Васил Василев: Сегашният капитализъм не е демократичен

През април тази година пещта на третото в страната металургично предприятие след „Стомана индъстри“ и „Промед“ – „Хелиос - металург“  в Пловдив угасна. Собственикът Васил Василев взе решение да изключи мощностите на завода или, както се изрази, „да се откаже от вятърната мелница, чиято перка се върти, но отдолу брашно не пада“. В края на септември т.г. частен съдебен изпълнител обяви на публична продан сградите на предприятието, оценени на почти 4,2 милиона лева. Търгът предстои.

Как се случи така, че предприятието, което години наред заемаше челни позиции в ТОП 100 на пловдивските дружества, класирани по приходи в Годишника на Пловдивската търговско-промишлена камара, е напът да изчезне от икономическата карта на  България? 

„Хелиос - металург“ЕООД бе официално открито на 26 март 2006 г., след като Васил Василев закупи касово за 1,5 млн. евро обособена част от някогашния Домостроителен комбинат. Според финансовите отчети, публикувани в Търговския регистър, дружеството отчита за 2007 г. приходи от над 104 милиона лева. Седем години по-късно – през 2014 г., приходите му са почти 31 млн. лева, а заводът завършва годината с нетна загуба от 1,182 млн. лв.

Васил Василев е икономист. В продължение на 7 г. е до 1990 г. е бил заместник-генерален директор на поделение „Пловдивстройресурс“ към „Строително-монтажен комбинат“. След политическите промени създава заедно с брат си СД „Хелиос“, което се занимава с търговия и преработка на метали. През 2004 г. закупува от касовата приватизация част от някогашния „Домостроителен комбинат“ и оборудва бъдещия металургичен завод „Хелиос-металург“. Той заработва през 2006 г. 

- Г-н Василев, как се стигна до публичната продан на „Хелиос металург“?

- От 1990 г. съм създал две предприятия, с което се гордея. Когато турски партньори пристигнаха за откриването на завода през 2006 г. поздравленията им бяха: „Васил бей, ти направи нещо много за твоята държавата, за работните места и индустрията. Браво, че сам се нае да реализираш проекта, да създадеш организация на инженери, на технология, на доставки и изграждане. Започнахме да работим към 480 човека в завода, а тази година останаха 120 души. През 2008 г. стигнахме до 70-80% от капацитета на предприятието и правехме по 8-9 хил. тона арматура. Това е 3-ят завод в България, сертифициран по всички европейски стандарти.

- Кое ви срина?

- Системата. Започвам от това, че икономически Европейският съюз не функционира като една държава. И няма политическа воля да се реши това. САЩ са сбор от 51 щата, но тяхната икономика е единна, макар че всеки един щат си има правителство, бюджет, закони, икономика. В Европа не е така по отношение на движението на стоките и фактурирането им.

Тук има една голяма грешка, която е сред причините, които ни съсипаха в последните години. Говоря за ДДС измамите, които са навсякъде, не само у нас. Те са един много лесно решим счетоводен проблем. Обсъждал съм проблема с други високопоставени финансисти, със зам.-министър на финансите също. От Асоциацията на металургичната индустрия сме се срещали с тогавашния главен секретар на МВР. Заради ДДС измамите съкратих цяла работна смяна и от две остана една.

- Как ви събориха ДДС измамите?

- Ужасно просто и лесно. Уж фирми вкарват арматура и от Румъния, Гърция и от други държави, но на практика това не е така. Те ни дъмпингират с 50-80 лева на тон и местните производители не можем да се справим в тази ситуация. По това време (2009 г.) цената бе 500 евро/тон у нас, в Румъния и в Гърция. В „Хелиос-металург“ също струваше толкова. Но се появиха фирми, които продаваха с 20% по-евтино - чрез ДДС измами.

Защото при цена от 500 евро данъкът е 100 евро, което е 200 лева. Организаторът на измамата с 50 лева си плащаше транспорта до Гърция, с 50-80 лева дъмпингираше местния производител и 100 лева крадеше. Правеше го с фирми, които са регистрирани с капитал от 2 лева. По това време държавата даде възможност да се създават дружества с по 2 лева капитал. Глупав закон. Измислиха го, за да намалят безработицата, но дадоха шанс на измамниците. В нашия бранш например се действаше така: регистрират се 100 фирми бушони. Всичките те внасят от Гърция по 500 тона, или общо 50 000 тона. Не плащат ДДС в Гърция. Тук продават арматурата на по-ниска цена. Начисляват на купувачите ДДС, но те не се разплащат с бюджета. Изгърмяват. А държавата започва до води дела срещу нас, законните производители. Всички водехме дела 2-3 години и слава Богу ги спечелихме.

- Защо вие водихте дела, след като друг извършва измамите?

Защото държавата си събра парите от нас, невиновните. Фискът трябва да си вземе ДДС.  Трябваше да доказваме, че не сме част от схемата. Тази схема е навсякъде и се допуска от вътрешнообщностните доставки и придобиване.

Това докарва едно яйце от Полша да е по-евтино от българското. Няма нито икономическа, нито математическа, нито фактическа логика, която да докаже, че едно полско кокошо дупе може да снесе по-евтино яйце от българското кокоше дупе. Но това е факт. Това създава проблеми на производителите на яйца, на месо, на всяка стока. И се допуска от закона. Това са трилиарди евро в европейски мащаб.

В другите държави извън ЕС ДДС се плаща в момента, в който се закупи стоката. В Европа данъкът се покрива, когато купувачът вносител на стоката, я продаде. И точно тогава се явяват фирмите фантоми, регистрирани с по 2 лева капитал, които не внасят ДДС.

В ЕС този основен данък варира между 18 и 24%, и ако ги нямаше схемите за вътрешнообщностни доставки и придобиване, този данък щеше да се изравни заради конкуренцията. У нас изловиха стотина мошеници. Кои осъдиха, кои не. Но това е рак, това е метастази! Това е в цяла Европа. Направено е добре за силните икономики. От това печелят френските, германските производители. Но икономиките на държави, които не са толкова експортно ориентирани, страдат.

- Не можехте ли и вие да продавате арматура на подобни фирми, на ДДС измамници, за да оцелеете?

- Имал съм такава предложения. Унгарци искаха да купуват желязо от Пловдив и да го изнасят в Словакия и Чехия. Отказвах, защото аз трябва да проконтролирам износа. Държавата вдига ръце. Казва: Границите са свободни. Ти докажи, че твоята стока не е останала да се продава у нас. Отказвах сделки за хиляди тонове, защото бях убеден, че този търговец ще продаде желязото в България или Гърция. Та той пред мен вади печати, за да докаже, че ще продаде стоката на дадена фирма в Турну Мъгуреле. Каква ми е гаранцията, че след като той тук може да ми подпечата обратните документи, ще прави реален износ? У нас българските мошеници ни дръпнаха 30-40 хиляди тона продукция, която ти вече не можеш да я произвеждаш рентабилно и да излезеш на пазара.

- Световната криза как се отрази на производството и пазара?

- Когато през 2008 г. фалира Lehman Brothers, имах стокови наличности за 47 млн. лева към юни същата година. Към декември 2008 г. те се стопиха на 17 милиона лева.  Цената от 1600-1700 лева на тон изведнъж стана 600-700. Настъпи тотална декапитализация. В същото време трябваше да възстановявам овърдрафти, но вече бях 3 пъти назад. И въпреки това ние продължавахме да работим 4-5 години в тази мътилка, за да я разчистим.

Докато САЩ си напечатаха долари и излязоха от кризата. А у нас се прояви проблемът с КТБ. Никой ли не знаеше какво се случва, как се строят тези стадиони и другите инвестиции? Това са обществени средства! Можем ли всички, говоря за нашия бизнес, от 3-4 години да вървим стремглаво назад, да се декапиализираме, а само банките да отчитат големи резултати?

- ДДС измамите, кризата, която драстично намали цените и ви декапитализира… Имаше ли друго?

- Европейските фондове. В бранша започнаха да никнат като гъби фирми, които са създадени преди половин или една година, и са главни изпълнители на обществени поръчки. Те печелеха търгове и си намираха подизпълнители. И в един момент „Хелиос-металург“ и други дружества се оказваме в ситуацията да търсим пари, които не можем да съберем. Онези нови фирми от 2009-2010 г. ги обявиха в несъстоятелност и 4 милиона лева, които нашата фирма имаше да взима, изчезнаха. Спечелих изпълнителни дела, но бях като излъганото овчарче.

- И тогава?

- Като наблюдавах цялата тази ситуация, разбрах че живея по някакъв Дон Кихотовски тертип. Мечтаеш за нещо. Мъчиш се нещо да правиш. Правиш го, а виждаш, че перката на мелницата се върти, а отдолу не излиза брашно. Нищо не излиза. Сегашният капитализъм не е демократичен. Той е политическо-олигархичен и така е изграден, че по никакъв начин не работи за държавата. Не крадат само в България, а навсякъде. Пример за това е Гърция. Не може целият народ от 10 милиона души да акумулира над 300 милиарда евра! Ако тези пари реално бяха влезли в гръцката икономика, дори само 50% от тях, Гърция трябваше да е подредена с тротоарни плочи от злато. Да цъфтят предприятия и хора. А виждаме, че не е така. Всичко това го позволява тази гнилотия на икономическата подредба на Европа. Защо го няма това в Китай или в САЩ?

В западните европейски държави матрицата е същата, но с тази разлика, че там има някакъв морал. Но това, което виждам у нас, в Румъния и в Гърция е един и същи модел, една и съща схема. В Румъния едно момиче на 40 и няколко години осъди един президент, но една птичка пролет не прави. И голям да си, не можеш да се бориш срещу сбърканата система. Системата е винаги по-силна от теб. Отгоре административно отговарят само за събирането на парите в бюджета и контролират единствено тяхното отклонение... И още: Когато започнахме през 2006 г. природният газ струваше 280 лева. Стана 680 и е по-скъп отколкото е в Германия. За 2015 г. потреблението на газ у нас е паднало с  40-42%, защото пада индустриалното производство. Капката, която преля чашата, бе войната в Украйна. Нямаше как да доставям суровината. Заводите в Донецк спряха един след друг. След като възстановиха работа, започнаха да искат 20 евро за охрана, за да стигне товарът до пристанището и то при огромен риск. И тогава реших, че съм ограден  отвсякъде в една война и самият аз водя окопна война, която няма как да не загубя.

- И накрая за капак се появяват банките кредитори, които описват халета на завода. Колко голям беше кредитът?

- Банките изпълняват собствената си процедура. „Хелиос-металург“ струва 28-30 милиона, но няма кой да плати за халетата 4 милиона лева. Да, те толкова струват, но ако предприятието не работи,цената им е нула. Силата на завода е, когато работи. Аз съм подготвил предложение за капитализация и рестартиране. А относно кредита, той е от 2008 г. Тригодишен с лихва на база ОЛП, който тогава беше 4.7 на сто плюс надбавка от 1.6%. Изведнъж при срива – когато ние изпарихме 15 млн. евро, ОЛП падна на 0.18% и лихвата по моя кредит стана 1,8%. Аз имах още 3 години да го изплащам плюс 17 милиона лева овърдрафт.

От банката поискаха да повишат лихвата с анекс към договора. Една година се борих, но запорираха сметките ми, дърпаха приходи и най-накрая ме принудиха да подпиша анекса.

Подписах, защото не мога да функционирам, не мога да плащам суровини, за да работя. За тези години съм платил на банките 7,6 млн. лева лихви. Казвал съм на хората, с които контактувам във финансовите институции: „Момчета, режете клона, на който седите!“ Бях абсолютно коректен до последния ден, докато трябваше да реша какво да направя. Вариантите бяха или тотално да срина завода, или да спра до едно място. И тогава реших. Написах писма на двете банки и им казах: Дотук!

- Сигурно е било трудно решение?

- Не издържах на това, че постоянно работим на загуба. Искрата беше внучката ми. Вечер, когато се прибирах, сядах и оцветявахме заедно детски книжки. Детето ме чака всяка вечер и 30-40 минути прекарваме заедно. И един ден, беше събота, се занимаваме с нея, ама някъде съм се отнесъл. И внучката изведнъж ме попита: „Дядо, защо си тъжен?“ Тогава нещо просто ме удари. Стоп! Казах си: Аз трябва да спра, да спра този тормоз върху себе си и върху семейството и внуците си. Не съм адекватен за тях. В крайна сметка не са ми панелите, не са ми парите. Разбрах, че това не е възможно да продължава. Аз трябва да си остана дядо Васко, да си остана Васко Василев, каквото и да става.

- И оттогава спряхте да контактувате с банките?

- Не, разбира се. Но вече бях решил, че няма на всяка цена да упорствам в агонията. Продължих да предлагам варианти, да настоявам за разговори. Защото това, към което вървим, е и те загубят тотално парите си, вместо да работим заедно и да намерим един инвеститор.

Обяснявах на директорите, че от халетата не могат да вземат и 1 милион лева. Но ако заводът работи, за 10 години ще се рекапитализира и ще върне средствата. Искам да се преборя и за хората, които останаха да работят в завода. Средната работна заплата в „Хелиос-металург“ падна от 1100 лева през 2008 г. на 650 лева. Имам инженери на тази ниска заплата. От 20-25 години работим заедно. Остаряхме заедно. А няма къде да си намерят работа. Аз с нищо не нарушавам договора с банките. От една страна има взети пари, от друга стоят сгради, машини, които представляват еквивалента и то даже при 160% обезпечение. Моят кредит е за 17 млн. лева. Оценката на активите на предприятието е за 25-27 млн. лева

- Какво ще се случи със завода според вас?

- Той ще заработи отново. Така съм го консервирал, все едно, когато е бил нов. За десет дни може да бъде рестартиран. Водим разговори  с инвеститори. Има предложение от индийски инвеститор, направено при министър Лукарски. Има интерес от страна и на турска фирма. Искам те да вземат 60-70% от „Хелиос-металург“, да платят дълга и заводът да заработи отново. Подписал съм договор с Министерството на икономиката по ОП „Конкурентноспособност“, който е на стойност 4,2 млн. лева. Бях достатъчно разумен да не започна да изпълнявам проекта и уведомих за това министерството. Кандидат-инвеститорите имат идея да възстановят проекта, защото той е разчертан и може да бъде възобновен.

- Оптимист ли сте?

- "Хелиос-металург“ е наистина добро предприятие. Има оптимален капацитет от 12 000 тона. Като заработи, ще е рентабилно предприятие. Тегнат му само дълговете. Моят дядо едно време ни казваше на нас, внуците: „Вие сте мъжки! Каквото и да се случи, трябва да се справите. Само едно ви пожелавам – да не ви облекат шинела.“ Дано не го слагаме, а … в живота ще се справим.

Материалът е предоставен на Investor.bg от пловдивското издание Агро Пловдив.