IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Има ли нещо общо между минималната заплата и производителността на труда у нас?

Между 2001 и 2014 г. реалният ръст на минималното заплащане е шест пъти по-голям от този на производителността на труда, изчислява Десислава Николова от ИПИ

08:45 | 25.04.15 г. 33
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p style="text-align: justify;">
	<em>Снимка: Ройтерс</em></p>

Снимка: Ройтерс

Тези дни министърът на труда и социалната политика Ивайло Калфин разви тезата, че „схващането на Европейската комисия за обвързване на минималната работна заплата единствено с продуктивността, не е достатъчно”. Според министъра, цитиран от пресцентъра на МТСП, „при разглеждане на минималната работна заплата (МРЗ) трябва да се отчетат по-широк кръг от фактори, между които икономическата ситуация в конкретната страна, значението, което подобно увеличение би имало за трудовата активност, данъчните промени, социалното подпомагане, както и разбира се, ефектът върху икономическата активност и подобряването на икономическите показатели.”

Министърът също така цитира ежегодното договаряне (разбирайте в повечето случаи - вдигане) на минимални осигурителни прагове всяка година като една успешна практика от България, пише в свой анализ икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Десислава Николова.

Цитираното изказване, за съжаление, показва дълбоко неразбиране на това как функционира пазарът на труда и то от страна не на друг, а на самия министър на труда. Това, което очевидно убягва на г-н Калфин, е че пазарът на труда, като всеки друг пазар, има страна на търсенето (на труд) и страна на предлагането (на труд). Заплатите, заетостта и безработицата са следствие от точката, в която тези две страни – на търсенето и на предлагането, се срещат.

От декларацията на министъра обаче излиза, че за него пазарът на труда представлява само страната на предлагане на труд, т.е. на тези, които търсят работа.

Да, безспорно увеличаването на минималната заплата ще стимулира икономическата активност, тъй като повече неактивни ще започнат да си търсят работа, привлечени от по-високия възможен трудов доход.

Но уравнението има и друга страна и това са работодателите. А колкото по-високи са разходите за труд, толкова по-трудно работодателите наемат някого и толкова по-лесно уволняват другиго, пише в анализа си икономистът в ИПИ.

А работодателите, особено в по-бедните области, в по-малките фирми, в тези с по-нисък марж на печалбата, в отраслите с ниска добавена стойност и с относително ниски заплати, са особено чувствителни към всяко покачване на минималната заплата, минималните осигурителни прагове и всякакви други тежести върху труд, посочва Николова.

В момента (към края на третото тримесечие на 2014 г.) минималната заплата е 60% от средната заплата във Видин и е между 50 и 60% от средната заплата в повечето области на страната (19 от 28-те области). За сравнение, средната стойност на това отношение в ЕС е около 40%. Предвид това, не е никак чудно защо в редица области, начело със станалата нарицателна област Видин, заетостта остава под критичните 40%, дори и през 2014 година.

Нямаше да е лошо министър Калфин да си беше направил труда да поговори с работодатели, особено от по-слабо развитите райони на България, смята Николова. Ако беше го направил, както ИПИ прави всяка година в рамките на своите регионални изследвания, щеше да чуе от тях как всяка следваща година те все повече изнемогват под нарастващата тежест на покачващите се минимална заплата и минимални осигурителни доходи.

Европейската комисия от години обръща внимание върху вредните ефекти от постоянното вдигане на осигурителните прагове и минималната заплата върху заетостта в България, особено сред по-нискоквалифицираните. Този негативен ефект се вижда повече от ясно и от анализ (на база на панелен иконометричен модел) на областно ниво, който ИПИ прави в момента и ще публикува до няколко седмици. Ефектът от вдигането на МРЗ върху загубата на заетост сред тези с начално и по-ниско образование е особено силен в областите, където минималната заплата е по-близка до средната, пише Николова от ИПИ.

Според министъра на труда ЕК греши като препоръчва, ако МРЗ ще се повишава, то ръстът да се обвърже с този на производителността на труда. Това очевидно е било и кредото на всички управлявали от 2000 г. насам, тъй като виждаме, че ръстът на МРЗ в реално изражение изпреварва около шест пъти (!) този на производителността.

В номинални стойности от 2001 до 2014 г. МРЗ нараства 351%, докато ръстът на производителността за същия период е 172%. Ако дефлираме и двата ръста с имплицитния дефлатор на брутния вътрешен продукт (136% за периода от 2001 до 2014 г.), то тогава излиза, че реално производителността е нараснала с 15% за целия период, а МРЗ – с 91%, т.е. ръстът на МРЗ е шест пъти по-голям, изчислява икономистът.

Да не говорим, че ръстът на производителността при най-ниско квалифицираните и необразованите (които са огромната част от работещите на МРЗ) вероятно е и по-нисък, ако въобще го има. Т.е. при тях разликата ще е по-голяма.

Имайки предвид тези данни, не е чудно и че българският пазар на труда започна да излиза от кризата едва през 2014 г., на шестата година след рецесията през 2009 г., въпреки че икономиката загърби рецесията и започна да се възстановява (т.е. да расте) още от 2010 година.

Според Николова необяснимото в случая е не защо пазарът на труда в голяма част от страната е в окаяно състояние, а защо вредната политика на пазара на труда продължава да се следва. Тези дни беше одобрена и тригодишната бюджетна рамка за периода 2016-2018 г., от която се вижда, че МРЗ следващата година ще е 420 лева, а по-следващата – 450 лева. Т.е. тази разлика между ръста на МРЗ и този на производителността на труда ще продължи бързо да се увеличава (освен ако внезапно производителността не скочи рязко, което е съмнително), а минималната заплата ще продължи бързо да се приближава до средната в най-изостаналите области.

След 1-2 години не трябва да се учудваме, че заетостта не расте или дори спада, а болшинството от нискоквалифицираните остават в общия случай извън пазара на труда. Защото каквото повикало, такова се и обадило.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 13:33 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

33
rate up comment 3 rate down comment 0
Pazar
преди 8 години
Добре е да развиваме хай-тек, висока добавена стойност и т.н. Наистина това е начина тук да останат, или да се върнат поне част от кадърните . Има обаче и други посоки на развитие, които хич не са за пренебрегване - например работни места за необразовани или слабо образовани хора - млади и по-стари. Нараства броя на неграмотните и на тези които никога не са си намирали работа, т.е. социалното изключване на хора които тежат на осигурителната система и освен да разбиват домовете на хората и да крадат, друго не знаят да правят. Не би могло да има мир в обществото и просперитет, ако има хай-тек фирми, за част от хората, а от друга страна много неграмотни без работа. Трябва си и селско стопанство и хранително вкусова проми. и легален дърводобив и мебелна индустрия за да има работни места, макар и с по-ниска добавена стойност, но да създават поминък и да се намалят кражбите и тежестта върху социалните фондове. А затова трябва да се научим да почитаме тези които създават работни места.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
32
rate up comment 3 rate down comment 0
Pazar
преди 8 години
Добре е да развиваме хай-тек, висока добавена стойност и т.н. Наистина това е начина тук да останат, или да се върнат поне част от кадърните . Има обаче и други посоки на развитие, които хич не са за пренебрегване - например работни места за необразовани или слабо образовани хора - млади и по-стари. Нараства броя на неграмотните и на тези които никога не са си намирали работа, т.е. социалното изключване на хора които тежат на осигурителната система и освен да разбиват домовете на хората и да крадат, друго не знаят да правят. Не би могло да има мир в обществото и просперитет, ако има хай-тек фирми, за част от хората, а от друга страна много неграмотни без работа. Трябва си и селско стопанство и хранително вкусова проми. и легален дърводобив и мебелна индустрия за да има работни места, макар и с по-ниска добавена стойност, но да създават поминък и да се намалят кражбите и тежестта върху социалните фондове. А затова трябва да се научим да почитаме тези които създават работни места.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
31
rate up comment 3 rate down comment 0
v_tin
преди 8 години
За долния си пост си прав, а за този това което съм написал е 100% вярно, просто споменатата фирма по него време имаше страшно много работа и искаха да разкарат работодателите и затова оферираха такава цена, но имаха много добро качество на изработка и по тази причина след месец сключиха договор на тази цена. Разбира се всеки е свободен да се съмнява и т.н.Проблемът на Бг е че никой не вижда светлина в тунела, и всичкото кадърно човек бяга навън, независимо че има голяма вероятност да гризне дървото. А натрупан капитал вече в Бг фирмите има и то отдавна, но за мое съжаление никой няма да ни даде да правим нещо повече от ишлеме. Просто сме много малко като бройка за да си струва да се развива някакъв друг бизнес в Бг. Единственото което може да ни спаси според мен е високотехнологичен или иновативен бизнес. Но пак опираме до проблема споменат от теб че изобретателните ги засмукват други икономики.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
30
rate up comment 4 rate down comment 1
Pazar
преди 8 години
По-долу някой каза, че шиели детски дънки на ишлеме за 21 долара. Дали не става дума за десетична точка по средата между двете цифри или да стойност за дузина чифта? Колко струват тези дънки на рафта, след като има и материал, а и логистика, която повишава цената от производителя до щанд апоне 3 пъти....Да не забравяме, че почти всички страни - икономически тигърчета започнаха с работа на ишлеме в конфекцията и със сглобяване на компютри и телевизори на основа на най-ниски разценки на труда. След време идва знанието, умението, дисциплината и организацията, известен натрупан капитал и се създават свои собствени изделия, и то ако кадърните изобретатели и организатори не са засмукани от икономики като САЩ, Германия и др. където просто има друг обществен ред и никой не нарича работодателите "чорбаджии изедници"........
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
29
rate up comment 4 rate down comment 1
Pazar
преди 8 години
Do V_Tin: Бизнеса не започва и не свършва с нормата на пресата. на тази преса се правят само детайли, които после отиват в машина и тя, а може би цял завод от група машини се продава на пазара. Бг бизнесът няма и не може да има възможностите на немският например. Нашата индустрия изнася не крайни изделия, за които или не ни достига акъла, или не можем да си намерим мястото на глобалния пазар. Съответно не ние определяма цената на изделията си, а по-скоро други ни я определят и ако не искаме може и да не ни купуват стоката, за болшинството от изделията си не сме единствените и не можем мноого-много да се пазарим. Много време и много работа и много променио в системата на държавата ни трябва да се случат, за да имаме собствени изделия, ноу хау и ние да определяме цената на изделията си. А ако някой като КАПЕ си мисли че може да има работа за хората без да има бизнес, нека да си помисли колко са самонаетите и какво произвеждат те.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
28
rate up comment 9 rate down comment 0
STRAHO
преди 8 години
Айдеее..пак стария рефрен с производителността на труда!!! Що не си го кажат простичко че на българите не им се полага да са бели хора като германците например? По какъв начин един работник на бензиностанция например в Геррмания е по производителен от такъв в България работещ при това към същата компания?"Докато политиците се тюхкат как да запълнят 4-милиардния дефицит в НЕК, българската енергетика счупи собствения си рекорд по износ на ток, съобщава Преса. От началото на годината досега доставките на електроенергия за съседни страни достигнаха общо 3,2 млрд. киловатчаса. .... Големите печалби от износа на ток обаче остават у ТЪРГОВЦИТЕ/бизнеса/, докато НЕК /т.е данакоплатеца/ПЛАЩА СУБСИДИИТЕ за зелената енергия. Експортът беше освободен от такива такси преди две години." Е ... по какъв начин това се отразява на целокупното БГ население? Вместо да му повиши стандарта на живот този факт даже утежнява живота му!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
27
rate up comment 5 rate down comment 0
v_tin
преди 8 години
Различни хора/нации работещи при еднакви условия би трябвало да дадат еднакви резултати/или приблизително еднакви/. Където работя буквално на 2 метра от мен на една преса работят руснак, турчин и немец, при еднаква норма правят +/-10 бройки . А относно прага на бедността той не се спазва никъде и никога, просто е някакво понятие, ако в Бг се спазваше нямаше майка ми да има пенсия от 120лв.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
26
rate up comment 5 rate down comment 1
kane
преди 8 години
ИПИ е създаден и подържан от фашистки западни пари и никога няма да изрази мнение което да защитава хората, а само богатите хора!Никой нормален няма да коментира ипиВсички проблеми са в следствие на заблудата че "ако няма бизнес, няма да има работа" - където е лъжатаАко човека е поставен в основата на решението на всички проблеми и всичко се прави в полза човека, по-добрия му и качествен живот а не в полза богатия човек - "бизнеса" всичко отдавна да си е по местата
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
25
rate up comment 2 rate down comment 1
redcretin
преди 8 години
Идеята на Тин Тин за еднаквата производителност е чист кьор-фишек. Гяволък има навсякъде, но само в БГ е приет за норма - резултатите са налице. Колкото до мин.заплати, има критерии като праг на бедност и се обвързват с тях. Ама не мисля че министъра си има идея ...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
24
rate up comment 5 rate down comment 0
v_tin
преди 8 години
От преди 15г не съм в частния бизнес, минах на страната на работниците, случи се така че започнах работа в големи фирми, сега съм в германия, отдавна не се интересувам от тези процеси, но доколкото съм наясно има всички закони дори изискани от европата, друг е въпроса дали се спазват. А примерите които си дал не разбирам наистина, би трябвало да е възможно и продажбата на меда и доматите.Идеята ми беше че производителността на бай Ганъо и бай Ханс като физическа работа е една и съща, друг е въпроса с екипировката, но и тук в Бг се искат нови машини, пример шивашките фирми, киноцентъра и други такива. Но бай ти Ханс идва и ти казва а ти нямаш еди какво си, а ако го попиташ колко от неговите фирми имат това нещо ще те гледа само умноА работната заплата според мен трябва да се вдига и праговете да не се премахват иначе ще има още теми за пенсионната система
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още