IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Цената на млякото не е проблем, ако фермерите са по-ефективни

Българските мандри използват около 25 хил. т сухо мляко годишно по данни на CAPA

16:50 | 12.03.17 г. 12
<p>
	<em>Снимка: Pixabay</em></p>

Снимка: Pixabay

Очакваната през 2017 г. цена на млякото от 0,58 – 0,6 лв. за литър не е проблем за фермерите, ако производителността на животните доближи средната за ЕС и стопанствата се оптимизират. Това се казва в анализ на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство – САРА, към Института за аграрна икономика.

Според анализаторите, благоприятни особено за по-малките ферми са създадените условия за директни продажби.

Стопанствата със затворен цикъл могат да формират по-високи цени на млякото около 1 – 1,5 лв/литър, което ги задържа на пазара. Според икономистите за стопанствата до 50 – 100 млечни животни цени на млякото под 0,8 лв./л са незадоволителни и не покриват всички разходи за дейността.

Въпреки сръхпредлагането на млечни продукти на европейския пазар, цените им на българския се запазват почти без промяна. Намалява единствено цената на кравето масло, при което повечето потребени количества са вносни (основно от Германия).

Въпреки че цените на млякото между 2007 и 2015 г. са спадали на месечна база с около 3-4%, то цените на сиренето в периода са се покачвали на месечна база. Затова експертите смятат, че цените на млечните продукти в търговията на дребно няма да спрат да се покачват в следващите години.

Средните цени на кашкавала, сиренето и маслото през 2015 и 2016 г. отбелязват лек спад заради силната външна конкуренция с такива продукти. Цената обаче на пресните и кисели млека се задържа без промяна през последните 2 г., въпреки че изкупните цени са паднали между 2014 и 2016 г. с почти 18%.

В анализа се предвижда в следващите години повишение в доходите на потребителите (най-вече в големите градове). Все по-големи обеми млечни продукти ще се реализират през големите търговски вериги и потребителите ще обръщат повече внимание на качеството и търговската марка, което също вероятно ще тласка цените нагоре.

В резултат на ситуацията на общия пазар в ЕС и на увеличеното предлагане и спрян износ към Русия, вносът на млечни продукти в страната расте. Значим ръст има при киселите млека. Ръстът при кашкавала за периода 2013 – 2015 година е почти 30% и се очаква задържане на тези нива и леко увеличение в следващите години. Вносът на масло през 2015 година е достигнал известен пик и според анализаторите достигнатите равнища ще се задържат и в бъдеще.

През последните години расте вносът на млечни суровини. Тази тенденция няма как да бъде променена в следващите години при положение, че вътрешното производство на сурово мляко е на ниски нива.

Българските мандри използват около 25 хил. т сухо мляко годишно, става ясно от анализа. След пика от 2013-та се очаква нивото да се задържи на около 25 хил. т за година.

Използваното палмово масло за млечната индустрия след 2015 г. според графиката в анализа е над 10 хил. т годишно.
Броят на млекопреработвателните предприятия в България е 2153 през 2015 г. В сравнение с 2000 г. броят им намалява с около 52% (от 445 броя). Средно една мандра преработва между 2 460 т (2012) и 2 360 (2015) – т. е. средният размер на предприятията е сравнително малък, те имат свободен капацитет и вероятно по-високи разходи за преработка.

Големият брой преработватели помага, от една страна, за по-свободен пазар на суровото мляко, но в същото време прави преработката по-малко ефективна.

Първите четири фирми по оборот са собственост на чуждестранни компании (Обединена млечна компания АД, Трибул ЕАД, Меггле България ЕООД и Шрайбер Фуудс България ЕООД). Те представляват над 26% от обема на продажбите. Челната им позиция е обусловена и от факта, че фирмите-майки имат добро представяне в региона и съдействат за износ на продукцията в съседни държави.

При преработката е забележима и друга тенденция - фирмите да специализират заводите си за определен вид продукти.

Като цяло според изследователите от CAPA положението в българското млечно животновъдство е тревожно най-вече заради ниската конкурентоспособност на европейския пазар. Последните 2 години се оказаха най-сериозното изпитание пред местните производители заради продължилите дълго време ниски цени, които са съпоставими с тези от 2009 г., резултат от отпадане на дерогационните режими, премахване на квотите, растящото световно производство и руското ембарго.

Млечното животновъдство страда и от тежки вътрешни проблеми, свързани със структурата на сектора, производителността и пазарната реализация.

Броят на животните показва известна стабилизация през последните 10 години, но това се постига благодарение на субсидиите.

*Материалът е съкратен и редактиран.

Конкурентоспособността на българските ферми ще бъде дискутирана на организирания от Клуб Инвестор дебат "Предизвикателствата пред земеделците през 2017 г.", който ще се проведе на 14 март 2017 г. от 13 ч. в бизнес център Capital Fort в София (бул. "Цариградско шосе" 90).

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 01:58 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

12
rate up comment 4 rate down comment 0
mitaka_sar
преди 7 години
За качеството на тези продукти много може да се спори,викаш?И аз съм на същото мнение!Такова сирене,каквото жена му и той подсирва не съм ял никъде.Ами яж си помиите и ментетата по магазините.Само мога да ти кажа,че привечер има опашка и хората искат да си купят току-що издоено мляко
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
11
rate up comment 7 rate down comment 3
Mavi Goz
преди 7 години
"За какво производство говорим въобще, като животните даващи мляко са крайно недостатъчно за произведените количества млечни продукти в страната."И аз това се зачудих! През 1989 г. бройката само на овцете в България е повече, отколкото общо литрите мляко, добити у нас през 2014 г...!!! Напрао ни върнаха в забавачката... хихи...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
10
rate up comment 5 rate down comment 3
IvanTerziev
преди 7 години
Работещи правила при тъпоглавата БГ администрация е като от умрял - писмо. Наскоро нашумя скандалът с Walltopia, та и милионер да си - пак ще те оставят без ток!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
9
rate up comment 5 rate down comment 2
nobel
преди 7 години
В България до преди много по-малко от век стопанството е било почти затворено натурално. И майка ми и баща ми до към 15 - 16 годишната си възраст са живели при условия в които бабите и дядовците ми са си произвеждали практически всичко сами и единственото, което се е купувало с пари са били обувките. Олиото са го получавали в замяна на слънчоглед, който са отглеждали. Дядо ми Петър си е купувал цигарите с яйца. За храната е пределно ясно, че никога не са си купили дори една репичка от пазара. А бабите ми са шиели, плели, предяли и тъкали всички дрехи, завивки и черги за фамилията от вълната на овцете, които са отглеждали. Само ризите и чаршафите са били от лен, но и той е бил собствено производство. Та се питам аз при тия условия като какви ли данъци ще да е плащал дядо ми Петър? И като как ли е оцелявала държавата с тия данъци и защо днес на същата тая държава парите все не и стигат
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8
rate up comment 5 rate down comment 2
nobel
преди 7 години
Моето лично мнение е, че данъчната система на държавата, а и не само на нашата трябва да бъде тотално опростена. Сегашната система, при която производителят плаща, че е произвел стоката, продавачът плаща че я е продал, а посредникът плаща за дето е бил посредник е сложна, нефункционална и изисква огромна армия от държавни служители, които да я осъществяват. Това е и една от причините за колосалната задлъжнялост дори на много развити държави. Защото въпреки, че сега данъците са много по-високи, отколкото когато и да било в историята на човечеството, а производителността на труда се е увеличила стотици пъти през последните години парите пак не стигат за изхранване на армията от чиновници, та се налага да се влиза в дългове.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 6 rate down comment 1
SirDonald
преди 7 години
Не е трудно да бъдем конкурентно способни на европейските пазари, тъй като произвежданите от нас млечни продукти са уникални за региона. За съжаление те не са наложени на западните пазари, не са известни там с качествата си. Това трябва да бъде национална стратегия. За какво производство говорим въобще, като животните даващи мляко са крайно недостатъчно за произведените количества млечни продукти в страната. Това какво говори, добавки в произвежданите храни, внос на суровина. Аз говоря от своя скромен опит на микро производител на бяло краве сирене. Единици са мандрите, които произвеждат екологично чист продукт, без допълнително обогатяване с калции, без консерванти, растителни масла, сухо мляко и т.н. И ще ви кажа следното, ЕС има политика за намаляване производството на млечни продукти, изискванията да имаш ферма, са толкова тежки за дребния български фермер, че той трудно се задържа на пазара. После защо има сива икономика. Не са виновни производителите, че са ограничавани!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 2 rate down comment 6
ivanrog
преди 7 години
Ами не, не е решение, а задълбаване на проблема! Решението се нарича работещи правила, а част от това е клиента да не купува от сивата икономика, утре и във вашия бранш ще се появи.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 8 rate down comment 2
IvanTerziev
преди 7 години
Kaто бялата икономика не работи, никакъв контрол, и ни мъкнат *** на Европа...Единственото решение е сивата икономика. Вече е въпрос на оцеляване.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 2 rate down comment 5
ivanrog
преди 7 години
ПРОДАВА!!!!!! Това е сива икономика! А за качеството на тия продукти, много може да се спори, но пусто невежество! Само попитайте продавача си колко често изследва храните, с които храни кравите си и колко често изследва самото мляко.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 7 rate down comment 2
nobel
преди 7 години
Едва ли две крави биха могли да бъдат наречени сива икономика. Защото по същата логика човек, който притежава готварска печка може да бъде обвинен, че е в сивата икономика, защото произвежда сготвена храна. Аз всеки ден произвеждам такава и дори не си я ям сам. Може би и за това трябва да ми взимат данък? А що се отнася до пресните, и кисели млека, сирената и кашкавалите напълно подкрепям колегата и самият аз си купувам точно такива. Разликата е от Земята до Небето в полза на произведените от "сивата икономика". И ако сивата икономика е толкова различна от светлата, то аз с две ръце я подкрепям. И няма сила на света, която да може да ме убеди да си купя от магазина нещо, което мога да си произведа сам, както и да направя същото нещо за роднините или приятелите си.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още