IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Петър Чобанов: КТБ можеше да бъде спасена, но нямаше политическо съгласие

Оставката ми като финансов министър щеше да влоши още повече ситуацията около фалита на КТБ и цялостното състояние на банковата система, заяви депутатът от ДПС

14:24 | 19.06.17 г. 14
Петър Чобанов: КТБ можеше да бъде спасена, но нямаше политическо съгласие

Единствената партия, която подкрепи закона за оздравяването на изпадналата в несъстоятелност Кооперативна търговска банка (КТБ), беше ДПС. Това заяви в ефира на Bulgaria ON AIR бившият министър на финансите и настоящ депутат от ДПС Петър Чобанов.

Той допълни, че през 2014 г. е бил направен опит да се раздели кредитната институция на „добра“ и „лоша“, но не е било постигнато политическо съгласие. „Ние искахме една част от банката да продължи да функционира“, каза още финансистът. Чобанов припомни, че и ГЕРБ, и БСП са били против идеята с пари на данъкоплатците да се оздравява банка.

Той бе категоричен, че изказванията на Муравей Радев от 2015 г., че именно Чобанов седи в основата на фалита, са напълно неоснователни.

„Финансовия министър и премиерът по това време бяха в заварено положение. В периода 2009-2013 г., когато банката е достигнала своите големи размери и на практика е утроила баланса си, а депозитите на гражданите са станали 5 пъти повече, кредитната институция категорично е сменила своя модел на поведение. Именно тогава с депозити на граждани са се финансирали големи инвестиционни проекти, като рискът от тях се е прехвърлил върху множество дребни вложители.

Това е модел, който се доказа като неефективен по време на кризата от 2008 г. и предизвика много проблеми. Всичко след 2013 г. е заварено положение. Отговорността е на управление „Банков надзор“, които е трябвало да следят всичко от времето, когато банката е увеличавала своя баланс, включително и до момента на поставянето ѝ под специален надзор“, обясни Чобанов. По думите му причината за фалита на КТБ е, че огромна част от кредитите са били необезпечени. 

Той припомни, че има наредба, според която парите на държавните предприятия не могат да седят само в една банка и кабинетът „Орешарски“ я е приложил прецизно. Това намали загубите на държавните предприятия, категоричен е бившият финансов министър.

„Всякакви хора, фирми, болници и държавни предприятия изтеглиха парите си от КТБ. Изтеглените държавни пари не събарят банката, не са влошили ликвидността ѝ, те са част от всички теглени пари тогава“, добави финансистът.

Чобанов не можа да се сети кога за последно се е срещал с банкера и основен акционер в КТБ Цветан Василев, но беше категоричен, че темите за разговор между двамата винаги са били с акцент икономическото развитие на България.

Той добави, че ако тогава е бил подал оставката си, е нямало кой да свърши практическата работа. „Подобна стъпка би прекъснала процеса по спасяването на банковата система в страната. Тогава бях в постоянен контакт с Европейската комисия и успях за 6 часа да получа разрешение от Брюксел за държавна помощ за цялата банкова система. Това позволи на банките да работят на следващия ден. Ако бях подал оставка, всички разговори щяха да пропаднат или поне да се забавят изключително във времето. Тези разговори се водят с конкретен човек. Само седмица по-рано успяхме да договорим на много изгодни условия нов правителствен дълг от 3 млрд. лв. Тези средства пристигнаха в рамките на 14 дни, след като бяха договорени, ако беше сменен финансовият министър, това нямаше да се случи“, посочи още Петър Чобанов. Той добави, че оставката му е била искана 15 пъти.

По думите му отговор на въпроса къде са онези 4 млрд. лв., които „потънаха“ при фалита на КТБ, ще даде съдебната система на България, която е „независима и безпристрастна“.  

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 06:35 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още
Още от Bulgaria On Air виж още

Коментари

13
rate up comment 1 rate down comment 0
Schroeder
преди 6 години
Ама защо се говори за спасяване все едно банката е била в криза заради икономически фактори, банковите пазари или мениджмънта? Това беше един грабеж и единствено може да се търси отговорност от виновниците. Не може и дума да става за оздравяване на КТБ.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
12
rate up comment 1 rate down comment 0
khao
преди 6 години
хахахахаха, това мое да се прочете и като имаше политическо съгласие да бъде фалирана :) ... за което никой не спори !
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
11
rate up comment 2 rate down comment 0
redcretin
преди 6 години
Мче ти как наричаш бюджетния дефицит , за да има пари във фонда за гарантиране на депозитите? Аз му викам точно погребване на държавни пари - дори не беше и спасяване, направо си ги откраднаха.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
10
rate up comment 2 rate down comment 3
marto76
преди 6 години
КТБ беше продънената пирамида на Цветан Василев и нито един данъкоплатец нямаше да се съгласи с неговите пари да се спасява касичката на банкера-беглец Василев!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
9
rate up comment 8 rate down comment 0
stanislavr
преди 6 години
И други банки бяха спасени с държавни пари. Пише си го в статията. Някой спомена ПЧБ и другите - тогава спасиха държавната Биохим (с толкова ЗУНК-ове, с колкото щяха да спасят останалите 16 банки. Що се отнася до КТБ - не беше спасена с държавни пари, беше обрана със съдействието на държавата - БНБ, съд, прокуратура. А с пари от нашите данъци, наши пари, от ФГВ бяха изплатени депозитите в КТБ, включително и над гарантираните суми по закон за някои лица. Пеевски се премести в спасената банка, да видим кога ще пуфне и тя.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8
rate up comment 5 rate down comment 0
DarkStar
преди 6 години
Петър Чобанов и спасяването на Октопода... такива банки -*** не само, че не трябва да се спасяват, ами трябва със сатъра да се режат от системата. Само си представям какво щеше да стане ако беше "спасена" с държавни пари... просто и те щяха да си намерят "собственика" и идилията щеше да продължи още по-дълго.... Само дето накрая банковия надзор проспал невероятната комбинация от високите лихви по депозитите, една сурия необезпечени кредити и неспазени процедури... да не говорим за прихващанията после дето ги правеха ... другия път от банковия надзор да отидат да надзирават чейнджбюрата по черноморието...сигурно ще са по-ефективни.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 7 rate down comment 2
nobel
преди 6 години
Ха, че като как би било възможно да "се избегне фалита" на КТБ, като тя беше създадена и поддържана с едничката ЦЕЛ да бъде фалирана. Че то коя друга банка би могла да плаща такива лихви по депозитите, каквито плащаше КТБ? Повече от ясно и повече от очеизвадно е, че това е било най-обикновена пирамида. А със закона за защита на депозитите постигнаха това, че "фараона" не беше принуден да бяга през девет земи в десета, ами си живее най-нормално в Сърбия. И формално погледнато този човек не е извършил престъпление по силата на закона и за това даже сърбите отказват да го екстрадират. Обърнете внимание на думите "по силата на закона"
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 18 rate down comment 0
bgMan
преди 6 години
Чобански - по-правилно е да се каже така: КТБ можеше да бъде спасена но заповедите на Дебелян бяха да се съсипе и източи, защото отказаха да му я подарят когато си я поиска.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 12 rate down comment 0
Грую Груев
преди 6 години
Ъхъ, малко в стил електроратът от *** на неговата партия - Исках да гласувам, ама нямах желание :)Тук въпросите са други, но няма как да ги задам, защото ще ме изтрият, затова си мълчим и се правим, че нищо не се е случило :(
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 16 rate down comment 1
toto 2
преди 6 години
Тоя мушморок само като го видиш , как върти очи и гледа тавана ,без да го слушаш и ако не знаеш ,че е бил министър ,какво би си помислил човек ...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още