Наложителни са нови промени в Конституцията заради съдебната власт

През 2016 г. съдебната система, или по-скоро нейното ръководство, влезе в нова фаза на регрес. Скандалите, генерирани от Висшия съдебен съвет, заслужават отделен самостоятелен архив и редица анализи, но в следващите редове ще бъдат засегнати само онези проблеми в работата на съдебната власт, които показват, че конституционната реформа, извършена в края на 2015 г., беше недостатъчна, а „историческият компромис” доведе до оттегляне на доверието в управляващото мнозинство и 43-то Народно събрание, пише в свой анализ Любомир Авджийски от Института за пазарна икономика.

Политическото влияние върху съдебната власт

В началото на миналата година се разбра, че премиерът Борисов има свой човек във Висшия съдебен съвет (ВСС), който му докладва в реално време какви решения се вземат. Този факт бе разкрит от председателя на ВКС Лозан Панов по време на заседанието на Съвета на 14 януари 2016 г. Панов прочете пред медиите съобщение, което е изпратено до премиера Борисов от член на Съвета, а след това е препратено от Борисов към самия Панов: „Лозан Панов отново предложи да ви викаме във ВСС по записките за двете каки. Не го приехме”.

Няколко членове на ВСС, сред които и представляващият ВСС по това време Соня Найденова, бяха шокирани и поискаха всеки член на Съвета да направи разпечатка на своя мобилен телефон, за да се разбере кой е „представителят” на изпълнителната власт сред тях. Именно Соня Найденова имаше правомощията да поиска разпечатка от служебните телефони на членовете на съвет. След нейната заявка да направи това тя бе сменена като представляващ ВСС. Смяната на представляващия бе извършена експедитивно и координирано чрез включване на извънредна точка в редовно заседание на Съвета без мотивировка и без предварителни номинации и концепции. Просто така. Мнозинството в Съвета реши да смени един от критиците си.

Подобен скандал бе разигран през 2013 г., когато отново изтекоха СРС-та, от които се разбира как бившият градски прокурор на София Николай Кокинов казва на премиера Борисов „Какво се смееш. Ти си го избра!” (репликата е по отношение на главния прокурор). Явно това не притеснява нито зависимото мнозинство в съвета, нито главния прокурор, нито ръководителя на изпълнителната власт. Тези случаи и други подобни, за които няма да ни стигне мястото да разкажем, показват само едно – съдебната и изпълнителната власт са се сраснали в тайни (но често осветявани) зависимости до степен, в която конституционните постановки „разделение на властите” и „независимост на съдебната власт” са просто евтини клишета.

Едно от основните разрешения на този проблем е намаляването на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет за сметка на професионалната. През последните две години различни наблюдатели, експерти и граждански общности визираха този проблем. В средата на декември 2015 г. бившият правосъден министър на Румъния Моника Маковей сподели в интервю за БНТ, че в българското ВСС не следва да има политическа квота. В Румъния това е била една от първите стъпки по време на реформата там, като в момента във Висшият съдебен съвет на Румъния има 15 членове от професионалната квота (съдии и прокурори) и само двама, избрани от парламента, но номинирани от гражданските организации и юридическите факултети.

В средата на декември 2016 г. конституционалистът проф. П. Пенев по време на професионална кръгла маса изрази мнение, че парламентарната квота във ВСС следва да бъде намалена от 11 на 6 човека и състояща се от двама членове, избрани от парламента, двама – от президента, и двама - от министъра на правосъдието. Сходна е уредбата на Висшия съдебен съвет на Франция, където съотношението между професионална и политическа квота е 2 към 1 и шестимата членове от политическата квота са назначени от президента, долната камара и горната камара на парламента.

Намаляването на парламентарната квота и евентуалното ѝ диференциране са наложителни и следва да залегнат в целите на следващото Народно събрание. Тези промени могат да бъдат направени само чрез промени в Конституцията.

Липсата на отчетност на прокуратурата и възможност за разследване на главния прокурор

Малко след описаните по-горе полит-съдебни скандали ВСС отказа да провери по същество новите (а и старите) записи по случая „Яневагейт”, които изтекоха през сайта „Бивол”. Това не учуди никой от българските наблюдатели, тъй като основни герои на тези записи бяха висши магистрати и политици, сред които главният прокурор, председателят на Висшия административен съд и премиерът Борисов. За всички бе ясно, че главният прокурор няма как да проверява себе си, а явно това бе станало ясно и за чуждестранните прокурори, изпратени от Европейската комисия, за да анализират работата на българската прокуратура. В предната си статия подробно обяснявам как прокурорите от Германия, Испания, Великобритания и Холандия бяха учудени от факта, че за изтеклите СРС-та от къщата на Борисов в Банкя не е извършена проверка по същество на разговорите, а само са направени констатации за незаконосъобразно записване.

Прокурорите от мисията на Европейската комисия направиха заключение, което бе изложено и по делото „Колеви срещу България” на Европейския съд по правата на човека, че при данни за злоупотреба или извършено престъпно деяние от страна на главния прокурор няма независима институция, която да може да разследва неговите действия, тъй като всички прокурори, които отговарят за повдигане на обвинения, са му подчинени. Препоръката на европрокурорите е такова разследване да може да бъде извършвано от заместник на главния прокурор, под надзора на висш магистрат, който е външен за системата на прокуратурата, тоест върховен съдия.

На следващо място в доклада на мисията бе препоръчано отчетът на прокуратурата пред Народното събрание да бъде по-интензивен, като се състави нарочна комисия, пред която главният прокурор да се отчита на всеки три месеца.

Независима прокуратура, която да доведе до резултати в борбата с корупцията

Не на последно място следва да бъде намерено разрешение на липсата на резултати в борбата с корупцията по високите етажи на властта, която също е констатирана в доклада на европрокурорите.  Предложението в доклада им е в своите оперативни решения директорът на Националната следствена служба да бъде независим от главния прокурор. Макар това предложение да се доближава до фигурата на независим главен прокурор за борба с корупцията, вероятно ако не бъде създадена изрично такава фигура, то промяната ще бъде половинчата.

Разбира се, следствието със своите неизползвани човешки и финансови ресурси може да бъде преструктурирано в Независима антикорупционна прокуратура, каквото по същество е предложението на европейските прокурори. Независимо от конкретното организационно решение е ясно, че за да има сериозна борба с корупцията в съдебната и политическите системи, е необходимо изграждането на подобна независима структура в рамките на прокуратурата, която също да бъде отчетна пред Народното събрание и Инспектората, а нейният ръководител да подлежи на разследване от висш магистрат извън системата на прокуратурата.

Във всички случаи намаляването на парламентарната квота във Висшият съдебен съвет; уреждането на извънреден вид разследване спрямо главния прокурор и прокурори от Върховната касационна прокуратура; засилената отчетност на главния прокурор пред Народното събрание; уреждането на независима прокуратура за борба с корупцията са законодателни действия, които са възможни единствено след дебат и гласуване на нови промени в Конституцията. Тази промени трябва да бъдат заложени в целите на следващото Народно събрание. Търси се мнозинство от две трети, което ще си вземе поука от провалите на предходния парламент и няма да направи нов „исторически компромис”. Оттеглянето на политическото доверие от 43-то Народно събрание дойде най-вече заради опорочената съдебна реформа и липсата на резултати в борбата с корупцията.