направи правителство, тази задача е решима», коментира Стоилов, според когото предсрочни избори отново не са решение за страната.

От левицата смятат, че е необходимо следващото управление да има стабилна парламентарна подкрепа и мнозинство, което да гарантира провеждането на неотложните реформи.

„Получихме и разбиране за формата на управление, което ние предлагаме - политически кабинет със споделена отговорност и подписване на коалиционно споразумение с ясно разпределяне на функциите в него и на ангажиментите, които всяка една партия, участваща в нея поема“, обяви Бъчварова.

Тя подчерта, че ГЕРБ иска да изкара пълен четиригодишен мандат, защото има много проблеми за решаване, а Янаки Стоилов добави, че БСП не настоява правителството да е е времево обвързано.

Цецка Цачева, която води преговорния екип от страна на ГЕРБ, коментира, че не е приемливо искането на Реформаторския блок следващият кабинет да има две години мандат. „Не може ние да определяме рамката, дали ще е цял мандат зависи от много фактори, но за нас е неприемливо да се поставят условия още отначало“, коментира тя.

Въпреки дългите преговори днес в крайна сметка се оказа, че ГЕРБ и БСП са единни само по четири от общо 18 приоритета, които спечелилата изборите партия поставя на масата.

Това са евроатлантическата ориентация на страната, спазването на международните договори и ангажименти, подобряване на бизнес средата, влизането в банков и енергиен съюз, възстановяването на доверието от ЕК и плащанията по оперативните програми.

По въпросите за КТБ и инфраструктурата пък двете партии имат сериозни различия. БСП има различни виждания от ГЕРБ кои са приоритетните инфраструктури проекти.

Относно ситуацията с КТБ социалистите настояват максимално бързо да се възстановят средствата на вложителите, а ако се наложи, държавата да даде пари, активите на банката да станат нейни. ГЕРБ пък смята, че трябва да се намери най-вярното решение и заради това настоява БНБ да повика международен консултант, да се направи анализ и да се предложат начини за излизане от ситуацията и да е посочено кой колко ще струва.

”По останалите осем приоритета имаме различия, те се отнасят за икономиката основно», обясни Менда Стоянова от ГЕРБ.

Сред тях са данъците - ГЕРБ настоява да се запази плоският данък, а БСП да се въведе подоходното облагане.

Като непреодолими определи различията между двете партии Менда Стоянова в сектор „Енергетика” заради разликите при вижданията за бъдещето на проекта АЕЦ „Белене“ и вдигането на цената на тока.

„Сериозни различия има в сектор „Сигурност“ и най-вече за правомощията на ДАНС и ГДБОП. Ние настояваме ГДБОП да излезе от ДАНС и да отиде в МВР. Имаме различия за икономическия растеж, защото според нас държавата не е фактор, който да осигурява работни места, а да насърчава това, а увеличаването на пенсии и заплати трябва да става само когато има икономически растеж“, посочи още Стоянова.

Спънка пред сближаването между БСП и ГЕРБ се оказа и правителството на Пламен Орешарски.

ГЕРБ ще иска от всички партии да дадат оценката си за него и да посочат грешките и пропуските му, за да се преодолеят, БСП обаче не определя предишната формула като грешна, а според нас е порочно и първопричина за последващата липса на резултати, коментира Румяна Бъчварова.

Според говорителя на БСП Атанас Мерджанов е право на ГЕРБ да иска оценка за кабинета на Орешарски, но тя вече е дадена от избирателите, които този път отредиха по-малко места на социалистите в парламента.

И така излезе, че въпреки че от ГЕРБ и от БСП определиха преговорите като конструктивни, Цецка Цачева от ГЕРБ приза, че към този момент по-скоро не вижда основа за бъдещото управленческо споразумение с БСП.

Според нея разговорът с БСП е преминал диалогично, докато не се е стигнало до обсъждане на 12-те червени линии.

Тя призна, че за нея е необяснима настойчивостта на колегите й от БСП по тях.

„На страната е нужда стабилност - политическа, икономическа и социална, и всеки, който би пренебрегнал един от тези фактори, може да не реши нито един от проблемите“, настоя обаче Стоилов.

„Това са отличителни за политиката на БСП линии. Те отразяват реалната ситуация в страната, тяхната цел не е да създаде прегради, а да определи приоритетите и да се предложат решения“, добави той.

След като вече е ясно, че БСП ще остане опозиция, социалистите и днес обещаха да са конструктивни, но дали ще се стигне до по-крайни реакции, зависи от ГЕРБ.

Още политически новини четете в Dnes.bg

 

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 18:01 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

28
rate up comment 4 rate down comment 1
vstoykov
преди 9 години
според нас държавата не е фактор, който да осигурява работни места, а да насърчава товаЧета Икономиката в един урок на Хенри Хазлит. Етатистите от миналия век са говорили същите глупости като този от настоящия - нищо старо не е забравено, нищо ново не е измислено. Пак са широко разпространени митовете за държавта-бог, която ще осигури работни места, ще вземе от богатите за да даде на бедните, ще помага на бизнеса (при което всъщност ще пречи - ако се анализират дългосрочните последици)...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
27
rate up comment 3 rate down comment 0
Miraka
преди 9 години
Така е, но цената на стабилността на системата все пак трябва да се плати от някой. Най справедливо е дасе плати директно от преките участниците в системата (депозанти или кредитополучатели), а не да се търсят заобиколни врътки през държавни пари.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
26
rate up comment 0 rate down comment 0
data
преди 9 години
това което се опитвам да ти кажа е че ще го платят я депозантите я кредитополучателите
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
25
rate up comment 1 rate down comment 0
Miraka
преди 9 години
Да мрънкат колкото си искат банките - този фонд е тяхно задължение. Държавата дори има право да им изиска вноските предварително на куп. Това със заема и последващо връщане на заема чрез увеличени вноски е дори жест от страна на държавата към банките.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
24
rate up comment 0 rate down comment 0
kalendar
преди 9 години
#24 е шега, обяснявам, за тия дето са слепи и глухи и нямат две капки акъл в главата да разберат що е сарказъм и ирония!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
23
rate up comment 0 rate down comment 0
kalendar
преди 9 години
Що говориш така за градският??? Няколко пъти май беше банкер на годината:)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
22
rate up comment 0 rate down comment 0
data
преди 9 години
Е или е в несъстоятелност или я национализираме . Те това са дупките . Опс има и трети вариант - хибриден : частен акционер осигурява капитала за попълване на капиталовата дупка а държавата осигурява ликвидност ( депозира средства който е взела на заем ) за да посрешне тегленето на депозитите при отваряне на банката - по принцип не лош вариант но при читав акционер , мустачко май не се вписва в тая графа :)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
21
rate up comment 1 rate down comment 0
kalendar
преди 9 години
Ама ти говориш все едно КТБ е тотална дупка, пък то надали е така. До колкото знам, даже в най-лошите описания има дупка от 3,5 милиарда, голяма част от които попадат(според днешното законодателство) в графата "невъзстановими". Те това е.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
20
rate up comment 1 rate down comment 0
data
преди 9 години
календарски , тука избираме между две дупки . Демек трябва да знаем коя е по малката
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
19
rate up comment 1 rate down comment 0
data
преди 9 години
Значи - държавата на гарантира едни 2 млрд пък да чака ония от баМките да им ги връщат ? Ха та те от 98-*** насам са събрали 2 млрд - за колко 16 г.. Та ти направи сметка тия допълнителните + лихвите с къв матуритет трябва да е заема . Естествено съществува опцията да вдигнат вноската така като гледам ще трябва да е тройно - ония ще ореват че ще оскъпят кредита Друга опция - продажба активите : някой спомняли си кво стана с активите на обявените в несъстоятелност банки през 97-*** ? Пак същото ще стане и изобщо не знам някой от вас дали е имал вземане даване със синдик но аз от личен опит мога да ви кажа че няма нито една читава такава продажба
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още