IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Има ли панацея за банките в Европа?

Кредиторите са твърде обвързани с правителствата и това трудно ще се преодолее, според експерт

12:20 | 21.05.16 г. 5
Има ли панацея за банките в Европа?

Намаляване на обвързаността с правителствата и експозициите към държавните ценни книжа, повишаване на темповете на кредитиране, крещяща нужда от намаляване на разходите за администрация, подобряване на достъпа до кредитиране на микропредприятията. Това според икономиста и финансиста Борис Петров са ключовите фактори, които водят до не толкова оптимистичната в момента ситуация в европейския банков сектор.

Ключовата грешка на Европейския съюз (ЕС) да спасява банки, които са неспасяеми, и липсата на стъпки към установяване на смислена обща фискална политика и поддържане на нивата на задлъжнялост от влизането в сила на еврото преди повече от 17 години също оказват влияние за това, каза Петров на организираната от Brain Workshop Institute конференция „Бъдещето пред банковата система в Европа“.

„За разлика от САЩ, където банковият сектор не е най-големият сегмент на финансовия сектор, в Европа случаят не е такъв. Размерът на кредитния портфейл в ЕС възлиза на над две трети от финансовия сектор. Затова един от първите елементи на интеграцията на Европа мина през банковия сектор”, отбеляза Петров.

“От въвеждането на еврото през 1999 г. обаче се събраха два икономически модела - северен, базиран на износа към останалите държави, и южен, където икономическият модел се базира на вътрешно търсене и потребление. С въвеждането на еврото възможностите за икономическо приспособяване на южните държави изчезнаха“, подчерта Петров.

По думите му този процес води до мащабно натрупване на задължения на Юга към Севера – не само на публичния, но и на частния сектор.

Междувременно дългът на еврозоната към БВП вече надхвърля 90%. Това са нива, които може да се окажат пречка за бъдещия растеж. Испания, Гърция, Белгия и Ирландия са ключови за този тренд, като Ирландия е специален случай заради банковата криза там.

Същевременно банките са основният източник за финансиране на тези високи държавни дефицити. Те не отчисляват капитал за инвестициите в държавни ценни книжа (ДЦК), могат да разчитат на неограничено рефинансиране от Европейската централна банка (ЕЦБ) срещу ДЦК, а оценката на риска на държавите не е пазарна, а държавна, защото се осъществява от ЕЦБ, каза Петров.

По думите му в момента няма мотивация за свиване на дефицитите, а напротив - за бездействие. „Ако се разгледа делът на ДЦК в баланса на банките, в Италия 12% от активите на банките са свързани с експозиции към ДЦК. В Гърция, Ирландия и Португалия тези нива са високи. В момента в България делът е малко под 12%“, коментира финансистът. Ето защо според Петров, ако някое правителство реши да спасява някоя от големите банки, то самото правителство скоро ще трябва да бъде спасявано.

Финансистът е на мнение, че един от ключовите елементи в реформата на банковия сектор е нуждата от задължително споделяне на загубите от кредиторите при евентуален колапс на банка. „Това целеше да накара акционерите на проблемните банки да се дисциплинират и да вземат мерки предварително“, поясни той.

Как ще излезе банковият сектор от обвързаността с правителствата? Според Петров когато банките имат достатъчно буфери, за да заделят капитал срещу суверенен риск и когато ЕС излезе от проблемите с ниския растеж и икономическите дисбаланси. Възможни решения за него са и въвеждане на рискови тегла за ДЦК, както и лимити за експозиции към суверенен риск и по държави.

Банковият съюз е стъпка в правилната посока, но не решава проблема на ЕС с високата правителствена задлъжнялост. Нужни са структурни реформи и пазарна либерализация, реформа в третирането на ДЦК, повече легитимност и отговорност на общите институции (ЕП, ЕК, ЕС), а може би и унификация на данъчните бази и данъчните правила и практики, заключи експертът.

Investor.bg е медиен партньор на конференцията „Бъдещето пред банковата система в Европа“, организирана от Brain Workshop Institute

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 23:58 | 09.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

5
rate up comment 5 rate down comment 4
Nathan
преди 7 години
Световната икономика е официално в рецесия. САЩ е пред колапс. Енергийният сектор в САЩ е почти разрушен. Цените на недвижимата собственост достигнаха нивата от преди 2008; задълженията на частните домакинства в САЩ достигнаха 1 трил. долара,кредитите за покупка на нови автомобили също достигна 1 трил.долара, а пазарът на студентски кредити е технологически в зоната на мрака - 40% от задълженията по кредитите не се обслужват.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 8 rate down comment 1
supertrader
преди 7 години
Икономическия растеж Е ПОСТОЯНЕН, икономиката не расте само количественно а и качественно.Крайно търсене винаги ще има и то не намалява и ако някой си мисли че може да спре икономиката просто ще си счупи главата, енергийните източници са неизчерпаеми по дефолт - най големия основен източник е Слънцето и то ако се изчерпи това ще е края на..И стига с това лихварство, естественно свойство на парите е да имат доходност - лихва когато се заемат, ако нямат такава то никой който заеме пари няма да ги връща. Съзнаваш ли в какви неща вярваш и си въобразяваш че разбираш ?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 3 rate down comment 3
fri
преди 7 години
"дългът на еврозоната към БВП вече надхвърля 90%"а държавният дълг на САЩ 2015(прогн.) е 102,7разлика голяма няма(щото някои много реват п-в САЩ)а дългът на др. страни в ЕЗ е много по-голям
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 6 rate down comment 8
Атанасио
преди 7 години
Айнщайн е казал ''говорете така ,че и баба ми да ви разбере'' и ако един професор не може да обясни на дете значи и той не разбира тоест казано кратко като оставим темата за разделението и производителността на труда кризата е системна защото икономическият растеж не може да е безкраен ,защото крайното търсене от държавата и гражданите неможе да е безкрайно в една затворена система като Земята ,и заради изчерпаемите енергийни източници(петрол,газ...) ,и заради глобалното затопляне - казано иначе за да има безкраен растеж трябва още една Земя и още десетки милиарди консуматори(хора) на стоки и услуги.НО сегашното устройство на световната финансова система заради лихварството и т.н. доходност от акции,облигации се нуждае от безкраен растеж и тъй като това е невъзможно трябва нова ''система''
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 5 rate down comment 7
Атанасио
преди 7 години
Спасяването на банките е по-малкото зло защото щеше да стане ефектът на доминото и цялата световна фин.система рухва.Проблема е ,че след като ги спасиха не им ограничиха печалбите и заплатите с прогресивен данък и дори таван 100% данък и в Швейцария имаше референдум за това Варианта Кипър е добър А за унификация на данъчните бази и данъчните правила съм писал - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1745776689033891Но преди всичко това трябва да се проумее ,че кризата е системна и съм обяснил започвайки отдалече с една статия на Bulgaria On Air THE INFLIGHT MAGAZINE - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1752811994997027 Икономисти и финансисти трябва да проумеят факта ,че растежа не е безкраен ,защото крайното търсене от държавата и гражданите неможе да е безкрайно в една затворена система като Земята ,и заради изчерпаемите енерг.източници,и заради глобалното затопляне - казано иначе за да има безкраен растеж трябва още една Земя и милиарди консуматори
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още