Имената на бизнеса

В. Яков: Кризата остави едва 15-20 големи играчи в преработването на месо у нас

от Елена Емануилова | 11.04.2012 08:00 | препоръчай (0)

Колбасите у нас не са добри, но вината е в потребителите и техните изисквания, смята съсобственикът на „Деликатес 2“ ООД

В. Яков: Кризата остави едва 15-20 големи играчи в преработването на месо у нас

Величко Яков, Снимка: Investor.bg

Величко Яков е съсобственик заедно с Иван Антонов на месопреработвателното предприятие „Деликатес 2” ООД - село Житница, Пловдивско. То е създадено през 1993 г. като типична семейна фирма. В момента предприятието произвежда 80-100 вида колбаси, а в дейността му са ангажирани 200 души.

- Как влязохте в този бизнес? Имахте ли някаква специална подготовка или професионален опит?

Съвсем случайно започнахме.  Решихме да правим кланица. Тръгнахме да проучваме в институтите и в предприятията, които се занимават с производство на машини за месопреработването. Те ни посъветваха да направим и двете неща – и месодобив, и месопреработка. И ни обясниха, че по-рентабилното производство е месопреработката.

Вероятно техният мотив е бил да си реализират машините, които са скъпи. Но решихме и проектирахме едно предприятие за месопреработка. А след това създадохме и месодобива.

Оттогава сме спирали работа само за 3-4 месеца през 1997 г., когато беше голямата криза и инфлация, защото ако не си вземехме парите до обяд, следобяд вече сме загубили. И се възползвахме от свободното време, което ни се отвори, за да си направим месодобивното предприятие. 

- Как месопреработвателната индустрия се справя с кризата? Статистиката показва, че заради нея потреблението в България се свива от края на 2008 г. насам, а през зимните месеци направо се срутват оборотите на колбасите и месните продукти.

Честно казано ние не сме намалили нашето производство. Но като цяло потреблението наистина се свива. По принцип при нас най-ниско е потреблението през януари, февруари и март.

След празниците хората са се поохарчили, идва ред да се плащат данъци, плащат се високи разходи за отопление, някои хора постят. Всички тези фактори се натрупват. Това отдавна  е така, тази цикличност се повтаря всяка година и не е свързана изобщо с кризата.

При нормалните години обаче имаше един бум на продажбите през декември месец покрай празниците. За първи път този декември  бумът не се състоя. Бяхме се подготвили много добре, защото от опит знаехме, че преди празниците сурово-пушените изделия не стигат.  Но бумът не се състоя.

- Има ли фалирали месопреработвателни предприятия?

Преди промените по време на социализма в България е имало 20-30 месокомбината. Не повече, но огромни. Те си заминаха, не удържаха на конкуренцията на нас, малките, на тяхно място се навъдихме много малки фирми.

Може би бяхме около 3-4 хиляди предприятия, които завзеха нишата, освободена от големите месокомбинати. Това бяха малки кланици, транжорни. И започнахме да вървим по обратния път. Малките, които работеха добре започнаха да стават по-големи. Но като се разрастват, а пазарът е един и същ, започнаха да изяждат пазара на другите. И така полека-лека дойде време, в което започна окрупняване.

Сега в страната сме 15-20 по-големи предприятия, които държим основния пазарен дял. И има стотина по-малки, които държат някакви регионални ниши. Всъщност пътят беше от голямото към малкото, сега нещата се върнаха обратно. Много от нашите колеги прекратиха дейност  - някои фалираха, други се отказаха.

- Сега в магазините има изобилие от месни продукти. Но хората са разочаровани от качеството и вкуса им. Сигурно сте наясно, че доверието към съдържанието и качеството на продуктите непрекъснато пада.

Хората ядат това, което искат. Пазарът ни показва ние какво трябва да произвеждаме. Ако хората искат да купуват евтини и нискокачествени продукти и ги ядат, не трябва да се оплакват.

- Но не е ли причината, че масовият потребител това може да си позволи  - само евтини продукти, а не защото това иска да яде?

Не могат да се оплакват от това нещо. Производителите правят това, което се търси.

- Някои от скъпите колбаси обаче често са отровно солени и са пълни с жили – например луканките, които няма как да минат към евтините месни продукти?

Не съм съгласен. При нас поне не е така, ние поддържаме малко по-високи ценови нива, аз заставам зад продуктите си и въобще не се притеснявам за качеството им. Но ако отидем в Германия, тези колбаси няма да ги вземат.

- За малотрайните ли говорите?

За много от продуктите. И трайните, и суровопушените, които са с по-ниски ценови нива, не са това, което трябва да бъдат. Но пазарът като ги приема – произвеждаме ги.

- Кое не им е наред? Не са гледани добре животните и не са направени от качествено месо ли? Или не са обработени добре?

Правени са, да речем, с по-ниско стойностни меса или пък не са добре изсъхнали. Има много фактори, които могат да поевтинят един продукт.

- А колко е реална опасността, че без да знаем при консумация на месни продукти, се нагълтваме и с антибиотици, с които се лекуват животните?

Това съм почти сигурен, че никъде в страната не може да се случи. Откакто сме в Европейския съюз ние всички работим по НАССР и по ISO. За всеки един колбас може да се проследи и види от какво месо е направен, с коя подправка, с коя обвивка, от коя смяна. При всички е така.

- И кога животното е погълнало антибиотика ли?

Тук отиваме в кланицата. Ние купуваме месото със сертификат. И човекът, който го е издал, си носи отговорност. В кланицата се води всичко: от кого е купено животното, кога е закупено, кога е заклано, как е охладено, как е изследвано, какво са показали пробите и на кого е продадено.

- Вашето предприятие откъде се снабдява с месо?

Почти цялата месопреработка в България се снабдява с месо от Европа – от Франция, Австрия, Холандия, Дания, от Полша, от Унгария.

- Замразено?

Ние получаваме прясно охладено месо от Германия. От една кланица, която коли 6000 прасета на ден. Там не могат да си позволят да има антибиотици в прасетата.

- А може ли антибиотиците и други вредни химии да са в храната на животните?

Бих казал, че сегашното месо е по-качествено. Просто се преекспонира и се шуми много по този въпрос, но никой не може да ме убеди, че свинекомплексите, които са до магистралата край Белозем, или този, който е тук при нас, или пък в село Маноле, са по-добри, отколкото в Германия.

Ами че в Германия там не припарва човек при животните. Ние като влизаме при тях се екипираме като космонавти. При тази стерилна среда антибиотици почти не се ползват . А при отворения тип свинеферма – как няма да му даваш антибиотици, как няма да му сложиш ваксина против чума  - заразата може да влезе отвсякъде.  Така че безопасността е гарантирана. А вече вкусът – това е нещо, което хората искат да си купят или пък могат да си позволят.

Преди да започне кризата се беше очертала една тенденция на увеличаване на цените на колбасите и търсене на по-висококачествени продукти. И тогава целият бранш се стараеше да отговори на това търсене. Така че не могат хората да се оплакват и да твърдят: „ядем боклуци”. Ядете това, което купувате – има и хубави, има и лоши неща на пазара.

- Месопреработването в България не страда ли от вноса на чужди колбаси?

Всяка нация си има вкусови предпочитания. Трудно е някой да вкара отвън колбаси и да наложи вкуса им на българина. Ние продаваме в цялата страна и наблюдаваме разлика във вкусовите предпочитания дори между Северна и Южна България.

Един пример при малотрайните колбаси в полиамидна обвивка: в Северна България се харчи повече Хамбургски салам, в Южна – Камчия. И това години наред е така.  Наложило се е вероятно от някогашните големи месокомбинати – пловдивският произвеждаше Камчия, а на север – Хамбургски.

В България от чужбина влизат най-вече изрезки  - къде с полуизтекъл срок на годност на ниска цена. Това е, което може да се внесе. Не могат да вкарат нормални немски или австрийски колбаси, или испански и да ги наложат на пазара. Винаги ще се немерят хора, които ще поискат примерно да опитат испански салам от 40 лв. килограма. Но масовото, което се продава, е онова, което е наложено с времето като традиция.

- На фона на тези особености на пазара вие пробвали ли сте износ навън?

Ние продаваме и сега в чужбина. Но като продължение на горното, ние продаваме главно там, където има български имигранти – в Испания, Гърция, Италия, Англия. Търговците, които  вземат нашата продукция, казват, че я купуват най-вече българите, покрай тях малко и сърбите, поляците и руснаците. И малотрайни, и трайни колбаси. Сигурно сте забелязали, че като си дойдат  българи, живеещи в чужбина, казват: веднъж да се наядем на хубави колбаси.

Ние много сме обикаляли по месопреработвателни предприятия в Западна Европа – да огледаме, да опитаме, да се учим на технологии.  Не бих казал, че австрийските и немските колбаси са лоши. На мен ми харесват, но българинът не ги приема. Така че вкусът на човека не се променя.

- Търговските вериги налагат всевъзможни такси на производителите, за да продават продуктите им. Как всъщност ви извиват ръцете?

От позицията на силата. Искат големи отстъпки, искат подобрения на отстъпката всяка година – искат подаръци за рождения им ден, входни такси, входна такса за нов продукт – за новите производители таксите са много дебели, искат за развитие, за да те включат в брошура, за акции, за промоции…

Всичко е в тяхна полза, те не продават по-евтино като получат големи отстъпки. Ако фирмата е наложила се на пазара, се преговаря. Но ако е по-неизвестна – извиват й ръцете до счупване. А гаранция, че ти ще се развиеш в тази верига, няма. Десетки хиляди левове годишно харчим за това.

- Не трябва ли да е обратното – веригите да ухажват предприятията?

Не е съвсем така – те са ни клиенти, а нали клиентът е бог? Хубавото е, че и те станаха много, влизат в конкуренция помежду си и започнаха да се борят за нас, производителите.

На нас като ни е изгодно – отиваме при тях и работим. Като не ни е изгодно – не отиваме. И не се оплакваме. Навсякъде е така. Ние най-тясно работим с фирми от Австрия и ползваме консултации от тях. Още преди да влезем в Европейския съюз са ни съветвали: внимавайте как работите с веригите, защото иначе много предприятия фалират.

Ходил съм в предприятия на Billa в Австрия – били са на някои производители, фалирали са и са станали собственост на търговската верига. Трябва да се търси баланса в печалбата – това е. Да не отива голям процент от приходите от продажби у веригите. Стане ли по-голям от 50% , производителят става зависим от тях и тогава вече вероятността да ти отрежат главата е голяма.

- Кризата продължи много по-дълго, отколкото всички очакваха. Смятате ли, че ще има още фалити  и още окрупнявания в месопреработването?

Всеки иска да си запази производството - зад нас стоят хора, на които създаваме работа. Когато пазарът расте – добре. Но когато пазарът се свива, за да оцелеем, ние трябва да „изядем” от някой. Или пък някой нас да „изяде”. 

Мисля, че обемите, които са на нивото в момента, няма да падат повече. Иначе по принцип, като изключим последните няколко години, тенденцията в България бе на увеличаване на консумацията на колбаси.