България става все по-малко уязвима от външни икономически и финансови шокове

През последните няколко години българската икономика успява да намали своята експозиция към останалия свят, което я прави по-малко уязвима от икономически и финансови сътресения на световната икономическа сцена. Според данни на БНБ Международната инвестиционна позиция (МИП) на България спада до -60% от БВП в края на 2015 г. от -93,2% в края на 2010 г., пише Методи Цанов от Инфограф.

МИП показва стойността и композицията на външните активи и пасиви на дадена страна. Стойността на МИП може да бъде както положителна, така и отрицателна, а в случая на България стойността означава, че съвкупно повече нерезиденти държат активи в България, отколкото българи държат активи в чужбина. Казано по друг начин, българската икономика (частен и държавен сектор) е нетен длъжник към нерезиденти.

Стойността на МИП не трябва да се гледа сама по себе си, тъй като нейната структура е по-важна. Например: една икономика с висока отрицателна МИП поради голям размер на чужди инвестиции в реални производствени мощности със сигурност е в по-добра позиция от друга страна с висока отрицателна МИП, съставена основно от външен дълг, който падежира през следващите 12 месеца. По същата логика, висока положителна МИП не означава задължително ползи за съответната икономика, особено ако МИП е формиран от отпуснати дългове към неплатежоспособни икономики. В този ред на мисли сумата на МИП на всички държави по света би следвало да е нула, тъй като от счетоводството следва, че активите за едни са пасиви за други.

В случая на България за разглеждания период (2010-2015 г.) МИП намалява своята отрицателна стойност поради следните причини:

- Увеличава се запасът на преките и портфейлни инвестиции на българи в чужбина, въпреки че през 2015 г. се забелязва известна стагнация. Тези потоци увеличават активите на българи в чужбина, което се очаква постепенно да започне да носи доход на инвеститорите. Една от причините за тази тенденция е комбинацията от ниски лихвени проценти и натрупване на спестявания в България през последните години. Българите постепенно, макар и доста бавно, стават все по-грамотни финансово, което предполага, че започват да търсят по-висока възвръщаемост на своите спестявания в чужбина чрез различните инструменти за това, предлагани в България.

- Забелязва се значително увеличение на резервите на БНБ, което за България е актив и води до намаляване на отрицателната МИП. Увеличаването на резервите е коментирано по-долу в текста.

- Пасивите като цяло остават стабилни през разглеждания период, с изключение на висок ръст през 2014 г. последван от спад през 2015 г. Високият ръст през 2014 г. най-вероятно е свързан със заемите, изтеглени от правителството заради фалита на КТБ.

- Забелязва се намаляване на чуждестранните депозити в България, което е намаляване на общите пасиви за българската икономика.

- Преките и портфейлни инвестиции в България (пасив за българската икономика) постепенно растат през годните с изключение на 2015 г., когато се забелязва лек спад на преките инвестиции. Таза тенденция увеличава отрицателната МИП, но за сметка на това инвестициите в сектори с висока добавена стойност носят много ползи за българската икономика.

Какво се случи с резервите на БНБ през последните години?

Както вече споменах, увеличаването на резервите на БНБ през последните няколко години е един от факторите, който спомогна за намаляване на общата външна нетна задлъжнялост на българската икономика. Както се вижда от графиката, резервите на БНБ (основно валутни, голяма част инвестирани в ликвидни финансови инструменти) се увеличават от 5,4 млрд. евро в средата на 2003 г. до 22,4 млрд. евро в средата на 2016 г.

Резервите на БНБ в момента представляват около 50% от БВП на страната, което е един доста солиден буфер, който централната банка използва, за да гарантира стабилността на валутния борд (фиксиран курс от 1,95583 лева за едно евро).

Валутните резерви на една централна банка често се съпоставят спрямо различни икономически индикатори, за да измерят доколко техният размер е адекватен. Например, резервите покриват около 117% от най-ликвидните парични еквиваленти в страната (пари в обращение и овърнайт депозити), което означава, че дори всички да се втурнат накуп да обръщат всички пари в обращение в икономиката и всички безсрочни депозити от левове в евро, БНБ има достатъчно резерви да изпълни това желание. Освен това, резервите покриват около 10 пъти стойността на месечния внос на стоки и почти 3 пъти краткосрочните външни задължения на страната.

Най-общо казано, резервите на БНБ се увеличават, когато в страната ни влизат пари от други държави, било то по линия на износа или по линия на инвестициите. Когато например външен инвеститор инвестира 100 млн. евро в нов завод в България и парите не са изтеглени със заем в страната, тогава БНБ, при равни други условия, ще увеличи резервите си с около 100 млн. евро, а насреща ще "напечата" 195 млн. лева. В случая имаме еднакво по размер увеличение на активите на БНБ (резервите) и нейните пасиви (пари в обращение).

Увеличението на резервите на централната банка е сравнително по-забележимо през периода 2014-2016, когато те се увеличават с почти 8 млрд. евро. Трудно е да се каже с точност откъде идва увеличението, но най-вероятно причините са няколко, абстрахирайки се от увеличаването на резервите по напълно пазарни причини (положителна доходност на активите):

- Сравнително добро представяне на износа на България, както и притокът на чужди инвестиции, макар и доста малко в сравнение с годините преди кризата. Това доведе до обръщане на текущата сметка на страната от голям дефицит в годините преди кризата до баланс и дори лек излишък през последните няколко години.

- Увеличаване на правителствените депозити в БНБ поради подобрение на фискалната позиция на страната през 2016 г. и поради изтеглените заеми преди това.

- Бягство на капитали от съседни държави (Гърция, евентуално Турция в бъдеще) към България поради относително по-стабилната макроикономическа и политическа обстановка, въпреки че за това няма потвърждение от данните на платежния баланс.

При всички положения високите резерви на БНБ увеличават буферите на страната и дават по-голяма сигурност на чуждите инвеститори, които може да имат потенциални притеснения от стабилността на лева. Високите резерви също така намаляват нетната задлъжнялост на българската икономика, което пък ни прави по-малко уязвими от външни шокове, бидейки малка отворена икономика.